Златните кюлчета са в къщата в Барселона на гръцкия остров на Борисов

Корупцията означава поквара, развала и деморализация. За съжаление, тя е любима тема на всяка популистка пропаганда, която на свой ред има същия ефект върху обществения морал. Затова поредното активиране на темата за т. нар. Барселонагейт може да бъде определено като всичко друго, но не и като последователна воля за разкриване на истината. След повече от две години възпроизвеждане на едни и същи клишета някой би могъл да помисли, че прословутото чекмедже с пачки и кюлчета злато е в къщата в Барселона, която се намира на гръцкия остров, приписван на Борисов.

Новото развитие на случая го отдалечава както от обективното разследване, така и от постигането на истината. Официалният отговор от испанските институции бе подложен на съмнение от друг документ, без конкретен подател или автор, за който бе намекнато, че всъщност е истинският. Официалното обяснение на Специализираната прокуратура бе подминато с недоверие. Отговорът на испанските институции на отправеното запитване от страна на българската прокуратура, както и фактът, че се очаква още един подобен отговор, бяха потопени от пропаганден шум. Изглежда, че новите управляващи всъщност не се интересуват от установяването на обективната истина, а единствено и само от формирането на „подходяща“ присъда в общественото мнение.

Ако към всичко това добавим непрестанното говорене за неефективността на Специализираната прокуратура и съд, както и намеренията за тяхното закриване, без дори да е направена обективна оценка на тяхната дейност, шансовете да се установи по категоричен начин за какво точно става дума стават пренебрежимо малки. Усилията за компрометиране на специализираната магистратура дават резултат и правят все по-малко вероятно официалното становище да бъде прието за вярно.

По-лошото е това, че непрестанните усилия за налагане на клишетата на тази пропаганда отразяват всъщност нивото на своите автори. Вместо критика за управлението на Борисов, вместо аргументи и търсене на истината общественото внимание бе погълнато от снимки и записи, от слухове и откровени небивалици. Деградиращият ефект върху публичния образ на Борисов е факт, но това няма нищо общо с ефективното разследване на корупцията, както и пропагандната кампания срещу България, която продължава да се води. Пораженията от нея тепърва ще се отразяват върху всяко смислено усилие на България да заеме своето достойно място.

Смесването на теми и казуси, които биха могли да бъдат разследвани с клишетата на тази пропаганда, произвежда точно обратния ефект – насърчава корупцията и деморализира обществото. Днес това вече не е насочено толкова срещу Борисов, колкото срещу разследващите органи и прокуратурата. Целта е да се докаже, че прокуратурата отказва да разследва „очевидни“ свидетелства за облагодетелстване. Тяхната „очевидност“ обаче се изчерпва с предишни клишета, а това блокира какъвто и да било опит за установяване на истината.

Всяко от тези клишета разчита на определен тип масови представи, например за това къде биха държали парите и златото си някакви хора. Сред доминиращите прокорупционни нагласи в българското общество представите за властта винаги са свързани с притежаване, с консумация със злато и пари. В изкривената представа за власт проблемът се оказва не в това, че някой има пари, а в това, че е бил уличен, че ги има. Няма обществено негодувание срещу корупцията. Няма гражданска нетърпимост към всяка проява на корупция, независимо с кого е свързана. Няма и реална готовност за отказ от участие в корупционни мрежи и сделки, ако това би донесло непосредствена изгода на някого. Именно затова, независимо от институционалните и експертни усилия, не дават резултат през всички тези години. Тези нагласи няма да се променят нито чрез персонални промени в съдебната власт, нито с говорене за „съдебна реформа“.

„Барселонагейт“ ще продължи да бъде само поредното клише от тази пропаганда. Каквото и да установят официалните институции, то няма да бъде прието. Ако бъде установено нарушение или дори престъпление, ще има недоволство от това, че то няма да доведе до тежка осъдителна присъда. Ако не бъде установено нищо, общественото мнение ще приеме, че това е пореден случай на прикриване на истината. Присъдата вече е издадена и обективната истина няма никакво значение. Но докато подобен род „присъди“ биват постановявани и тиражирани чрез медиите, те ще продължат да рушат както доверието в съдебната власт, така и възможностите за ефективно противодействие на корупцията.

Няма как едновременно да оспорваш авторитета на съдебната власт и разследващите органи и в същото време да разчиташ, че общественото мнение ще подкрепи реално противодействие на корупцията. Няма как да убедиш когото и да било, че ще внесеш магистрати, които ще работят по-добре, освен ако това не означава да изпълняват политически поръчки. Докато няма последователни усилия за запазване на авторитета на магистратурата у нас, корупционните практики ще продължават да се възпроизвеждат безнаказано и да бъдат използвани избирателно в рамките на поредната пропагандна война.

Темата постепенно започва да губи атрактивността си. „Барселонагейт“ ще продължи да потъва като гръцкия остров сред останалите теми от злободневието. За общественото мнение този случай е приключен, с „влязла в сила присъда“. Оттук нататък никой не се интересува нито от официалните заключения, нито от правните им последици. Управляващите съдействаха за този разрушителен ефект, избирайки популистката пропаганда пред върховенството на правото. Деградирането на образа на политическия противник струва прекалено скъпо на обществения интерес, защото вместо критика за управленските действия на Борисов на преден план бяха изведени атаки срещу личния му живот.

По инерция всеки следващ казус, свързан с фигура във властта, ще бъде критикуван от гледна точка на личния му живот и съмненията в незаконно богатство. След като вече не е Борисов, ще бъде друг, но моделът на подмяна на разследването и противодействието срещу корупцията с популистката пропаганда ще се запази. Така корупцията ще продължи да бъде всеобща обяснителна схема за всичко, което се случва или не случва в управлението на общите ни дела. А когато корупцията се мисли като обяснение, а не като проблем, който може да бъде решаван ефективно, тя става още по-ефективна.

Поуката от „Барселонагейт“ е стара, но ненаучена. Когато използваш обществените настроения, за да деградираш образа на опонента си, трябва да очакваш същото и от него. Още повече когато местата във властта са се разменили.