Майстора си изкарвал хляба като бояджия

Неотдавна се навършиха 134 години от рождението на големия български художник Владимир Димитров – Майстора. „Много често, когато става дума за Майстора, съм си задавал въпроса достатъчно ли е оценен този гений на палитрата, достатъчно ли умее българският народ  да се гордее с богатството от художествени произведения, които Майстора ни завеща“, написа за „Ретро“ наши читател от кюстендилското село Шишковци, където е живял и творил най-самобитният български художник, синоним на националния ни дух. Хората в селото, където е къщата музей на Майстора  продължават да си  спомнят за него с похвално чувство на патриотизъм и гордост.  Те дават пример на всички ни как трябва да тачим личностите с голямо значение за българщината.
В творчеството на Владимир Димитров – Майстора  се оглежда България, красотата и хармонията на българския характер,  прелестите на благодатната наша природа. Досегът с изкуството му неизменно ни кара да се чувстваме повече българи. Да твори е неговото призвание, смисълът на съществуването му. Майстора твърдо вярва в предназначението на изкуството. То трябва да просветлява,  да издига и облагородява  човешката душа и да я води към съвършенството. И го доказва с творчеството си.

Богатият на талант художник е роден в бедно селско семейство. Дядото и прадядото били свещеници. След освобождението  на България от турско владичество през 1878 г. те пристигнали като бежанци в село Фролош, Дупнишка околия, от македонското село Магарево. Там на 1 февруари 1882 г. се ражда Владимир Димитров. Той расте в тогавашната патриотична атмосфера  с песните, приказките и преданията за борбите на народа за свобода и независимост. По-късно семейството се премества в Кюстендил. Там майката с непосилен труд по чужди ниви, къщи и перални се грижела за издръжката, тъй като бащата бил сакат с дясната ръка. При такива мизерни условия малкият Владимир едва могъл да изкара 3-ти прогимназиален клас, след което трябвало да напусне  училището. Помагал на семейството, като продавал вестници, бил бояджия, прислужник и писар в Окръжния съд в Кюстендил. С постоянните си шарки по тетрадки,  стени, врати той привлякъл внимание и с помощта на видни кюстендилци през 1903 г. успял да постъпи в Рисувалното училище в София, което завършил през 1910 г. като извънреден ученик. Разстоянието от Кюстендил до София Майстора изминава пеш. Преподавали са му Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка. 

Първата самостоятелна изложба на младия талант била уредена в гимнастическия салон на педагогическото училище, още преди да влезе в Рисувалното училище, от съдията Никола Чехларов в Кюстендил през 1903 г. Тя представя портрети на чиновници от съда, на съдии, адвокати, подсъдими, както и пейзажи из околността на Кюстендил и битови сюжети.

Младостта на Майстора не била изпъстрена с особени събития. Но младежките години на бъдещия знаменит художник били наситени с богат вътрешен живот, с много впечатления, вълнения, радости, скърби, но и мечти. Борейки се с немотията, той постепенно тръгва по пътя на своето признание.

 Отначало е учител по краснопис в Свищовската търговска гимназия, но след време се отказва, за да се посвети напълно на творчеството.  Десет години – от 1920 до 1930 г. - рисува постоянно. Работи за един американец, както и  за министерството на просветата. На няколко пъти за кратко време Майсторът успява да посети главните художествени галерии и музеи в Европа, за да се запознае с постиженията на световното изкуство. Той вижда в Москва и Ленинград голямото класическо руско изкуство, а след това отива в Рим, Париж, Лондон, Берлин и Ню Йорк. Целта на пътуването му до Америка е да „спечели” пари и да се върне, за да се отдаде на „чисто” изкуство в България. „Опитвах да живея и работя между селяните, за да разучавам нашия национален бит , казва Майстора. Затова се заселва в село Шишковци, което според него е „Столица на рая“.  „Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени човечност, свенливост и трудолюбие. Това са елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел. И пак върху тези основни качества, дълбоко отпечатани в душата на нашия народ, ще се изгради и създаде голямото наше изкуство, което ще се слее в общата съкровищница на цялото човечество”, казва Майстора, когато отива в  Шишковци.

Той пристига там като млад мъж с черна развяваща се от вятъра брада и напуска побелял с остри бръчки по високото чело, но с все така стройната „патриаршеска” осанка. Повече от 25 г. художникът живее сред селяните, преживява заедно с тях радостите и скърбите им. И рисува, рисува… Голямото му самобитно творчество показва, че изборът му е бил правилен.  По-възрастните шишковчани го помнят и разказват за него, а по-младите го познават от тези разкази, от къщата музей „Владимир Димитров-Майстора“ и от впечатляващите му картини.