Цецка Цачева и Радев да излизат в пенсия

Само си представете за каква комедия става дума. Двама престъпни психопати бягат от Централния софийски затвор. Великият филм "Изкуплението Шоушенк", където героят на Тим Робинс с години дълба една стена, просто ряпа да яде. Престъпните умове не си губят времето с такива сложни схеми. Оказва се, че двамата се сдобиват с оръжие, което, както ще се изясни по-късно, пристигнало при тях в колет. Очевидно демокрацията в затворите е на толкова високо ниво, че секретността на кореспонденцията на техните обитатели е свръхприоритет.

Когато бягството на Радослав Колев и Владимир Пелов започва, оказва се, наоколо няма нито един надзирател, който да направи поне театрален опит да ги спре. Двамата били преследвани единствено от чистачката Христина, която последвала бегълците из кривите коридори на затвора чак до колата им за бягство. И нали знаете колко му трябва на обезверения български народ - една чистачка за пример и медиите се събуждат от политическите си кошмари, а социалните мрежи сипят отровна ирония и започват да кълват властта безобразно. Легендата за смелата чистачка, която върши работата на всички надзиратели накуп и дава пример с безотказно поведение, очевидно съвсем не допадна на вътрешния министър Валентин Радев, който търпя само два дни тя да се носи из медиите. После пред журналисти реши да разбива мита, но нещо в киноусета му го подведе. Защото според него не чистачката Христина преследвала затворниците. Героят бил социалният работник Кръстьо. По-добре да не го беше казвал. Това не само не разяснява картината на случката, не само не показва управлението на затворите в добра светлина, но дори дава допълнителни аргументи на всички, че нещо там е толкова прогнило, смачкано, корумпирано и изгризано, че това вече не е система за изтърпяване на наказания, а само нейна имитация.

Пред очите ни се разкрива един ужасяващ цикъл на функциониране на държавата. България е страна, в която масово могат да влязат хора без проверка, защото цяла смяна от митничари е била вкупом до тоалетната, а сега вече прибавяме и че затворниците могат да излязат от затворите, защото надзиратели са правили неясно какво... Сигурно са гледали футбол.
Така се оказа, че цялата сигурност на отечеството, както и постоянните ни политически пулсации да влизаме в Шенген лежат на крехките плещи на една чистачка и на един социален работник, последните балъци, които не са разбрали играта, а може дори и да са отказали да участват в нея. Такива хора трябва да бъдат представяни с име и фамилия, защото те ще надживеят случайните политически микроорганизми.

В драмата обаче има един удивителен психологически аспект, който е трудно да си изясним докрай. Заради това ще се опитаме да се докоснем до него гневно и политически некоректно, пък ако искат правозащитници и романтични политолози да ни скачат и да се гневят. Защо нито един министър не подаде оставка след такъв гаф? Защо?

След такава серия от издънки във всяка друга държава и вътрешният, но най-вече правосъдният министър отдавна щяха да са си написали оставките и да преминат в редиците на пенсионерите. Подобни гафове не говорят за случайни грешки. Арогантното бягство, осъществено като холивудски екшън, съвсем ясно показва, че местата за изтърпяване на наказанията са прогнили, а хора, които са назначени да охраняват затворниците, влизат в комбина с тях. Да, знам, видях, че видни шефове на различни нива в правосъдната система се опитаха да отрекат това. Тяхно право е да лъжат медиите и обществото в очите. Но всеки, който е запазил поне две свои мозъчни клетки непокътнати, може да се досети за плашещата истина.

Пелов и Колев нагледно доказаха, че от български затвор може да се избяга по всяко време. Първите реакции на министърката на правосъдието Цецка Цачева обаче съвсем не бяха саморазтърсващи или ярки. Точно обратното - тя направи и невъзможното, за да заобиколи въпроса за носенето на отговорност и да го замъгли максимално с плоски изречения и нелепи твърдения.

"Оставката е най-лесното нещо", обяви пред журналисти тя и никой от тях не се осмели да я попита защо тогава я бави. След това се оказа, че Цачева щяла да подаде оставка, ако премиерът я поиска от нея. Което в случая е опит Бойко Борисов да бъде вдигнат като щит пред нейните собствени гафове. Да, министър-председателят носи отговорност за всеки свой министър и тя трябва да му бъде търсена докрай, но самата Цачева показа, че се чувства единствено отговорна пред него. А това е допълнителен гаф. Значи за теб не са важни гневните и стреснати хора, които видяха как двама психопати могат да си излязат от Централния затвор, все едно са тръгнали на разходка. Значи за теб пет пари не струват всички, които задават въпроси и искат поне веднъж нещо в България да стане като в нормалния свят. В миговете на чудовищна криза Цачева се държа като върховен бюрократ, а не като политик. И за втори път в своята безлична кариера сътвори драматургия, която разклаща правителство. Защото нека да припомним - именно нейната загуба на президентските избори през 2016 г. доведе до края на кабинета "Борисов 2“, а сега бездействията ѝ за пореден път удариха като торпедо новото управление.

Бойко Борисов е намерил рецептата как да излиза сух от политически скандали - той винаги търси някакво противодействие, концентрира се в друга сфера, търси начин да създаде различни новини. Но тук говорим за пробойна в сигурността, тема, която е заявена като топприоритет от страна на ГЕРБ, диаманта в короната им, перлата в техните телевизионни хвалби и медийни нарцисизми. Точно заради това тази криза няма да отмине. Цецка Цачева ще остане да гнои като пъпка върху лицето на тийнейджър с изявен апетит към сладкото.

Тук виждаме особената ехидност на ситуацията. Ако Бойко ѝ взема главата, това означава да признае мащабен пробив в сигурността. Оставането ѝ пък ще се превърне в повод за безкраен виц из мрежите. И цялото това напрежение може да бъде разрешено с нещо, което Цачева не е правила нито един път през живота си - с поемането на инициатива, с показването на индивидуалност, с излизането от кошмара на общите фрази и заучените клишета и доброволното ѝ оттегляне.

Същото важи и за вътрешния министър Валентин Радев. В признанията му пред парламента стана ясно, че МВР още преди година предупредило, че двамата избягали готвят бягство. Да, Министерството на правосъдието се е издънило, но полицията къде е спала? Или министърът смята, че неговото ведомство е просто диспечерски център за препредаване на сигнали? Подобни въпроси могат да получат адекватен отговор единствено с оставка, защото след такъв провал на координацията на обикновената електорална единица започва да ѝ се повръща, защото осъзнава, че цялата сигурност, която ѝ обещават, е един красив розов балон, пълен с топъл въздух.
Цялата история може да бъде разгледана и като зловеща метафора за прехода у нас. Обикновените хора не могат да мръднат наникъде, защото са приковани от сметки, ЧСИ-та, банки и всякакви други форма на гадост. А рецидивистите са на свобода и са неоткриваеми като Антон Тодоров, когато го поканят да говори за книгата си "Шайка". И на този фон всички получихме като солиден десерт бляскавото откровение на Данаил Кирилов, че от времената на граф Монте Кристо се случват бягства от затворите. Лично за мен по-големият бисер бе сътворен от Цветан Цветанов, който обяви тази фраза за "исторически преглед", но поразителното в нея не е омесването на литература и реалност. Това е прийом, който доскоро единствено редовните посетители на Четвърти километър възприемаха като адекватен. Поразителното е отказът на ГЕРБ поне за миг да погледне критично на тази ситуация и да се опита да реши проблема не с тъпотии, а с реални действия. Заради това с удивление слушах реторичното безумие на Кирилов и го чаках в следващия момент да обяви, че Пелов и Колев може да са избягали, но поне Ханибал Лектър се намира зад решетките. И противно на много експерти, не намирам това за интелектуална ограниченост. О, не. Интелектуалната ограниченост е перфектното извинение, най-добрата маска, а ГЕРБ искат точно това. Литературните инвенции при тях са форма на брутална наглост и прекомерна арогантност. Това е директно съобщение в очите на хората, че нито едно тяхно съмнение няма да бъде адресирано, че нито една тяхна тревога няма да получи реален и адекватен отговор. Пред очите си имаме хора, които все повече живеят в кула от облаци и усвоени кинти, а това е причината и все повече да се откъсват от реалността. Граф Монте Кристо и реални психопати - къде е разликата. Този самозабравил се елит е наясно, че неговото поколение няма да се сблъска с тях. Те са защитени и доволни. Всички останали могат само да мечтаят за оставки, отговорност, нормализация и поне един-два прилични отговора. И именно това ще заличи всички външнополитически маневри и спецефекти на Борисов. Защото колкото и да храниш един народ с телевизионни образи, той най-накрая ще поиска истинска храна. И нея не може да им я сервира граф Монте Кристо...