Тази сутрин, петък, реших да подремна след поредната безсънна нощ. Но още от 5 ч. сутринта чувам, че свекървата ми ме вика от кухнята. Тя е на 92 години. А аз съм на 68. Живеем заедно от 47 години. За зла участ, тя падна от стола и си счупи крака. Така казаха лекарите от Бърза помощ. Искаха ни 1500 лв. за имплант. Че откъде?! За 39 години стаж получих 158 лв. пенсия, а след неколкократните увеличения с по 2-3-4 лв. тя стигна 200 лв. Аз съм от село. Сега е време да разнасят дървата от горското стопанство. Да, ама на тези, които са си ги платили. А тази година аз не можах. Бог да ми е на помощ.
Вече 23 години съм вдовица, а свекърва ми - от 40 години. Няма помощ отникъде. Децата ли? При този скапан живот, как да искам от тях. Не мога да взема залъка от устите им заради непотребния си, жалък и никому ненужен живот.
И така, да се върна на свекървата, която ме викаше. Беше се събудила и трябваше да ѝ помагам. Винаги е така рано сутрин. За да не мога да спя. Тя няма вина. Виновната съм аз, защото ѝ осигурих спокоен и добър живот. Моите нерви се скъсаха, а нейните станаха дебели от нехайство и безгрижие. И сега живее пак за моя сметка. Но това не е живот. За нея - мъка, за мен - два пъти. Има рана на таза и на петата. Но я изнасям на инвалиден стол сутрин и надвечер на чист въздух. Храня я в устата, защото не ѝ се става. Боляло я. А можеше, след като почина съпругът ми, да замина във Варна да работя. Хем пенсията нямаше да е малка, хем нямаше да изгубя живота, който ми се полага - бях едва на 46 години.
Да, свекървата има дъщеря в Провадия, близо е до нашето село, но тя прилича на майка си. Не иска да се тормози. Така че след едната година, през която не беше идвала, последваха още осем месеца. А сега окончателно заяви, че не може да понася всичко това. Не мога да разбера коя е дъщерята – аз или тя. Боже, Боже, какви деца има.
Все някой ще се види измежду редовете на това писмо.
Бъдете здрави и стискайте пенсиите си, за да си купите дърва.
Пенка Горкова, с. Цонево, Варненско
Нямам пари за дърва, Бог да ми е на помощ зимата
Пенсията ми е 200 лв., грижа се за болна свекърва, животът ми е мъка
0 коментара
Все още няма коментари