За Луково, държавата и Карлуково

Баща ми, светла му памет, ми е разказвал, че до 1944 г. на три села се падал по един полицай. Но кой окрал, кой изнасилил, кой убил, се разкривало за няма и 24 часа.

После – малко бой, последван от „пълни самопризнания”. И развеждане на престъпника из съответното село...
Сега в едно само село (Луково) се струпаха над 300 държавни служители – МВР, ДАНС, че даже и армията. И накрая намериха „българския Рамбо” „самоубит”.

Аз не спирам дълбоко да се съмнявам в тази версия. Първо, имаме вече такава практика – преди години „самоубиха” с гранатомет някакъв иманяр от Хасковско (Тодор Димов-Чакъра - бел.ред.). И някакъв бандит в София (Ганеца - бел.ред). Като за втория медиите дори предварително съобщиха, че няма да оживее. После дойде и случаят с онзи от Перник, дето се „самоуби” (Стойчо Стоев - бел.ред.) с белезници, пред очите на полицай и с пищов, който трудно се зарежда дори и със свободни ръце...
Второ, учим се и от богатия опит на новия „голям брат”. В САЩ годишно стават средно по около 30 000 убийства на битова или расова основа. И обикновено извършителите им се „самоубиват”. При един от последните случаи, дето някакъв психопат изтрепа 60 души, беше „самоубит” с точен снайперски изстрел от близо 200 метра.

И трето, може и да ви прозвучи жестокосърдечно, но по принцип не жаля за развръзката в Луково. През 1998 г. ние отменихме смъртното наказание (и аз тогава като депутат гласувах „за”.) Но иначе нямаше да ни вземат в ЕС, та много остро се налагаше.
За което не съжалявам. Но после се замислих. Защото вместо смъртното наказание като максимална мярка въведохме „доживотен затвор без право на отмяна”.

Дотук добре. Обаче после научих, че дневният порцион („разкладка”, както му викат) на един затворник е три пъти по-голям от този на „брой лице” в детската градина.

Ами хайде сега замислете се и вие, любезни читатели. Значи всеки ден за осъден престъпник държавата троши по три пъти повече пари, отколкото за едно дете? Е, как тогава да се вайкаме за демографска криза, когато един закоравял бандит ни излиза тройно по-скъп от едно невинно малко българче?

А тъй като стана реч за държавата, напират в главата ми и куп други въпроси.

Каква е тази държава, в която съдебната система ти дава ефективна присъда, пък после ти казва „засега си свободен, ще влезеш в панделата, когато му дойде времето”. В „белите” страни обаче в подобни случаи ти монтират и една гривна с джипиес, която показва къде си точно във всеки един момент. И няма никакво мърдане.

Но тъй като очевидно не сме „бяла държава”, у нас бъдещият затворник изобщо не чака „да му дойде времето”. А просто се покрива...
Каква е тази държава, в която един престъпник осем години уж се спотайва от властта, а тя май изобщо не го и търси. Защото през това време той работи, макар и без трудов или поне граждански договор.

Нещо повече, и без тези документи успява да си уреди „кредитно досие” за телефон на изплащане, което си е чиста магия. И още нещо повече – когато го предават на т.нар. „колекторни” фирми, те тутакси го намират. Да, ама не и властта...

Каква е тази държава, в която можеш да се сдобиеш с боен пистолет? Минал съм през законовите процедури за придобиване и ви уверявам, че са доста строги. Но вчера спрях да се чудя, като видях в „Гугъл” десетките обяви за продажби на „късоцевно оръжие втора ръка”. С имена, телефони и т.н. Ама май ДАНС и ГДБОП хич не ги е еня...

Каква обаче е тая държава, в която цялото МВР и армията реват, че нямат пари, но видяхте ли с какви модерни, че и направо луксозни автомобили „окупираха” Луково? И с какви оръжия бяха опасани – направо да им завиди всяка уважаваща себе си мутра. Сиреч пари си имат. И за техника, и за комисионите за нея...

И накрая, въпросното Луково е едно малко населено място (под 300 жители според статистиката). Та каква е тази държава, в която кметският наместник не познава „по име, презиме и фамилия” съселяните си? Ми тогава май ще подкрепя мнението на Вежди Рашидов за „чепа за зеле”.

Аз все пак се радвам, че „самоубиха” Горския. От една страна, така жителите на Луково ще си отдъхнат и няма да се запътят масово и запъхтени към недалечното Карлуково. Накъдето с безумните си действия цяла седмица ги тикаше държавата.

От друга страна, „самоубиването” на Горския дойде съвсем навреме, дни преди официалното начало на нашето европредседателство. Така бюрократите от Брюксел спокойно ще си прекарват тук, в тази „спокойна и правова” страна.

Но ще се присъединя и към деликатните намеци на адвокат Марковски, които прочетох тия дни в сайта на ПИК. И наистина, докато съответните държавни органи не покажат убедителни доказателства за противното, обществото като цяло няма да се отърве от подозренията си, че иде реч за някаква огромна лъжа, сътворена от тях...