Изповедта на една вдовица: 84-годишен  полковник се нанесе у нас и ме окраде

Пиша това писмо с единствената цел да предпазя вдовиците като мен да не попаднат в ръцете на лъжци, крадци и мошеници. Чрез рубриката „Запознанство“ в някакъв вестник ми се обади един господин от София. Казва се Филип. Живеел в кв. „Овча купел“, бл. 20, ет. 6. Бил 84-годишен полковник. Поддържахме телефонна връзка 3-4 месеца и се срещнахме в една градинка за около половин час. От този момент насетне той взе да ми звъни по два пъти на ден с настояване да ми дойде на гости. Аз много пъти отклонявах идването му, но най-после се съгласих.

Дойде и още с влизането каза, че съм богаташка и мога да го храня и издържам. Мислех, че това е шега, но се оказа, че не е съвсем така. Смятах, че идва за един ден, защото живея в малък град на стотина км от София, но той ми се натресе с куфар количка. То не беше ден, не беше два. Остана 7 дни и през всичкото време и дума не обели за тръгване.

Влиза, съблича се, все едно си е вкъщи. Остана по потник и слипове и до края така стоя. Още първия ден, щом дойде, каза, че има операция на сърцето, диша с апарат, простатата му не е наред, а и кръвното му е високо. Имал 600 дка ниви, но от 60 години живеел все на квартира. Бил бездомник. На другия ден нивите станаха 200 дка, а годините живот на квартира - 30.

Стана ми криво, защото разбрах, че лъже. Отнасяше се с мен като с робинята Изаура. До обяд готвех, а след това пазарувах. А той яде, лежи и никъде не излиза. Настояваше все месо да готвя, а той плюскаше като лакомо прасе или като гладно улично псе – да се погнусиш. Дори за един хляб не отиде. Разхождаше се из апартамента ми. Бъркаше където трябва и където не.

Беше ме срам. По цели нощи не спях и се чудех как да го изгоня. Не намирах изход, защото нямам никакви близки. Най ме беше страх обаче при толкова болести да не умре при мен, защото трябваше да обяснявам на съседите и на полицията що ще тук.
Последния ден направо ми заповяда да прехвърля цялото си имущество на негово име чрез нотариус. Той щял да ме вземе в София и там да живеем нормално.

Най-накрая все пак си замина и остави жилището ми като кочина. Щом започнах да чистя, разбрах, че много вещи са ми откраднати. Затова му е бил куфарът.

Аз съм добър и честен човек, много изстрадала вдовица. На 80 съм вече. Затова, вдовици, внимавайте – дебнат ви такива крадци и мошеници.
 
М. В., Пазарджик