Думите на Апостола на свободата днес спокойно могат да ни бъдат ориентир в лутането ни между Изтока и Запада. Или пък да бъдат издигнати като знаме за борба срещу олигарси и корпорации например.
Но как е възможно словата на Апостола така да се вписват в днешния ден. Или ние не сме мръднали и на сантиметър, или просто човешките нрави са неизкореними – алчност, завист, братоубийство. Над всичко това стои Той като морално огледало и няма управник или гражданин, който да се огледа в него и да не види разкривената си физиономия.
През годините много художници са опитвали да надзърнат отвъд огледалото на времето и да уловят чертите на най-голямата икона на българския дух, приел своята смърт подобно на Христос, смирено, в името на идеала. Тия дни изложба на картини и архивни документи бе открита над тъмницата на Левски. Тя се е намирала в Националната галерия - Двореца в София, бившия Конак.
Майката

Майката на Апостола Гина Кунчева произхожда от занаятчийско и търговско семейство в Сопот. На снимката Гина е с внука си Начо Андреев.
Юноша

Изключително ценна снимка, собственост на антикваря Александър Алексиев. Според него отдясно е Васил Кунчев, а до него е приятелят му Георги Странски. Тук Левски трябва да е 18-годишен.
Неуловимият

Дали е преоблечен като селянин, или е в Илчовото кафене и при бръснаря като изискан господин, Левски се оказва неуловим за поробителите. Картините са дело на Христо Нейков.
А той все пее ли пее

Така е озаглавено платно на Васил Горанов от 2015 г., посветено на срещата между Левски и поета на революцията Христо Ботев в една изоставена воденица край Букурещ през зимата 1868 г. „Приятелят ми Левски е нечут характер... Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел“, диви се Ботев на силния дух на Апостола.
Сестрата

Уникална снимка на Яна Начева, сестрата на Апостола, със синовете й.
На една маса с пашата

Тази картина пресъздава пехливанските борби и угощение, организирано от софийския паша. По спомените на Хаджи Боне Петров Левски стоял до самия паша, който давал 15 кг злато за главата му.
„Губя само мене си“

Това е заглавието на тази творба, дело на художника Пламен Вълчев (1951 г.)
Оковите

Прангите, в които е бил окован Апостола в Конака, преди да бъде обесен, както и личното му разпятие. Тъмницата се е намирала под настоящата Национална галерия – Двореца, в центъра на София.
Народът и Бог да ми простят...

Темата с обесването е вдъхновила Борис Ангелушев през 1942 г. Тя показва как в последните си мигове героят се изповядва пред поп Тодор Митов. По негови спомени Дякона се е прекръстил, взел последното си причастие и рекъл, че каквото е правил, го е сторил за народа. И само от него ще иска прошка и от Бога.
Тефтерчето

Картината на Пламен Вълчев „За чиста и свята Република“ от 1991 г. Навсякъде Левски е ходил с тефтерчето си. В него големият революционер е водил отчет за всяка похарчена народна пара, дадена за освобождението на България.