Радев стои зад войната с Гешев

„Сляпата зона“ между трупащите се един върху друг списъци става все по-широка и видима. Колкото повече имена се появяват в отделните списъци, толкова по-трудно е да се установи не само връзката между тях, но и общественият интерес от появата на нови списъци. Сигурно е само това, че този тип каталози нямат нищо общо с ефективното противодействие на корупцията.

Като че ли всичко започна на прословутото и напълно безсмислено „изслушване“ на премиера и главния прокурор пред т. нар. група LIBE в Европейския парламент. Никой не си направи труда да обясни как и по каква причина група европейски депутати могат да настояват да изслушват министър-председател и главен прокурор. Ако съдим по злополучната Резолюция на Европейския парламент, отвъд частните интереси и личните амбиции на отделни депутати интересът към България се свежда единствено и само до политическа пропаганда срещу страната ни.

Замисълът не успя, защото някой се сети да попита защо има отчетливи белези за политически натиск срещу независимата съдебна власт. PR акцията се провали, но остана заявлението на Кирил Петков, че има двадесет души, които са отговорни за корупцията в България. Веднъж посочено, това число трябваше да се изпълни със съдържание във вид на списък от хора. Ако само за момент си представим, че корупцията в една страна се свежда до двадесет души, това означава, че България би трябвало да бъде световен шампион по прозрачност. Последва бравурната акция с предаването на списък с деветнадесет имена, с плоския ход, че двадесетият е самият главен прокурор.

Гугъл е невинен! В него се появява онова, което се търси най-често, без това да има каквото и да е отношение към достоверността на информацията. Търсачките работят така и ако някой не знае как да търси в интернет, това остава за негова сметка. Генерирането на съдържание по ключови думи предполага също списък, най-често от клишета, които са били преди това тиражирани медийно. Така че това най-често е нещо като „игра с огледала“, при която истинският образ и отражението взаимно се обезсмислят.

Отговорът на „списъка на Петков“ не закъсня. Появиха се алтернативни списъци, а премиерът побърза да обясни, че отново съставя списък, но този път с имена на българи зад граница, които имат нужната подготовка, за да разследват корупция в България. „Вносът“ на такива експерти „по списък“ звучи точно толкова неадекватно, колкото и твърдението, че за корупцията у нас са отговорни двадесет души. Освен тежкия културен провинциализъм на подобно твърдение остава още по-трудният въпрос за това „кой ще ни пази от тези пазачи“, както е казвал Калигула, преди да го убият собствените му телохранители. Но както се казва, с това разполагаме…
Един от системните проблеми на досъдебното производство у нас е в това, че в пъти по-често прокуратурата е принудена да се самосезира, включително и по медийни публикации, отколкото работи по материали, предоставени ѝ от контролните органи на изпълнителната власт. Този проблем показва, че всъщност контролните органи или не успяват да установят нарушения, или не могат да подготвят информацията така, че да се превърне в достатъчно основание за образуване на досъдебно производство.
Това е още по-важно, когато става въпрос за разследвания срещу организираната престъпност и корупцията. Това е процес, който се разгръща в мрежа. Посочването на отделни имена, дори и когато спрямо тях има основателни съмнения, по-скоро замъглява много по-важните въпроси за връзките и зависимостите между тях. Честото цитиране на Списъка по Глобалния закон Магнитски, само в частта с имената, и то избирателно, без повечето от шестдесет фирми, които също са посочени в него, показва колко трудно се ориентираме както в онова, което се опитаха да ни кажат от САЩ, така и какво е доминиращото у нас разбиране за същността на корупцията.
Малко по-смислено би било, ако имаше въпрос за това докъде са стигнали вече започнати разследвания като например това срещу съветник и секретар на Румен Радев. Съдът обяви за незаконосъобразно арестуването им, но това разследване, което доведе до продължилото почти две години институционално и политическо противопоставяне, със сигурност представлява важен тест за това дали виждаме фигурата на посредника в корупционния процес. Докато корупцията продължава да се мисли само като подкуп, като еднократно вземане и даване, „сляпата зона“ в обществените представи ще продължава да се разширява.

Некомпетентното и пропагадно говорене за корупцията я прави все по-недосегаема. Ако не беше така, установеният от КПКОНПИ повишен корупционен риск в структурата на Министерския съвет или в законодателните предложения на Министерството на правосъдието нямаше да бъде подминат с пренебрежение или потопен в общата пропагандна шумотевица по темата „корупция“.

В стремежа да си върне контрола, неочаквано за мнозина, Румен Радев критикува списъка на Кирил Петков за предоверяване на социалните мрежи. След повече от две години открито противопоставяне срещу институциите Радев сметна за необходимо да „напомни“, че борбата срещу корупцията трябва да се води с институционални средства. Не е съвсем ясно какво точно разбира под това преизбраният за президент, но е сигурно, че иска да запази лидерската си роля в противопоставянето срещу главния прокурор. Атаките срещу съдебната власт са всичко друго, но не и институционалният път, по който могат да бъдат постигнати конкретни резултати.
Убеждават ни, че правосъдната реформа била „лепилото на управляващата коалиция“. Това твърдение влиза в остро противоречие с намеренията да се променят и закриват институции, докато не се „сложат едни хора в тях“ по списък. Привържениците на закриването на специализираната прокуратура и съд стигнаха дотам да твърдят, че в България няма толкова тежка организирана престъпност, че да е необходима централизирана и специализирана магистратура. Непрекъснатото говорене за смяна на състава на ВСС, за да бъдат избрани подходящи членове, които да сменят главния прокурор, се отразява върху авторитета и работата на всички магистрати. Опитите да бъде обвинен главният прокурор в „уронване на престижа на съдебната власт“ влизат в противоречие с политическото говорене срещу нея. Няма как с такъв аргумент да бъде постигнато каквото и да е, след като самите управляващи демонстрират неуважение към съдебната власт.

Магическият фенер на пропагандата продължава да се върти. В него ще се появяват нови образи, но сюжетът остава същият. Докато корупцията променя лицата си, стоейки все така в „сляпата зона“ на управляващите.