Лека жена спасила Георги Димитров в Лайпциг  

Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са арестувани на 9 март 1933 г. Те са обвинени за подпалването на Райхстага. Историята е безспорно известна и силно лустросаният й вариант става повод за литературни текстове, драматизации и екранизации. Според проф. Милен Семков обаче има и факти, от които широката аудитория е съзнателно дистанцирана и би настръхнала. Сигурно защото те характеризират Димитров като похотливец, пияница и страстен пушач. Дали е така?!

Категорично ясно е, че Георги Димитров няма нищо общо с пожара. Този пожар обаче е бил необходим, за да се удари Ваймарската република и да се отменят демократичните членове от Конституцията й. Така Хитлер би могъл по-лесно да създаде своята националсоциалистическа система.

Пожарът е предлог за всичко това, което прави Хитлер. Но Георги Димитров е прав, защото има непоклатимо алиби, а съдът все още не е нацистки. Димитров е арестуван случайно. Имал е любовница и я е издържал заедно с двете й дъщери. Когато пламва пожарът на 27 февруари 1933 г., той е на път във влака от Мюнхен към Берлин. В купето хваща за любовница една 27-годишна германка. И на другия ден си урежда среща с нея.

Да, когато започва ловът на комунисти, на социалдемократи и на антинацисти, той си прави любовна среща. А още когато Хитлер идва на власт, от Коминтерна са му наредили незабавно да ликвидира бюрото на западноевропейските комунисти там. Неговият секретар е евреин. Той бяга заедно с документацията.

Георги Димитров обаче не иска да напусне заради любовницата си. За нея той е Рудолф Хедигер, швейцарски журналист. Понеже в Швейцария не говорят много добре немски, жената не може да направи разлика. И той не напуска. В този момент идват Благой Попов и Васил Танев. (Танев е бил Хаджитанев, но „хаджи“ било антикомунистическо, а член на политбюро не можел да бъде хаджия.) И си правят среща с Георги Димитров. В този момент пък вече са публикували снимка на онзи нещастник – Ван дер Любе – бивш холандски комунист. Хващат го като мюре и го набутват в Райхстага, за да подпали пленарната зала, която му е подготвена от хората на Гьоринг и от президентския дворец.

Гьоринг е президент на Райхстага в този момент. Та Любе е там като мюре, но са му публикували снимката. Несъмнено има някакво външно сходство между него и секретаря на Георги Димитров, който е изчезнал. И понеже секретарят и Георги Димитров са ходили заедно в един ресторант, келнерът нацист прави заключение, че е виждал Георги Димитров с подпалвача на Райхстага. Обажда се и само след няколко минути пристига полиция, която ги арестува – Димитров, Попов и Танев. И започва процесът.

Известно е как се развиват нататък събитията. По-малко популярна е случката, когато главният прокурор Вернер довежда любовницата на Георги Димитров на очна ставка. В хода на разследването я пита: „Вие прелюбодействали ли сте?“. Тя започва да плаче, а Георги Димитров мълчи. Вернер настоява: „Вие прелюбодействали ли сте?“. Тогава Димитров скача без никакво разрешение на председателя на съда и казва: „Аз веднъж завинаги трябва да кажа, че нито съм хомосексуалист, нито съм импотентен, а съм напълно нормален мъж!“.

Представете си как звучи това „нито съм хомосексуалист“. То е пряко насочено срещу щурмовите отряди. А „нито съм импотентен“ - пряко срещу Хитлер. „Аз съм напълно нормален мъж“ - тоест аз съм я употребил сексуално тази лека жена и какво от това? Какво общо има това с политиката?

Това е моментът, в който Георги Димитров придобива световна известност. Западните станции, кореспонденти и агенции, които единствено са допуснати до процеса, започват да пишат за него с друго чувство.

Всъщност голямата фалшификация, която е направил Георги Димитров, е по-късна. Всички са чели как той бил казал на Лайпцигския процес в заключителната си реч: „И ще кажем ние като старика Галилей - колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на социализма и комунизма. И в Германия, и в целия свят“. Но това нещо Георги Димитров го дописва, когато се връща в Съветския съюз. Прави го върху стенограмата, която се връчва на обвиняемите в края на процеса, твърди Семов.

И колелото наистина продължава да се върти сигурно в разни тъпи учебници, казва професорът. Но истината според него е, че доктор Бюнгер прекъсва Георги Димитров и му казва: „Стига сте правили вашата пропаганда – изложете исканията си, защото ще ви прекъсна“. И когато Георги Димитров продължава да настоява (но не за колелото), той го прекъсва. Всичко това за колелото на историята го няма в стенограмите и във фонограмата. Георги Димитров си го измисля и го пришива после.

Всъщност драмата на Димитров със Сталин е от времето, когато се връща от Германия. Тогава му дават да чете документите на 13-ия пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. И той е потресен. В Москва по времето, когато той е на процеса - от края на ноември до 12 декември 1933 г., се провежда 13-и пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Поставена на Германската комунистическа партия е задача да подготви в най-скоро време въоръжено въстание за сваляне на Хитлер от власт и за установяване на диктатура на пролетариата. Представете си каква задача дават на ГКП през декември 1933 г., когато вече Хитлер е установил неоспорвана от никого, твърда власт.

Предвижда се под формата на „диктатура на пролетариата“ съветска власт в Германия. И Димитров, като чете, не вярва на очите си. Обаче всичко това е от ръката на Сталин. Как да отиде той срещу Сталин?

И няма какво да се чудят историците, че в Коминтерна има смутове. Не се осъществява тази идея. Явно в Германия става нещо съвършено друго, което е вън от прогнозите на Сталин и на Коминтерна. Трябва да направят нещо, но какво да бъде то?

Тогава Георги Димитров е удобна фигура, за да бъде изтласкан напред. И ето го героя от Лайпциг.

Сиреч Димитров вече е една пионка. На 7 ноември 1937 г. в дневника си той е написал нещо много велико според проф. Семов. След парада на Червената армия Сталин е наредил на Ворошилов кои да покани на ядене и пиене. Сталин кани, но всички знаят, че това е списък, утвърден от секретаря му. Поканен е и Георги Димитров. Сталин там държи една знаменита реч за „враговете на народа”, в която говори, че: „Ние ще унищожаваме всеки такъв враг… Ще унищожаваме целия негов род, неговото семейство. Безпощадно ще унищожаваме всеки, който със своите действия и мисли (да, и мисли) посяга върху единството на социалистическата държава“. Димитров е записал това по време на срещата, след което станал и казал: „Аз самият ще направя всичко, което е по силите ми, то да бъде взето предвид и в редовете на Коминтерна”. Значи ли това, че и той ще избива за дела и за мисли?

Има, разбира се, версия, според която Димитров е убит от Сталин. Но защо му е на Сталин да убива най-верния си човек. Той няма конкурент в негово лице, за да го премахва. Георги Димитров е пушач, пияч и женкар. И това в Кремъл го знаят чудесно.