Проклинат жените, съдиите, завистниците и хайлайфа на тогавашна София, който спокойно с любопитство и дори с известна доза злорадство гледа как талантът крачи към фаталния си край. Писателката Мая Вапцарова разказва, че именно Яворов е учил нейния чичо, другия голям български поетичен колос Никола Вапцаров, да изговаря буквата Р. Ако кажеш Р, казвал Пейо, ще ти дам револвера си. После рецитирал стихове. Така с револвер в ръка малкият Никола получавал първите си уроци по поезия.
След години, като се връщал в отпуск курсантът от морското училище във Варна, Никола Вапцаров винаги заставал пред посмъртната маска на Яворов в родната им къща в Банско и дълго се взирал в нея.- Какво толкова го гледаш и му се кланяш - сопвала се майка му баба Елена. - Той даде живота си за една лека жена.
- А ти за какви мислиш, че човек трябва да даде живота си - отвръщал синът.
На 30 ноември 1913 година в една днес грохнала и оставена на произвола на съдбата къща на софийската улица „Раковски” в 2,30 часа през нощта една от най-известните столични дами Лора Каравелова с рязко движение на ръката се прострелва в сърцето. Прави го в изблик на ревност, породен от дръзкия начин, с който семейната приятелка Дора Конова ухажва съпруга й Пейо Крачолов Яворов. В миговете след изстрела поетът е паникьосан, изумен, ужасен: Лоро, защо направи тъй?, пита. Защото много те обичах, чува последните думи на любимата си. След тридесет минути със същия пистолет и той се прострелва в дясното слепоочие. Куршумът къса зрителните му нерви и засяда в лявата лицева кост. Не умира, но се прощава завинаги със светлината. Остава му да живее още една година.
С времето литературни изследователи, свидетели, роднини добавяха нови и нови детайли, легенди, а може би и измислици към общоприетата истина за гибелта на поета. Уредникът на музея на Яворов в Чирпан Тодор Иванов е един от най-вещите познавачи на живота и творчеството на бележития си съгражданин.
Според него Лора непрекъснато плашела съпруга си със самоубийство. Ако до 30 май не дойдеш в Париж, няма да ме намериш, пише му и настоява да й праща от София кокаин. Била е наркоманка. Бременна в петия месец прави спонтанен аборт. Момчето трябвало да се казва Христо.
На Ботев, идола на Яворов. Версията на Ганка Найденова, племенницата на поета, е, че всъщност не кокетката Дора Конова-Кремен е разбивачката на звездното семейство, а социалистката Весела Монева. Преди да се ожени за швейцарски художник Карл Олзомер, тя има нежен романс с автора на „Две хубави очи”. В резултат на това на бял свят се ражда Божан. Това обаче упорито се пази в тайна и от влюбените, и от роднинското им обкръжение. Обаче, изглежда, не убягва от Лора. Това, както и загубата на детето й преливат чашата и довеждат до фаталния изстрел.
Но дали и версията за незаконното дете не е част от легендата за фаталната любов на Яворов и Лора. Изследователите твърдят, че има сериозни доказателства, че Божан, припознатият от швейцареца Олзомер за свой наследник, всъщност е син на Яворов. Съществува писмо на Весела до Пейо, в което тя пише: Аз някога ще ти покажа твоя син.
Лора и Мина са най-известните жени в живота на Яворов. Срещу любовта между поета и Мина въстава цялата богата и авторитетна фамилия на красавицата от Елена. Тя също не го харесва физически заради „жълтите като на лисица очи и устните като на арапин”, пленена е обаче от неговата поезия.
Той пише „Две хубави очи” и с това напълно пленява сърцето й. Всеобща истина е, че този шедьовър на българската любовна лирика е посветен на нея. Има обаче твърдения, че поетът се е вдъхновил за написването му от красотата на някакво непознато циганче, което среща във влака.
И докато Яворов страда за рано отишлата си от този свят Мина и всеки ден ходи на гроба й в Париж, Лора Каравелова го преследва дори и там, докато съвсем го оплита в любовната си мрежа.
Лора и Мина са безспорно най-важните сърдечни завоевания на поета. Те обаче не са нито първите, нито единствените. Много по-малко се говори за седемнадесетгодишната начална учителка от Поморие Нонка Чипева. Тя е красива, свири на мандолина, рецитира Пушкин и вдъхновява влюбения чирпанлия да напише тридесет прекрасни стихотворения, между които и шедьовъра „Градушка”.
Последното „Ней” е изпълнено с тъга. Той го съчинява на път за София, където го очаква славата, но който бележи раздялата. След години влюбеният с въздишка ще каже: „Съжалявам, че когато бях в Анхиало, не се ожених за една хубава мома, българка”. Самата Нонка се омъжва за богат ветеринарен лекар, от което най-доволна е майката на поета Гана Крачолова, която никак не харесвала поморийката.
Интриги разделят лирика и Дора Габе1903 година. Илинденското въстание е потушено. Яворов е в тежка криза. Работата му е единственото утешение и спасение. Пише биографията на Гоце Делчев, издава втора стихосбирка. Той е на 26. Работи в Народната библиотека, когато вижда едно неземно красиво осемнадесетгодишно момиче, украинската еврейка Изидора Габе. Тя също пише поезия: Я вие, госпожице, донесете вашите стихове аз да ги прегледам, предлага новият й познат. Габе действително донася тънка тетрадка със сини корици. След седмица Яворов й я връща, но тя не може да познае това, което е вътре.
Тези стихове не са мои, казва. Но господин Яворов, тук всичко е различно. Идеята е ваша госпожице, само обвивката е друга, успокоява я майсторът. А вие така ли станахте поет, пита отново красавицата. Видите ли госпожице, някои се раждат учители. Струва ми се, че аз се родих такъв - отвръща авторът на „Арменци”.
Но и в този случай Яворов не може да избяга от съдбата си. Преследват го сплетни, интриги. Дора Габе решава да замине и учи в Женева. Той я моли да не го прави. После тръгват слухове за фриволното й поведение в чужбина. Това слага край на връзката. След Яворов всички други ми се струваха нищожни, пише Дора и така като че ли потвърждава версията, че точно чирпанлията я е направил жена. Докато е в Женева, всяка сутрин едно момче тичало в хотел „Империал”, където е отседнала, и носело букетче теменуги от любимия българин.
Идва обаче моментът на отчуждението. Голямата страст и любов са изместени от студенина и безразличие. Красавицата иска да разбере на какво се дължи промяната в чувствата на фаворита й. Останалото е написано в нейните мемоари:
„Той бръкна с дългия си палец и показалец във външното джобче на сакото си, извади малка снимка на момиче с бяла якичка и ми я показа мълчаливо: Новата голяма любов - Мина Тодорова от град Елена. В миг всичко ми стана ясно. Врътнах се, прибрах се вкъщи в пет часа след обяд и до десет часа на другия ден плаках за Яворов...
Все още няма коментари