Защо старата манджа с Барселона се претопли за пореден път точно сега, след като я дъвкахме и с двете каки, и с обвиняемата Елена Йончева, и с Биволи, крави и всякакъв друг добитък?
Нека се опитаме да начертаем една последователност от събития, белким си отговорим на този въпрос:
- Прокуратурата внася питане до конституционния съд за това дали имунитетът на президента е абсолютен и дали е допустимо повдигане на обвинение по време на мандата, ако става дума за държавна измяна.
- Президентството казва, че прокуратурата дължи отговори за поведението си.
- Прокуратурата публикува веществени доказателства – аудиозаписи от СРС, на които попадналият в обхвата на разследване за корупция шеф на ВВС уговаря с Румен Радев бавене и/или осуетяване на проверка на КПКОНПИ за Десислава Радева, касаеща назначаването и на два договора във ВВС по времето, по което тя е любовница на тогавашния шеф на ВВС – Румен Радев.
- Президентът се обявява за подслушван от ДАНС (лъжа) и обвинява лично премиера Борисов (втора лъжа), тъй като ДАНС, които подслушвали Радев (лъжа), едва ли не докладвали и искали разрешение от Борисов кого да подслушват (още една лъжа).
- Премиерът отговаря, че нито той самият, нито ДАНС имат нещо общо с каквото и да било подслушване на Румен Радев.
- Президентът свиква извънредна пресконференция, на която обявява оттегляне на политическото си доверие от правителството.
- Премиерът отговаря със стискане на ръката на Радев на рождения ден на КНСБ.
- Румен Радев отговаря с лумпенизирано шествие и дюдюкания пред Паметника на Левски.
- Екипът на Румен Радев в европарламента – Елена Йончева и Иво Христов с неговия помощник, ченгето Георги Готев, изведнъж стават глашатаи, основни действащи лица в серия от статии в испанския сепаратистки червен парцал „Ел Периодико“, собственост на човек, за когото има маса публикации за пране на пари, мистериозно забогатяване и връзки с наркокартела „Меделин“.
Не търсете в каталунския сепаратиски червен парцал нещо по въпроса за това, че широко отразената и интервюирана от тях Елена Йончева е обвиняема за бъркане в гърненцето на КТБ и е съдружник с издирвания Цветан Василев чрез едно от най-активните в точенето на банката SPV (дружество съ специална цел), което кой знае защо й е наляло стотици хиляди левове в обща сметка. За филми за ТВ7, казва Йончева. Е защо не ги плаща ТВ7 бе, госпожа? Нито дума.
Не търсете в каталунския сепаратистки червен парцал нито дума за това, че собственикът на прословутата къща, Александър Чаушев, прекратява бизнес отношенията си с Валентин Златев 9 (девет) години преди покупката на въпросния имот. Важното е да пише „ЛукОйл“ и че Борисов някога играел карти със Златев, за да се получи статията и да има шум. И защото така пише в сигнала на видинските пациенти от БОЕЦ и на обвиняемата Елена Йончева, разбира се. Нито дума.
Не търсете в каталунския сепаратистки червен парцал нито дума за това, че спомената кипърска офшорка оперира бизнесите на споменатия Йордан Христов в Приморско отпреди създаването на правителството „Борисов-1“. Елементарно търсене в гугъл показва и инвестициите на Йордан Христов в Приморско, направени чрез тази офшорна фирма, и споровете между него и тогавашните общинари, и интервютата, които самият Йордан Христов е давал много преди Бойко Борисов да стане министър-председател за пръв път. Нито дума.
Прочее не е сигурно доколко укорим е вестникът, собственост на мистериозно забогатял на 28 години „предприемач“, забъркан в поредица от публични скандали.
Публикуването на статии срещу заплащане е право на всяка една частна медия и финансовото „стимулиране“ на внезапен интерес към дадена тема не е интересно. Имал – дал, могъл – взел. На всички, които ще подскочат на тезата за платена ПР активност, бих задал един простичък въпрос: Кога беше последният път, когато в чуждо издание в далечна нам страна излезнаха 8 (осем) статии за България в два поредни дни? Благодаря.
Не е сигурно и доколко укорими са клетите Елена Йончева и Иво Христов и пригласящата тяхна прислуга Георги Готев. Хората започнаха политическите си кариери при Румен Радев. Намериха си препитание, настаниха се по кабинетчета, уредиха си добри чиновнически заплати в евро и са решили да върнат жеста на човека, спасил ги от измъчените им телевизионни кариери. Е, върнаха го, та се не видя. Мечешка услуга с прозрачни цели и поръчители, предизвикала обратен ефект с досадата си.
Проблемите, които подобни помиярщини и парцаливи номера създават обаче, са много по-сериозни и излизат много извън ограничената комплексарска битност на Румен Радев, а именно:
- Ефектът на лъжливото овчарче. То не бяха острови, не бяха къщи в Холивуд, не бяха къщи в Барселона, не бяха швейцарски сметки. Медийните боклуци като сайтовете на Бабикян създават усещане у все по-голяма група от хора, че всъщност нищо не е вярно. А в морето от помия, създавана от подобни нищожества, все по-трудно се „хващат“ истината, важните новини и реалните факти, касаещи корупция.
- Култивирането на омразата. Покажи на хората скъпи вещи, покажи на хората скъпи имоти, убеди ги, че това са техните пари, и се наслаждавай на първичните им реакции. Непознати хора се обиждат, заплашват и кълнат заради политически пристрастия. Непознати хора пожелават смърт и болести на други непознати хора само защото симпатизирали на трети непознати хора. После пак се чудете защо децата ни се бият пред камерите на телефоните си или защо се ограбват до голо насред софийски автобус. Нека се намразим още.
- Убийството на фактите. Подобни парцаливи акции постепенно доубиват фактите като единствен фундамент на истината и като единственото, което всъщност има значение. Фактите, че прословутата къща е на Александър Чаушев, нямат никакво значение, след като хор от червени истерици и обикновени медийни проститутки твърдят, че е на Борисов. Документите да нямат значение. Данните да нямат значение. Фактите да нямат значение. Важна ще е пропагандата, важно ще е оплюването на врага, важно ще е червените истерици и бабикянчетата да се доберат до власт, кабинетчета и пари. На всяка цена.
Време е за радиомълчание. И ваше, и на всичките ви помагачи.
Засега временно, а след изборите догодина – завинаги.
