Срамът от Корнелия ще прерасне в гняв

„Дали случайно шефът на Държавната агенция за разузнаване не е втори братовчед на Бойко Борисов. Попитайте го дали е вярно. Аз не казвам вярно ли е, или не е вярно, и аз питам - дали на Бойко Борисов не му е втори братовчед директорът на ДАР. Нека да отговори, може пък да не е вярно това.” Това заяви през изминалата седмица в парламента депутатът от БСП Таско Ерменков. Цитирам думите му, защото те са ярък образ на черната кампания, която социалистите водят през последните няколко седмици. На конкретния въпрос на Ерменков отговориха и премиерът Бойко Борисов, и шефът на разузнаването Драгомир Димитров, които отрекоха да имат каквито и да било роднински връзки помежду си.

Очевидно Ерменков направи внушението си под формата на въпрос, защото предварително беше наясно, че информацията му е фалшива. Няма да коментирам в дълбочина конкретната ситуация. Само ще припомня, че тя дойде веднага, щом стана ясно, че БСП са излъгали за това, че техният депутат Георги Стоилов няма нищо общо с брат си Илия, който беше арестуван в Русе за рекет и разпространение на наркотици. Оказа се, че двамата са имали обща фирма и че Илия е направил финансово дарение за кампанията на социалистите само преди няколко месеца, което показва, че отношенията на двамата братя не са толкова далечни, колкото им се иска на социалистите. Очевидно хвърлянето на фалшивата информация за родството на премиера с шефа на разузнаването целеше да отмести тези новини от новинарския поток и те да не стигнат до българските зрители и читатели.

Въпросът с компроматната кампания, водена от БСП, обаче е по-дълбок. Преди почти месец се завихри атаката срещу Делян Добрев. Тогава депутати от БСП обикаляха телевизионните студиа и обясняваха какви големи злоупотреби са извършени в Хасково от братовчеди и кумове на Добрев. Развяваха се схеми с имена и се хвърляха обвинения от най-ниско до най-високо ниво. Последва вадене на списъци с приятели и роднини за Габрово и Силистра, съпроводено със същия патос. „Братът на Томислав Дончев работи в озеленяването на Габрово, а съученичка на съпругата на бивш депутат от ГЕРБ работи в общината” – тази конструкция обясняваше роднинско-мафиотския стил на управление на ГЕРБ не само в Габрово, но и в цялата страна, а защо не и в цялата вселена. Ще повторя още веднъж – „съученичка на съпругата на бивш депутат от ГЕРБ работи в общината в Габрово”. Този, който е измислил тази конструкция на „роднинска” връзка, трябва да бъде награден от ръководството на БСП за творческата си мисъл в сглобяването на компромати и произвеждането на фалшиви внушения. Въпреки голямата еуфория и тежкия морален патос на БСП и до момента нито в прокуратурата, нито в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси има внесени сигнали от страна на БСП. Няма нито един внесен сигнал! Има стотици интервюта, пресконференции и речи от трибуната на парламента, но сигнал няма! Защо е така? Защото в БСП очевидно не са намерили данни за извършени престъпления или нередности и не са в състояние да оформят сигнал до институциите, който да не е смешен. Затова продължават да дават интервюта и пресконференции, с които да затрупат старите си лъжи с нови.

В същото време за техните роднини излизат съвсем истински неща. Споменатият случай с депутата Георги Стоилов е показателен. Той има брат, който от години се занимава с бизнес на ръба на закона – съдържател на игрална зала за комар, на заложна къща и на нощен клуб в Русе. Наскоро арестуван като лидер на организирана престъпна група за рекет и разпространение на наркотици. По този повод от БСП казаха, че никой не може да носи отговорност за брат си и че арестуваният брат е невинен до доказване на противното. Тези изявления са в духа на старата комунистическа максима, която гласи: „Всички са равни, но някои сме по-равни”. Представете си какво щеше да се случи, ако арестуваният за рекет и наркотици Илия Стоилов не беше брат на червения депутат Георги Стоилов, а на който и да било депутат от ГЕРБ. Дали тогава Таско Ерменков щеше да каже, че всеки е невинен до доказване на противното и че колегата му няма нищо общо с брат си? Дали Корнелия Нинова щеше да мълчи? Дали Елена Йончева нямаше да направи филм, в който да каже, че всички от ГЕРБ са такива?

Това се нарича двоен стандарт и фалшиво чувство за морал. Нещата са много по-прости от сложните схеми, които чертаят по телевизиите депутатите от БСП. От 20 години, след злополучното управление на Жан Виденов, БСП има таван на електоралните си възможности, който стига някъде около 800-900 хиляди гласа. Това е електоралният таван, който партията може да достигне при пълна мобилизация. Оттук нататък сметката е много проста – за да може да спечелят избори социалистите, подкрепата за ГЕРБ трябва да падне под техните гласове. Как ще се случи това? Разбира се, с компромати, маскарене и очерняне на всички и всичко, свързано с ГЕРБ. Само че социалистите не са включили в тази сметка и себе си. Защото да се преструваш на морален стожер, е трудна задача. Не е достатъчно само да говориш за морал, докато хвърляш кал върху опонента си. Трябва да направиш и известни жертви, като например да принудиш някои свои депутати да напуснат парламента, защото върху тях има тежки подозрения за извършени криминални престъпления. И това не са просто твърдения от пресконференции, а обвинения от прокуратурата. Такъв е случаят с обвинения за купуване на гласове червен депутат Манол Генов, който е бил засечен от службите да говори със затворник, който в този момент се намира в затвора и притежава незаконно мобилен телефон. Позицията на БСП по този казус е много ясна и гласи: „Манол Генов е невинен до доказване на противното”. Такава ли щеше да бъде позицията на столетницата, ако Генов беше депутат от ГЕРБ? Сигурен съм, че не.

Точно този двоен стандарт ще превърне компроматите на БСП срещу ГЕРБ в бумеранг, който ще се върне с двойно по-голяма сила в столетницата. Последните социологически проучвания показват, че въпреки компроматните атаки ГЕРБ запазват позициите си, а БСП падат малко надолу. Вече се появиха и критики срещу Нинова вътре в самата партия, като се очертава тежък конгрес за лидера на социалистите. Това е само началото на срива, който ще преживее столетницата през следващата една година заради елементарното поведение на своя лидер. Защото организирането на очернящи кампании може и да изглежда атрактивно за определен период от време, но не може да се превърне в цялостна и печеливша линия на политическо поведение. Убеден съм, че немалка част от самите социалисти разбират това и се срамуват от поведението на своя лидер. Този срам ще прерасне в гняв, когато БСП започне да върви устойчиво надолу. А симптомите за това са налице – на последните частични местни избори, проведени в девет населени места, БСП не успя да спечели нито едно кметско място, докато ГЕРБ спечели от първи тур в пет. Веднага след това дойде и тежкият пленум на столетницата, на който опозицията за малко не бламира Корнелия Нинова. Тези изборни резултати, макар и в малки населени места, би трябвало да покажат на БСП, че не се намира на правия път. Дали партията ще го разбере, предстои да видим.