Св. Христо Иванов и фентъзи героят Гнома са политически микроби  

И като започна едно ахкане, като тръгна едно мелодраматично кършене на пръсти, като се позачуха едни оргазмени стенания, едно подсмърчане на сополи от щастие и като се понесоха тези перверзни шумове от медия в медия, на човек цяла седмица му идва да си пъхне главата в печката и да пусне газта. Дясната журналистика пак изпадна в амок. И всичко това тръгна от едно телевизионно предаване, където един до друг били седнали Св. Христо Иванов, любимец 16 на градската снобария, и фентъзи създанието, наречено ген. Атанас Атанасов. Фентъзи създание е, защото иначе би ли носил прякора Гнома. Единият - лидер на безуспешното корпоративно начинание "Дай, България", добре де, "Да, България", а другият председател на тъмната секта от фейсбук хейтъри ДСБ, които се явиха на изборите с пряко плагиатство от "Междузвездни войни" - като коалиция "Нова република". Студиото, в което ги бяха събрали, беше кръстило рубриката си "Болка и обединение вдясно". Това за болката го разбирам - все пак, ако им се наложи да връщат грантовете заради това, че не влязоха в НС, ще ги боли драматично, ама темата за обединението е така втръснала, че случайният зрител има усещането за кафкианско непомръдване на битието. Откакто се помня, десницата все говори за обединение, а след това със страстта на градски пиянка, който е объркал броя на бутилките, се фраска в уличния стълб и с кървящ нос се просва стенещ на политическия тротоар. И винаги е виновен някой друг. Виновен беше вътрешния враг (Филип Димитров), виновни бяха хората, че не са го разбрали (Костов), виновен беше Путин (Радан Кънев). Сега сигурно са виновни тъпите селяни, които не са оценили политическия блясък на десницата и нейните еротични възможности да заема тайната поза "исторически компромис".

Може би трябва да припомним малко драмата, защото съм убеден, че повечето хора със здрав разум изобщо не я помнят. След като година и половина радостно близа кубинките на Бойко Борисов, Реформаторският блок (позабравеният Франкенщайн на дясното) се разпадна на няколко части с оргазмено удоволствие. ДСБ излязоха от властта, ама все пак останаха в нея. Да, знам, в изречението няма смисъл, но виновен за това по изключение не е авторът, а българската действителност. ДСБ направиха точно това. Екслидерът Радан Кънев обяви, че излиза в опозиция, ама кадрите на партията останаха по топлите си държавни местенца. Единият от тях - здравният министър Петър Москов-Менгеле, дори би шута на партията си, за да остане министър. Ето това е истински десничар – винаги, като му падне възможност, да плюе на принципите си. Изведнъж там, където уж беше единно, се оказаха три политически микроба - единият се самонарече "Да, България", партия, създадена с упоритото акуширане на фондация "Америка за България", другият си остана ДСБ, което да не зъзне от самота, си потърси още по-незначителни партии, и най-накрая и останките от старото СДС плюс Кунева, плюс Москов, плюс "Глас народен", обединени от принципа, че ще се борят на изборите, само и само да могат да влязат в коалиция с ГЕРБ.

Вероятно опиянен от грантове и външна подкрепа, Христо Иванов тогава направи един необичаен жест - обяви, че няма да се коалира с ДСБ и ще търси самостоятелно явяване на изборите. В ушите на сектата това прозвуча като проклятие. Та нали сам Радан Кънев обясняваше като в притча как в дните след историческия компромис се обадил на Христо Иванов, тогава министър на правосъдието, за да му каже: "Копеле, не мога да повярвам, че стигнахме дотук". Ако се изчистим от медийната плесен, може би трябва да оценим хода на Иванов като правилен. Той със сигурност е знаел, че коалиция с ДСБ е като влизане в свърталище на зомбита, без достатъчно амуниции и остри брадви. Човекът реши да разпери крила самостоятелно, а не му се получи, защото този народ толкова пъти бе лъган и прекарван от десницата, че е изградил железен имунитет срещу такива венерически болести. Иванов май се опита да изтръгне своята партия от традиционната русофобия на микродясното, но това му струва тежки обвинения, че е левичар. Дори хардкостоваците започнаха да говорят как задачата на "Да, България" била да се позиционира в ляво. Днес виждаме, че тези опити са били захвърлени на боклука и партията на експравосъдния министър пак се отдаде на антипутинизъм в големи дози. Което, както и да го погледнем, е удрянето на една и съща лопата за пореден път. Десницата отново и отново се опитва чрез такава русофобия да дойде на власт, а смешните й резултати показват колко импотентен е този опит. Което не пречи те пак да опитват номера. А нали знаете какво е истинското определение за идиот - човек, който всеки път прави едно и също, а очаква различен резултат.

След корабокрушението на изборите обаче медиите не престанаха да ни занимават с десните драми, които отдавна са били по сълзолеене индийски сериал. Отново и отново трябваше да слушаме металическите нотки на Радан, отново и отново трябваше да преживяме мозъчната плява на десните шамани, които скучно и протяжно развиваха сценарии за реформаторската общност. Изобщо това е историческото проклятие на България. Страната ни трябва да гледа отново и отново как принцовете на тоталитарните фамилии се изживяват като десни и изпадат в краен антикомунизъм, за да заличат семейните си корени и обвързаности. Ако един ден се появи автентичен наблюдател на десницата, а не зомбиран неин поддръжник ала Даниел Смилов, той трябва да отчете тази абсолютна арогантност. Принцовете от комунизма решиха да останат на политическата сцена с маскировката на реформаторска общност. Заради това май псувните им са люти, клетвите - тежки, а поведението - истерично. Все пак някой трябва да вдигне димна завеса за миналото им.

В тази дясна комедийна мелодрама обаче има един много сериозен елемент, който се нуждае от задълбочен анализ. И той е за ролята на медиите в постоянното натрапване на темата за дясното обединение. И двете партии останаха под чертата за входа на парламента. "Да, България" в тяхната коалиция със "Зелените" взеха 2,96 процента, или 101 177 гласа. "Нова република" получи 2,54 процента, или 86 984 гласа. Общо гласовете на двете партии са 188 161. Сега дайте да направим сметката набързо - според официалните данни на изборите тази година право на глас имаха 6 533 828 българи. Като преизчислим резултата, за двете партии общо са гласували 2,8 на сто от избирателите. 2,8! А медиите ни натрапват информации до повръщане за тях, все едно народът не може да си легне, без да научи докъде са стигнали преговорите в десницата. Информация, която предизвиква тръпки в незначителен брой от населението, ни се представя като мегаважна за бъдещето на България. Това е подмяна, класическа морална перверзия. Вместо да се занимава с автентичните проблеми на обществото, БГ журналистиката е втренчена като напушен с марихуана човек в дребнотемията. И отново, и отново трябва да четем анализи на прокълнати десни шамани за обединението на десницата, за големите задачи пред "реформаторската общност". Тези хора наистина са като обсебени - повтарят същите тъпотии, които сипваха с черпака през 2014 г., и си мислят, че някой отново им вярва. Но проблемът не е в тях. Проблемът е в свръхраздутото медийно внимание към микроскопични партии, които знаят да живеят единствено в сутрешните блокове и не са си показвали носа извън табелата, която посочва къде е краят на София. Този медиен балон се пука няколко пъти с неистова упоритост, защото се опитва да представи като алтернатива хора, които знаят единствено да обвиняват за всичко Путин, но когато се заговори за журналистически стандарти, ми е чудно защо никой не поставя като проблем тази свръхраздутост на отразяването на десницата. При това повечето журналисти го правят не обективно, а се изживяват като политически инженери. И отново, и отново ни натрапват картонените образи на десницата, опитват се упорито да ги изкарат някаква алтернатива и са умишлено слепи за структурния проблем на т.нар. "дясно". Няма как да си реформатор, след като в момента, в който помиришеш власт, започваш да подпикваш като свръхвъзбудена болонка. Няма как да си десен, когато единственото, което предлагаш, е местенето на паметници. Няма как да те видят за алтернатива, след като занимаваш хората единствено със собственото си микроскопично обединение и го изкарваш най-важната тема. Това не е десница, това е фрийк шоу. И всички знаем как ще приключи - пак със сълзи и раздели. Този сериал е толкова неоригинален, че хората вече изключват телевизорите, като чуят за дясно. Научиха си урока просто.