Българката Катя Лова става звезда на френското кино

Сияйни очи, високо чело, чуплива коса, великолепна осанка, ослепителна усмивка... А дори не е блондинка! Мислят я за рускиня, швейцарка, но не и за българка. Това е тя – Екатерина Лолова, очарователната актриса, която критиката сравнява с младата Грета Гарбо и чиято звезда блесва на френския филмов екран през 50-те години на миналия век.

А тя е от прочутия нашенски род Лолови. В артистичния си псевдоним е пропуснала една сричка от фамилията. Фамилната легенда разказва, че Лолови произхождат от избягали боляри от Търново при падането му под турска власт. Те били сред първите заселници в с. Медвен, Котелско, през 1520-1530 г. Фамилията носят от ХVIII век, когато техен прародител, който пушел лула, получава прякора Желязко Луличката. Пишат се като Лулови, а по-късно - Лолови. Природно интелигентни, мнозина от рода имат и смелостта да се включат в борбата за освобождението от турско иго, за което са и лежали в занданите. Лоловци не пренебрегват образованието - учат както в България, така и в чужди университети.

Катя се ражда в София през 1914 г. в семейството на д-р Атанас Лолов и швейцарката Матилда Делешо. Те участват активно в обществено-политическия живот на столицата. Красивата швейцарка Матилда бързо научава български език. Когато се формира делегацията за Франция за подписването на Ньойския договор, Матилда е включена като секретар-преводач. През 1921 г. семейството напуска София и заминава за Женева, където д-р Лолов е назначен за български консул.

В началото на 30-те години на ХХ в. Катя Лова навлиза във френското кино. Всички й предричат блестящо бъдеще, обявявайки я за изключителна красавица.
 
По време на Втората световна война тя остава в Париж и има няколко водещи роли - между тях е и участието в хита "Муму". Играе в "Мелодия за теб" и в още 14 филма, някои от които са били хитове за своето време
 
На сцената тя си партнира с френските актьори Мадлен Рено, Пиер Реноар, Пиер Брасьор, Пиер Бланшар, създали династии във френското филмово изкуство. Катя Лова не прави изключение. Нейният малък син Борис през 1958 г., едва 6-годишен, играе под псевдонима Папуф във филма "Големият шеф" на режисьора Анри Верньой заедно със звездите Фернандел и Джино Черви. Филмът има изключителен успех и множество публикации във френската преса наричат Папуф "дете чудо". Преди година и половина филмът беше излъчен по телевизионния канал GTV. Вероятно много българи са го гледали, но едва ли са знаели, че детето актьор е внук на д-р Атанас Лолов.

Красива жена, талантлива актриса, Катя общува с френския интелектуален елит.
 
Издава книгата "Криво или право" с афоризми. Най-известният от тях е: "Богатството носи забрава, а бедността връща паметта"
 
Книгата си посвещава на родителите си. Всички роднини винаги са казвали колко силно влияние е имал баща й върху нея. Предговорът в книгата е от големия френски писател и журналист Морис Декобра, създал термина "декобризъм", или използването на журналистически черти в неговите романи. Този предговор, написан от големия интелектуалец, е признание за качествата на книгата на Катя Лова. За съжаление тя не е преведена на български.

Катя живее по холивудски маниер - три брака, три деца от различни съпрузи. Сред тях са Кристиан Бернадак - прочут френски адвокат, и Костияс - авантюрист и богат бизнесмен.
След приключване на филмовата си кариера тя спокойно продължава охолния си начин на живот.
 
Има добри доходи, осигурени от нейния труд като филмова актриса и от издръжките от бившите си съпрузи. Напуска Париж и живее основно в Кан
 
Всъщност Кан и Монте Карло са градовете, които тя посещава, тъй като там живеят нейните деца и внуци. Всичките й писма до роднините в България са изпълнени с множество подробности относно живота на дъщерите й Ариан и Яник, внуците й Амбър, Жан-Мари... общо девет на брой. Тя по детски се радва на мартениците, които получава от България, и всяка година ги чака с нетърпение, защото за нея символизират здраве и щастие. Спомените на нейните роднини, които са я посещавали, я представят като една изключително харизматична личност.

Тя е сърдечна и непосредствена, непрекъснато иска информация за рода на баща си, твърди Диана Коларова, също потомка на рода. Често дори моли да й се преведе някое от запазените му писма, защото не може да чете на български. Посреща роднините си в Кан, а също и в огромната си къща в околностите на Женева. Имението се състои от 16 стаи, 4 бани, прекрасна градина и трима прислужници.

Умира през 1994 г. и по нейно желание прахът й е разпилян в залива на Кан.