Депутатите да се поклонят пред гроба на Вазов и да прочетат „Елате ни вижте“

Докато партиите се надприказват в парламента, лятото си отиде. Уж всички са за намаляването на пенсионерските неволи, за повишаването на пенсиите, а всъщност нищо не се случва в тази насока. Вместо това цените реално не растат, а хвърчат нагоре. И май, ако въобще се стигне до увеличение, то ще е изядено от инфлацията.
А знаете ли как се живее с 460 лева на месец?! А този размер на пенсията се счита за добър в сравнение с хората, оцеляващи с по триста. Дърва и въглища за огрев, лекарства, храна, колкото да преживяваме, да оцеляваме. Градинката с малко зеленчуци в нея. Ако се роди нещо, ако не го съсипе градушката или някоя болест. Тежък и труден е животът в малките населени места, в градчетата и селата, забравени и от Бога, и от властта. Сигурно и в големите градове старите трудно преживяват, но там поне има лекари, аптеки, много магазини. Можеш да посетиш лекар, да си купиш лекарство. А знаете ли какво е да чакаш фелдшера да дойде два пъти седмично? А след това да търсиш кой ще ходи до града, за да донесе лекарства за всички.

А в парламента се чудят как да не работят, как да се карат и да седят по диваните в коридорите на раздумка. А иначе всички са за народа и за него говорят непрекъснато. Там около сградата, дето губят и нашето, и тяхното време и ядат парите на народа, е гробът на Иван Вазов. Да се поклонят пред него, ама не лицемерно. И да вземат да прочетат „Елате ни вижте“. Ще цитирам поне последните два куплета:
 
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете – вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
    „Елате ни вижте“
 
 
Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили –
    „Елате ни вижте!“
 
 
Екатерина Христова, София