Миналата седмица по време на визитата на президента на САЩ Барак Обама в Куба легендарният лидер на Острова на свободата Фидел Кастро не пожела да разговаря с него, макар че от 88 години това бе първата визита на американски президент в Хавана и медиите в САЩ я нарекоха „историческа“. От 2008 г. партиен и държавен ръководител на Куба е по-малкият брат - Раул Кастро. Но нищо на острова не става без благословията на легендарния 90-годишен лидер на романтичната кубинска революция Фидел Кастро.
Сега той пише мемоари, дава напътствия за политиката на Куба в печатния орган на Кубинската комунистическа партия в. „Гранма“, публикува и анализи на глобалните политически и икономически процеси в света. Фидел не пожела да се срещне с Обама, тъй като САЩ, поради съпротива в Конгреса на Републиканската партия, още не са премахнали тежките икономически санкции срещу Куба и не искат да й върнат принадлежащата й територия Гуантанамо, където Вашингтон има военна бази и затвор за заподозрени терористи.
Първата стъпка в общуването на Фидел Кастро със САЩ е от ученическите му години. Когато американският президент Франклин Рузвелт е преизбран за втори мандат, 14-годишият ученик го поздравява с писмо и му предлага сделка: той да му каже къде в Куба се намират най-големите запаси на желязна руда, а Рузвелт да му плати за това 10 долара, които тогава не са били малка сума. Рузвелт му благодарил писмено за поздравленията, но 10 долара не му изпратил. По-късно цялата политическа кариера на умния, но буен и непокорен младеж протича в конфликт със САЩ.
Бащата на Фидел Кастро е неграмотен преселник от Испания, който създава на острова плантация за захарна тръстика. В семейството на Анхел Кастро има пет деца. Но Фидел не е роден от законната съпруга на баща си, а от сексуална връзка на застаряващия Анхел с работещата в плантацията млада мулатка Лина Рус, корените на чиито родители са в Африка, откъдето в Куба испанците са докарали много роби. Фидел се ражда на 13 август 1926 г. в зодията на Лъва, но баща му Анхел го признава доста по-късно, когато през 1941 г. се развежда с първата си съпруга и се жени за майката на Фидел. Вероятно по бащина линия идва склонността на Фидел Кастро да няма задръжки пред чувствата и страстите си с жените, а по майчина линия – слабостта му към мулатките.
Още от дете Фидел се отличава с будно чувство за социална справедливост. Едва 13-годишен, той се включва в протест на работещи в плантацията на баща му селяни. Десетилетия по-късно, след победата на революцията в Куба, една от първите национализирани латифундии е неговата бащина. Като студент по право Фидел чете с възхищение биографиите на диктаторите Мусолини, Ленин, Сталин. Често казва: „Веднага се записвам в компартията, ако ме назначат за Сталин“. През 1952 г. той се отказва от адвокатска практика и заедно с брат си Раул започват революционна борба срещу проамериканския режим на диктатора Батиста. След неуспешна атака на казармата „Монкада” с група съмишленици през 1956 г. попада в затвора. Освободен е с обща амнистия, но продължава като партизанин да ръководи бунта в Куба до падането на Батиста и през 1959 г. Така, на 32-годишна възраст, поема контрола на Острова на свободата.
Той никога не отстъпва пред по-силен противник и оцелява при всякакви трудни ситуации и опити да бъде ликвидиран. През 2011 г. Кастро влезе в Книгата на рекордите „Гинес“ с 638 неуспешни покушения срещу него, за които вината бе хвърлена на ЦРУ. Според сензационни публикации в медиите кубински емигранти в САЩ и агенти на ЦРУ са се опитвали да унищожи Кастро с пури-бомби, писалки с отровни куршуми, натъпкани с експлозиви раковини под водата, пропит с отрова водолазен костюм, снайперистки разстрел, заразяване с туберкулоза… Слуховете за диверсии срещу лидера на кубинската революция толкова се разрастват, че през 1981 г. американският президент Роналд Рейгън е принуден да издаде публично разгласена заповед, забраняваща „всякаква американска дейност за убийства на политически лидери на други страни“.
Легенди се носят и за любовните похождения на чаровния брадат революционер с пура в устата. Твърди се, че той е имал сексуални отношения с над 300 жени. От идването му на власт Куба през 1959 г. до сега интересът на медиите, особено американските, към Фидел Кастро, неговия живот и политика е огромен. Сега и Холивуд реши, че е крайно време да го направи герой на нов любовен шпионски филм. Актрисата Дженифър Лорънс, носителка на „Оскар”, е избрана за ролята на Марита Лоренц, една от любовниците на Фидел Кастро в първите години след победата на кубинската революция. Компанията „Сони Пикчърс“ вече снима филма „Марита“, съобщи неотдавна в. „Холивуд Рипортър“. По сценарий героинята е завербувана от ЦРУ, за да убие Фидел, но операцията се проваля. Любовните подвизи на Фидел могат да захранят още много филми и сюжети за книги. Литературоведи твърдят, че известният колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес, близък приятел на Фидел, е вплел в живота на героя си от “Сто години самота” епизоди от приключенията на Фидел. Например как майки в Куба изпращат дъщерите си да заченат от героя. Слухове през годините свързват кубинския лидер с любовни афери с много чужденки, предимно американски журналистки. Италианската киноактриса Джина Лолобриджида подготвя фотоалбум за Куба под покровителството на лидера. За него пее и нашата естрадна певица Йорданка Христова. „Влюбих се в очите на Фидел! Те са магнетични! Кафяви, прозрачни…“ Така Данчето описва първата си среща с вожда на Куба преди повече от четири десетилетия. От тогава между нея и Фидел има специална връзка. Тя никога не споделя нещо повече, но на Острова на свободата я обичат и я наричат „нашето момиче“.
Фидел Кастро има два брака и общо седем деца. Първото му венчило е през 1948 г., когато на 22 години той се жени за красивата девойка от богато семейство Мирита Балерт, от която има син Фиделито. Мирита му помага преди революцията да си създаде връзки във влиятелни политически и икономически среди в Хавана. Но двамата имат коренно различно отношение към живота и затова бракът им не продължил дълго. Безспорната любов на живота на Фидел е по-възрастната от него с пет години Селия Санчес, негова съратничка от партизанската война в Куба. Те не се обвързват в брак, но до смъртта си от рак през 1980 г. тя му е лична секретарка. Едва след това Фидел оформя в брак връзката си с Далия Сото дел Вайе, започнала още през 1960 г. Кастро има петима синове от Далия.
Фидел Кастро обича България и два пъти идва у нас – през 1972 и през 1976 г. В София, за ужас на домакините и охранителите, той безцеремонно разчупваше протокола и набелязаната програма на визитите. По време на първото посещение, когато бе отседнал в двореца „Врана“, той хвърли в паника охраната от УБО, която сутринта не го намери в спалнята. Настъпило трескаво издирване, завършило с интересен хепиенд. Намерили Фидел в кухнята да си лафи приятелски с готвача, пиейки прясно сварено мляко.
Фидел беше заклет пушач на пури, но през 1985 г. се отказа от това удоволствие, като каза, че е по-добре да дадем пурите на враговете си. Тогава в САЩ тръгна слухът, че е заболял от рак на белите дробове.
Кастро бе известен и с прословутото си красноречие. През 1960 г. пред Общото събрание на ООН той дръпна реч, дълга 4 часа и 29 минути, но вписаният му в „Гинес“ рекорд е словото му от 7 часа и 10 минути пред конгрес на ККП. В София той също говори няколко часа пред софийския партиен актив на БКП, като разкритикува зараждащата се у нас червена буржоазия, чиито пищни имоти разгледа при незапланувана в програмата му разходка в околностите на столицата. Медиите, разбира се, не писаха и ред за тази критика на българския „развит социализъм“. Какво ли би казал сега Фидел Кастро, ако можеше да види още по-пищните палати на новозабогателите „строители на съвременна демократична България“ в Бояна, Драгалевци и Симеоново?