Изследователи на литературната история се опитват да намерят корените и мотивите на това му поведение от времето в Цариград, когато през 1871 г. той доста либерално за времето си издава първото женско списание „Ружица“. Твърди се дори, че известно влияние върху неговия мироглед са оказали доплавалите отвъд океана представители на сектата на мормоните, в която многоженството е стимулирана традиция.
Триъгълникът на чувствата се завърта между 1864-1876 г., когато той е в Цариград. По това време вече е женен, а Катерина официално е домашна помощничка в турския му дом. Но всъщност това е само предлог, за да живее при него.
Интересното в тази история е, че всяка от жените знае за съперницата. И въпреки това Петко Славейков успява да запази брака си и да задържи обичаната жена. За съжаление, връзката му с Катерина завършва трагично. Тя загива, когато турците опожаряват Стара Загора. Това е поредната лична драма на големия писател.
Известно е, че от млад хич не му върви в любовта. Той все се увлича по богатите дъщери на тревненските първенци. Въпреки силните чувства, които изпитва към най-личните моми в градчето – Радка, Аница, поп Димовата щерка, нито една от тях не скланя да се омъжи за него. Причината е, че те са от известни и богати родове, докато Петко е беден и сирак. Отхвърлените предложения дълбоко го нараняват. Точно в такъв момент на помощ се притичва добрият му приятел поп Кою. Точно той го насочва към Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков, един от първите богаташи в града. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Иринка не се познава с Петко до сватбата им. Чувала го е да пее в черквата и го е виждала през прозореца, докато минавал покрай къщата им. Сърцето й трепкало при вида на напетия даскал с големи устни и весели очи, въпреки че добре знаела за задявките му с тревненските моми. Чорбаджи Иванчо Райков най-после скланя бедният Петко Славейков да вземе дъщеря му Иринка.
Двамата се венчават на 25 януари 1853 г. в църквата „Св. Архангел Михаил“. От тази забележителна дата са останали два факта. Булката се простудява по време на церемонията, а даскал Петко Славейков бил толкова беден, че взима чорапи назаем за тържеството.
Младите заживяват в къщата на чорбаджи Иванчо Райков. Още щом за пръв път влизат в гостната, в центъра й виждат люлка. Бащата на Иринка обяснява, че трябва да бъде готова, защото са се събрали да създават челяд. „Всичко е наред, имам си млада и хубава жена – пише Петко до поп Кою. – Живея в хубава къща. Само че къде ще пиша?“. Оказва се, че жена му въобще не се интересува от литературните му занимания. Вечер той се опитва да й чете току-що написаните си стихове и поеми, но тя гледа безучастно и му разказва делнични неща.
По това време Петко Славейков е подгонен от търновския владика Неофит, другите гръцки фанариоти и решава да замине за Цариград. Иринка остава в бащиния си дом и той тръгва сам за Турция. Точно това решение е първото голямо разочарование на поета. Той вече открито казва на поп Кою: „Женитбата ми беше голяма грешка“. Установил се в Цариград, при него идва Катерина, красива и начетена жена, която е значително по-млада от съпругата му.
Той я наема за домашна помощница, но не толкова да чисти и се грижи за жилището му. Тя е племенница на Г. С. Раковски и едва ли къщната работа е нейната стихия. Просто Петко Славейков намира благовиден повод Катерина да остане да живее при него. Официално Петко е женен за Иринка, но истинската му жена, с която споделя творческите си трепети, е Катерина. Писателят изключително силно се привързва към младата и интелигентна дама и двамата са щастливи заедно.
До съпругата обаче достигат слуховете, че мъжът й живее в Цариград с друга жена. Въпреки това тя не иска развод. Петко през година-две се връща в Трявна и след всяко идване Иринка ражда. Двамата имат осем деца, едно от които почива, и така изпълняват заръката на баща й за голяма челяд. Неговият живот в Цариград е тежък, безпаричен и изпълнен с лишения. Разкъсван между Трявна и Цариград, между Иринка и Катерина, между семейните си задължения и голямата си любов, Петко Славейков изкарва цели 12 години.
През 1876 г. той вече няма никакви пари и се принуждава да се върне в България. Как го е приела Иринка, сега никой не може да каже. Но двамата заживяват отново заедно, вероятно в името на децата и семейния мир. Семейството се мести в Стара Загора и не след дълго в града се появява и Катерина. Силните чувства към писателя я тласкат да върви по стъпките му. Двамата се срещат тайно. Но те нямат шанса да продължат да бъдат заедно. Катерина загива при опожаряването на Стара Загора. Тогава Петко е 49-годишен. Той продължава да живее с Иринка, но Катерина му липсва до края на дните му.
Със сестра си Анастасия в Царигад
Със съпругата и децата
Все още няма коментари