Партия на Стефан Янев – нов проблем за БСП  

Петият елемент в привидно четворната коалиция се разклати. Със смяната на министъра на отбраната Румен Радев губи възможност да оказва натиск за определяне на дневния ред, и то точно там, където се чувстваше най-влиятелен. И то именно когато става дума за заемане на позиция спрямо войната в Украйна, а с това и спрямо геополитическите интереси на Руската федерация.

Личността и професионалният опит на Стефан Янев нямат определящо значение в случая. Става въпрос за трайно установен манталитет в отношението към всичко, свързано с някогашния Съветски съюз, а през последните повече от двадесет години и с режима на Владимир Путин. Самата Федерация опровергава упорито ефективността на този подход в отношението към нея. След като България затвори въздушното си пространство за руски авиопревозвачи, Федерацията направи същото, но реакцията бе още по-остра – на руските туроператори бе „препоръчано“ да забравят за дестинацията България. Никога колебливата и конформистка позиция спрямо интересите на Федерацията не е давала предимство на страната ни. Въпреки надеждите на много хора, че ако се опитваме да не „ядосаме Тъщата“ (според фразата на посланика на РФ в България), това ще ни помогне. Заемането и отстояването на ясна позиция е единственият начин, по който можем да реализираме националните си интереси.

Позициите, отстоявани от Янев, са споделяни от определени групи в българското общество. Нещо повече – те се превърнаха в послания към тези групи. Благодарността му за подкрепата, изразена от два протеста, включваше и това, че тези граждани са застанали зад него. Въпросът е накъде и дали е готов да ги поведе Стефан Янев?
Информацията, че той се е противопоставил на българско участие в бойните действия в Украйна, изглежда допълнена по подходящ за целта начин. Така неговата фигура може да бъде използвана като „лице“ на разнородни обществени настроения, които сравнително бързо биха могли да се превърнат в политическо движение. Може би именно това е и целта на опита за неговото георизиране.

Всъщност позициите на ген. Янев са добре познати. Като министър на отбраната в първото служебно правителство, назначено от Румен Радев, той заяви, че Българската армия не е боеспособна. След това с неговото активно участие, при липса на парламент, бе изработено и прието решението за придобиване на самолетите Gripen. Според военни специалисти това би било крайно неудачно решение за българските ВВС.

Но най-тежките въпроси са свързани с периода, в който Стефан Янев беше служебен министър-председател. Нямаше адекватна оценка и ефективно противодействие на санитарния риск. Нямаше предварителна оценка на рисковете, свързани с инфлацията и цената на енергоносителите, дори и след като беше ясно, че актуализацията на държавния бюджет през 2021 г. ще генерира проинфлационни очаквания. Но най-вече – нямаше и помен от анализ и опит за управление на риска, свързан с развитието на стратегията на Руската федерация.

Още през декември 2021 г., когато Кремъл депозира своите искания по отношение на НАТО и Украйна, бе ясно, че Путин няма никакво намерение да преговаря. Нищо в пропагандата на Кремъл не подсказваше каквато и да било готовност за промяна в заявените позиции. Как бе формулиран и защитен тогава българският национален интерес, на който твърди, че държи толкова много Янев? Защо нямаше дори и опит да се формулират и да се постигне съгласие по варианти на действие? Кога бяха оценени дефицитите и потребностите на Българската армия при риск от военно развитие на противопоставянето?

Защо българското общество трябваше да научи от испанските и нидерландските медии, че има готовност за дислоциране на въздушни сили към България? На въпрос за подобни намерения Янев отговори: „никой не ни е питал за това“. Само че въпросът е ние за какво попитахме, как представихме реалните потребности на нашата собствена отбрана? Как оценихме потребностите, от които имаме нужда, за да бъдат гарантирани суверенитетът и националната ни сигурност?

Отново като министър на отбраната Янев обясни, че българското обществено мнение не било склонно към Българската армия да се приесъединят американски войници. Появи се странната формула за разполагане на български войски под българско командване, както и за изграждането на батальон, след като България вече има шест сертифицирани от НАТО батальона. Нямаше разговор за това, че българското небе трябва да бъде надеждно защитено от превърналите си в рутина набези на бойни самолети на РФ. Свидетели на това станаха испанските пилоти, които трябваше да започнат мисията си още на втория ден след пристигането си в България.
Никой не се опита да обясни какво се случва и как спорът за понятията се отразява върху готовността ни да преминем през трудностите, които ни предстоят. Общественото мнение се ориентира трудно във всички тези думи, но остана убедено в това, че нещо не е наред, най-вероятно – че някой ни притиска за нещо. Но проблемът не е в това, че някой ни притиска, а в дълбокото нежелание да бъде поета инициатива за формиране на обществена подкрепа. Нямаше опит за диалог с гражданите, който да ограничи тревогата и да представи ясна позиция. Може би защото такава нямаше.

Смяната на Стефан Янев ще се отрази върху управляващата коалиция. Не защото ще предизвика правителствена криза, а защото тя открои различия, които привидно бяха туширани. Въпрос на време е да се разбере дали фигурата на Янев ще бъде използвана, за да бъде конструиран нов политически субект. Сигурно е, че има корпоративни и политически интереси, които биха подкрепили подобна инициатива, разчитайки да консолидират отделните ядра на съпротива срещу евроатлантическата ни принадлежност.

Това може да се превърне в нов проблем пред БСП в управляващата коалиция. Неприятните изненади зачестиха след края на АЕЦ „Белене“. Съпротивата срещу налагането на санкции на РФ след инвазията в Украйна няма да остане единствената пукнатина, която ще продължи да се задълбочава. Избирателите на БСП настойчиво търсят обяснения за случващото се в Украйна и биха приели всеки проект, който ще им позволи да възпроизвеждат основните тези на пропагандата на Кремъл. Защо тази пропаганда се чува толкова отчетливо и силно в България за разлика от всички останали европейски страни? И защо хората, готови да се вслушат в подобни аргументи, биха се обединили в нов политически проект?

Важно е дали и как подобен проект би съгласувал действията си с преизбрания президент Радев. Както и в началото на месец юли 2020 г. въпросът е колко далеко е готов да стигне той?