Моша Колева - габровската майка Тереза

Една жена от Габрово доведе до съвършенство изкуството да бъдеш човечен. Казваше се Моша Колева. Ако беше жива през февруари щеше да навърши 90 г. Едни я наричаха „чудачката”, други- „дарителката”, за трети беше „габровската майка Тереза”.

Имах щастието да познавам отблизо тази жена и да общувам с нея. На пръв поглед по нищо не се отличаваше от другите: работничка  в кожарския завод в града, всеотдайна съпруга, майка на две деца, баба на внуци, доживя да види и правнуци. Хората от Габрово бяха свикнали да я виждат винаги забързана, усмихната, скромно, но с вкус облечена, с прибрани на кок къдрави коси.

Необикновени у нея бяха и сърцето, и душата й

 В тях имаше място за много доброта, за обич и състрадание към болките на другите, готовност да помогне на всеки, който има нужда от това. Тази нейна дарба най-добре познаваха децата, лишени от родителска грижа и обич. Доказателство за това е писмото на две от тях – момче и момиче, на които е помагала години наред. Вече пораснали, поели своя път в живота, те й благодаряха за всичко, което беше сторила за тях. Писмото им завършваше с думите : „Бъди благословена лельо Моше”.

Тя поддържаше връзка с много домове за сираци

 Съпровождах я при посещението й в дом „Ран Босилек” в София. Лицата на децата сияеха от радост, когато видяха пакетите пълни с подаръци, които им беше приготвила. Но онова, което никога няма да забравя беше желанието на всяко от тях да се докосне до нея, да я прегърне и целуне. Само на главата й нямаше насядали деца. Имах усещането, че гледам картина от приказката „Вълшебната фея”.

Стотици са пакетите с подаръци, които Моша Колева

е изпращала за деца от страни, в които бушува война

Присъствах на срещата й с посланика на Афганистан, която се проведе в посолството им в София. Бях изумена от умението на тази жена с основно образование да разговаря така мъдро и умно с чужденците. Някои бяха изчислили, че стойността на даренията, които е направила се равняват на цената на два апартамента. Тези пари не бяха комисионни, нито хонорари. Те бяха заработени с тежък физически труд и събирани левче по левче. Моша Колева беше щедра не защото беше богата. (Тя и съпругът й живееха в средно голямо жилище, със скромно обзавеждане). Помагаше, защото знаеше какво значи да си беден. Помня думите, които ми каза когато отидох да си взема довиждане с нея преди да замина на гурбет в чужбина :

-                     Аз познавам вкуса на слугинския хляб – гласът й потрепваше от вълнение, замълча за миг и продължи – „тези залъци са горчиви, а много често и присядат. Бях само на 15 години, когато разбрах това.

Като едва сдържаше сълзите си ми разказа как след завършване на основно образование, вместо да продължи да учи, каквато е била мечтата й,

трябвало да стане слугиня за да помага на родителите си

 в отглеждането на по-малките й братя и сестри.

Моша беше жена работохолик. Работният й ден обикновено продължаваше по 10-12 часа. Много пъти доброволно е приемала да работи по две смени в денонощието. Допълнително заработеното отделяше за своята дарителска дейност. Въпреки натоварената си седмица намираше сили и време през почивните дни да извежда децата от нейната „Тимуровска команда” да ходят да залесяват дръвчета в околностите на града.

Казват, че само на Осеникова поляна са засадили повече от 1000 дръвчета. Наред с това беше активистка на Движението на българските жени, на Червен кръст, активен кръводарител. Напълно заслужено преди 15 години беше удостоена със званието „Почетен гражданин на Габрово”.

Такава беше нашата съгражданка Моша Колева. До последния си дъх не се умори да прави добро.
Елена Димова, Габрово