Волен Сидеров и телевизорът  

Волен Сидеров е безспорно интелигентен мъж. За да си обясним последните събития около неговата личност и коалицията „Обединени патриоти“, трябва да знаем мотивацията за тях. А ние не я знаем. Защо мотивацията, ще кажете? Защото, уважаеми читатели, Волен Сидеров е безспорно интелигентен мъж. И не прави нищо случайно. Нито дума, нито крачка, нито жест.

В последните месеци на Сидеров като че ли му хареса да е отдръпнал се встрани стратег, ръководещ по старшинство групата на ОП в парламента. Хареса му да не влиза в ежедневни конфликти, да не е мразен, да се разхожда спокойно по улиците, да се грижи за сина си и да наглежда новооткритата си художествена галерия. И тази роля му отива. Влизайки в нея и успокоявайки въздуха около себе си, хората пак си припомниха, че Сидеров е бил главен редактор на „Демокрация“, че е водил и оглавявал справедливи граждански каузи като протестите срещу „сбърканите“ сметки за ток през 2013-а, че смело е влизал в битки, в които да защитава националните (според неговата трактовка) интереси.

Защо тогава, ще си кажете, му трябва наново да отваря фронта?

Защо му беше на Волен Сидеров да атакува журналисти, започвайки от Би Ти Ви и стигайки до БНТ, да атакува коалиционните си партньори, да атакува политици от други партии и да напада институции, отправяйки освен това тежки провокации по отношение на националното ни самосъзнание и на българската история? Защо му беше на Волен Сидеров да иска извинение не от размахващия пръст т.нар. патриарх на Русия, а от реагиралия на провокациите Валери Симеонов? Защо му беше на Волен Сидеров да казва, че до 1850 г. в България е нямало българи и българско общество, че сме били изчезнали от лицето на Земята до момента, в който руският император е решил да нападне Турция?

За да разберем тези ходове, трябва да се върнем три години назад.

Спомняте ли си Реформаторския блок? Имаше такава коалиция, да. Тръгнала с огромни очаквания, с амбиция да измести ГЕРБ от десния политически спектър и да е единствен говорител на истината и на активното гражданско общество. А спомняте ли си докъде стигна тази амбиция? До влизането във властта. В същия този миг започна трескаво състезание по „близост“ до Бойко Борисов, по близост до ГЕРБ, по коопериране, сътрудничене и подпомагане, в резултат на което след година във властта Реформаторският блок започна да прилича на евтина имитация на патерица, пред която истинската патерица би била едно сериозно и солидно произведение на изкуството.

Реформаторският блок се обезличи и изгуби из кабинетите на министерствата, из назначенията и дребната корупция, из суетата и вътрешните битчици. РБ бе окончателно погребан от паметното - „Прав сте, г-н премиер, поведението ми е изключително безотговорно“, на военния министър Николай Ненчев. Грандиозно харакири, произнесено след показно едночасово набиване на канчетата на същия този Реформаторски блок от страна на Бойко Борисов, изнервен от вътрешните разцепления и атаките към кабинета от страна на част от партиите в него.

Сега спомнихте ли си, уважаеми читатели?

Е, и Волен Сидеров си ги спомня. Като човек, който преди време е отразявал политическите процеси, а в последните тринадесет години пряко участва в тях, Волен Сидеров е пределно наясно с това докъде водят политическото обезличаване, загубата на собствените образ и идеология, подчиняването, кариеризмът и влизането в ролята на безименна безгласна патерица. И точно защото е твърде наясно с това, той просто прави единственото, което може и трябва да направи. Не го допуска.

Не очаквайте нито от Сидеров, нито от коалиционните му партньори да станат примерни проевропейци с лишен от емоции сивкав чиновнически език по брюкселски тертип. Защото избирателите им не искат това. Не очаквайте да се сбият за назначения и тихичко да потънат в комфорта на кожените кресла, изоставяйки острите политически битки за сметка на досадната бумащина. Защото избирателите им не искат това. Не очаквайте и да подкрепят безрезервно Бойко Борисов и ГЕРБ, превръщайки се в беквокали (по Румен Радев) на управлението, които пеят винаги в задната част на сцената, на тъмно, отстрани и водейки се по гласа единствено на голямата звезда – българския премиер. Защото избирателите им не искат това.

Всъщност Бойко Борисов и ГЕРБ също не би следвало да искат това. Обезличаването на Патриотите ще доведе до тяхното изчезване, а перспективите и опциите пред ГЕРБ от гледна точка на приемлив партньор в управлението не са твърде много. Колкото и каквито (изцяло медийни) главоболия да създават ОП, те са в огромна степен предвидим, надежден и принципен партньор в управлението – нещо, което доказаха още в предишния парламент, подкрепяйки управлението, без да участват в него.

Затова очаквайте още Волен Сидеров, още Валери Симеонов и още Красимир Каракачанов. Провокиращи, скандални, шумни и смело влизащи в нови и нови битки. С повод и без повод. Ако няма причина, те ще си я измислят, бъдете сигурни. Както Волен Сидеров изведнъж си измисли, че Цветан Цветанов цепи парламентарната им група.

Очаквайте нови здрави битки като тази за развитието на зимния туризъм, за подреждането на летния такъв или за „сините карти“, осигуряващи работна ръка за нуждите на бързо растящите български индустрии.

Очаквайте нови провокации и сблъсъци из студиата, нови скандални твърдения, нови пререкания вътре в коалицията „Обединени патриоти“ и нови размени на агресивни реплики между тримата ѝ лидери, с които те да изземат публичното пространство и да са неизменно най-отпред и най-отгоре в новинарските емисии и онлайн медиите.

От това, както е видно, не страда нито управлението, нито председателството. Няма и да пострада.

Няма никакво значение и дали тези непрестанни скандали ви харесват или не. Защото вие, уважаеми читатели, не сте техен адресат. За Волен Сидеров и коалиционните му партньори не е важно вашето мнение, а мнението на избирателите им.
А избирателите им искат и очакват точно това. И затова гласуват за тях. Упорито и постоянно.