Защо ПП-ДБ не можа да смаже ГЕРБ  

Политическата криза у нас се превръща в нещо като еквивалент на свръхдълъг американски сериал.Тъкмо човек си помисли, че вече всичко е казано, всички логически възли са вързани в едно и върховното добро ще възтържествува завинаги, все се случва нещо неочаквано, някакъв логически поврат и серията свършва. Зрителят стои пред екрана с течаща от устата слюнка и изпитва желание да изпие бутилка с ракия, за да не се отдаде на суицидни страсти или маниакални изстъпления.
Точно това се случва и след поредните предсрочни парламентарни избори, които дойдоха като махмурлук и не искат да си тръгнат като перманентен повик за повръщане. След напълно блокиралото и провалено 48-о Народно събрание всички очакваха, че обединеният фронт между ПП и ДБ (фракция вегани и пиячи на бадемово мляко с макадамия) ще успее да събере в едно всички протестни настроения, да стисне юмрук и да смаже един път завинаги ГЕРБ. Още от 2020 г. това е неосъщественият блян на ДБ. Защото нека да си припомним, че в буйното лято на онази година Христо Иванов дебаркира с лодка в Росенец, ефектен и празен пиар трик, измислен в някоя лаборатория, за да го върне на политическата карта на страната и да го накара дори и той да си повярва, че е още жив. Седмица по-късно обаче прокуратурата нахлу в президентството, започнаха големите протести и чутовният подвиг на Иванов остана неоценен докрай като изгонена участничка от „Ергенът“.

Сега, по време на тази кампания, ПП-ДБ се раздадоха докрай в прелъстяването на публиката. То не бяха ведри фотографии, в които лидерите на коалицията гледат като холивудски коцкари от 50-те години на миналия век, то не бяха торбички със салам и лютеница (да, знам, това е подла измислица на злите сили да обезчестят емоционално невинните градски либерали), то не бяха призиви за европейски живот и доходи, защото има как и така нататък. Този щурм беше медийно подплатен доста солидно, защото най-големите телевизии подхождаха така безкритично към отбора на добрите, че по някое време си мислех, че представител на ПП-ДБ може и да опипа водеща в пряк ефир, без да получи нито укор или съскане. Но въпреки това медийното въстание не успя.

Това се дължи на капана, който градските десни вегани сами си заложиха в своето безкрайно високомерие и патетика. В момента, в който социолозите започнаха щедро да ги лъжат, че те ще бъдат първа политическа сила, умните и красивите родиха прекрасна схема за бъдещо управление. Тя звучи така – ние, великите, образованите, смелите, решителните, космическите и бисексуалните (оф, добре де, това последното не е вярно за всички) ще направим кабинет на малцинството, а ГЕРБ ще го подкрепят. Нито един от тях не си направи труда да чуе Бойко Борисов, който този път ясно заяви, че няма да подкрепи кабинет, в който ГЕРБ не участва, и че всички техни сметки се правят без кръчмар. Изведнъж всички социални мрежи осъмнаха с една мечта – правителство на Асен Василев, което ГЕРБ подкрепя безкритично и крепи безрезервно. „Капитал“ веднага допринесе за този тийнейджърски блян с поредната си корица – Асен Василев и Христо Иванов в скафандри, а във визьора на третия скафандър като неясен обект на желание се появява размазаният силует на Борисов. Всеки десен кръчмар интелектуалец също започна да се поти по темата как първата коалиция трябва да намери път към втората и благородно да ѝ разреши да подкрепи техния кабинет, защото това бил начинът да бъде смазана вредната роля на Румен Радев. Истинска политическа идилия.

Тоест нека да изясним ситуацията – ПП-ДБ бяха готови да влязат в парламентарна коалиция с ГЕРБ, ако са първа политическа сила. Точно заради това днес те, оставайки втори, са изправени пред грандиозен проблем и пред шахматна ситуация, в която буквално нямат верен ход. Подозирам, че първата работа на Бойко Борисов, след като партията му получи мандата, ще е да отправи покана към ПП-ДБ за преговори по съставяне на правителството и вероятно може да отиде въоръжен на разговорите с корицата на „Капитал“. В такава ситуация ми е чудно какво могат да му отговорят те. Отказът от съставяне на кабинет ще им висне като котва на шията, защото ще ги постави на прицела на общественото възмущение. Приемането на протегнатата ръка ще ги унищожи като екзотична отрова.

И заради всичко, което описахме сега, ни предстоят дни на безкрайни гърчове. Гледах телевизионните шамани, които бродят като призраци из студията, и слушах какви величави глупости и схеми редиха всичките. Държавническа мъдрост трябвало, време било за истинско лидерство, сега бил моментът за компромиси. Предния път, когато градското дясно направи исторически компромис, стана толкова цинично, че фразата и до днес звучи като псувня. А и местните избори, които ще бъдат през есента, допълнително минират възможностите за постигане на каквото и да е съгласие. Тоест има голяма възможност да гледаме толкова много театър и загриженост, но краят е практически предизвестен.

ГЕРБ имат и друг вектор на действие – да протегнат ръка към БСП и ДПС – коалиция, която събира 128 гласа. Да разсъждаваме хипотетично – такова правителство може да постигне управленска стабилност, но рискува да провали обществената такава. Медийната паяжина на градските либерали ще почне да бълва толкова кафява помия, че всички снимки на мадамата на бившия кандидат-кмет на ДБ за София ще ни се видят като албум на монахиня.

И така, след като страната е изправена пред такива две възможности, новите избори започват да се приближават с бърза скорост. А и, честно казано, никой не е сигурен дали Борисов наистина иска коалиция с ПП-ДБ или просто да ги заличи от политическата сцена и да ги приключи един път завинаги. Ако е вярно второто, нов вот става все по-възможен, защото отборът на добрите трудно може да впрегне чак толкова енергия още един път. Да не говорим, че там вече предупредителните изстрели започнаха. Буквално ден след изборите бившия министър на транспорта Николай Събев написа заканително във фейсбук, че ако Асен Василев и Даниел Лорер са почтени хора, моментално трябва да си подадат оставките и да напуснат ПП. Очевидно само изборите са скривали досега тези драматични разломи, които ще се отворят със страшна сила и гняв.

Единственият неизчислим фактор в цялата тази неразбория са дългите пипала на американското посолство и начинът, по който те се опитват да съберат ГЕРБ и ПП-ДБ в свещен управленски съюз. Ако натискът оттам стане невъзможно силен, тогава и двата субекта неохотно ще трябва да правят правителство, но от всичко това ще спечели само „Възраждане“. Между другото превръщането на „Възраждане“ в трета политическа сила е най-големият симптом за кризата, която тресе цялата политическа система, защото гневните и опасно гневните се увеличават все повече. Костадинов може да служи като аргумент за евроатлантическа коалиция, но нейното осъществяване на практика ще го направи политически гигант, нещо, което предшествениците му можеха само да мечтаят.

Истината е, че напоследък изборите не дават никакви отговори, а само заплитат загадката толкова силно, че вече сме посинели напълно, защото тя е като клуп около нашите гърла. Виждам как все повече зрители в изборната нощ отказват да гледат анализи, а предпочитат битовото пиянство. Когато представителната извадка на този процес натежи, може би тогава ще има нещо като хепиенд. Тоест проблемите ще продължават, но като си пиян, какво точно ти пука...