Партия на Румен Радев ще бъде грешка

През 2016 г., когато Румен Радев буквално размаза Цецка Цачева и стана президент на България, едва ли и най-смелите, екзотични и надрусани с незаконни субстанции телевизионни анализатори са предполагали, че пет години по-късно държавният глава ще е абсолютно незаобиколим политически фактор и човек, когото спокойно можем да наречем морален лидер на нацията. Бившият шеф на ВВС влезе в политиката с най-добрата възможна биография – на професионалист, който е останал встрани от тъмните политически процеси по време на прехода. Точно в онзи момент от историята това се оказа възможно най-бляскавото качество, а фактът, че Радев успя да се докаже като човек на дадената дума, който не се вписва в статуквото, а търси промяната, беше допълнителният реактив, който го изстреля в политическите небеса. Пет години президентът беше основен враг и мишена на ГЕРБ. Можем да разкажем историята на целия този период дори и само през номерата, които хората на Бойко Борисов се опитваха да правят на „Дондуков“ 2 – то не бяха комисии, ритане по кокалчетата, декларации, атаки. Според мен обаче ГЕРБ така и не успяха да разберат докрай срещу какъв човек излизат на битка. Мога да си представя как е изглеждал Радев на орките на Бойко Борисов – като един човек, който няма реална власт освен авторитета си, казаната си дума и смазващото си политическо присъствие.

Ключовият момент в този двубой дойде в началото на 2020 г., когато Радев свали своето политическо доверие от кабинета на Борисов и обяви, че на страната е нужна промяна. Няма да забравя как дежурните по любов към ГЕРБ анализатори твърдяха, че това е постъпка без политически смисъл и последствия, че това е изстрел във въздуха от страна на президента и че от това действие абсолютно нищо не следва. Половин година по-късно прокуратурата нахлу в президенството, а още същата вечер площадът пред Министерския съвет потъмня от протестиращи хора. Точно тогава стана ясно, че Румен Радев печели политическата битка с ГЕРБ – той се появи сред хората с вдигнат юмрук и произнесе фразата, която обедини и леви, и десни, и всякакви други свободни радикали – „Мутри, вън!“.Тогава на площада ръкопляскаха както представителите на БСП, така и симпатизантите на „Демократична България“. Именно тогава беше преодолян един исторически разлом от времената на прехода, който направи възможно управлението на ГЕРБ – левицата и десницата да не си сътрудничат и да не влизат в диалог помежду си. Истината е, че Борисов загуби битката срещу Радев още през юли 2020 г., но трябваше да мине още малко политическо време, за да могат ГЕРБ да осъзнаят това.
Ето така само за 5 години този, който имаше уж само символична власт и никакви обществени лостове, успя да се утвърди като основен фактор в управлението. И независимо че описваме този процес с технологична терминология, това беше основно битка на територията на морала. България търсеше промяна, търсеше различен начин на управление, търсеше надежда за друг живот, търсеше изход от блатото на ГЕРБ и символът на всичко това стана Румен Радев. Така 2021 г. беше неговата година не само заради двете служебни правителства, които се радваха на незапомнен рейтинг в новата история на страната, а защото на всички им стана безпощадно ясно, че Бойко Борисов няма куража, волята и смелостта да влезе в президентската битка. Резултатът беше трагичен за ГЕРБ – Радев остави с 30 процента назад марионетката Анастас Герджиков и показа, че пет години той наистина се е превърнал в национална фигура. За него гласуваха хора от всички политически разцветки и това трябва да се припомня често на ГЕРБ, които и до днес пускат в употреба клишето, че Радев не бил обединител на нацията. Ами да му погледнат резултата – такова обединение скоро никой от ГЕРБ няма да види.
В политиката обаче няма такова нещо като хепиенд, отвъд който всички заживяват щастливо, в спокойствие за вечни времена. Големите проблеми тепърва започват. И както винаги се получава, вторият мандат ще бъде по-трудната част от изпитанието за Радев. Защото по силата на политическата логика сега хората ще адресират всички икономически, социални и политически проблеми и към президентската институция. ГЕРБ са сразени, но не унищожени, а тяхната медийна паяжина продължава да работи на високи обороти и оттам постоянно ще се ражда опорната точка, че президентът е виновен за всичко, което се случва в държавата. Тяхната битка с президентската институция не е спряла нито за миг. Мисля, че те ясно демонстрираха това в момента, в който напуснаха пленарната зала, когато президентът говореше след клетвата си за втория мандат. Между другото така пропуснаха една истинска визионерска реч, защото в нея Радев направи съвсем кратка оценка на миналото (това отпуши яростта на ГЕРБ), но думите му бяха много повече насочени към новото управление. Защото пред страната в момента стоят огромни проблеми, които трябва да бъдат решавани в спешен порядък – от започването на съдебна реформа до мерки срещу икономическата криза, която пълзи из целия свят.

Това е основният проблем на новото правителство – то дойде на вълната на такава мощна и огромна надежда за промяна, че почти не си е оставило място за грешки, колебания или залитания. И смятам, че това ще е едно от основните изпитания пред Румен Радев по време на новите му пет години – доколко ще може да бъде коректив на управлението като човек, който не действа като сив кардинал на правителството, а открито, честно и почтено помага там, където вижда смисъл, и критикува там, където има проблем. Именно там ще бъде съсредоточен огънят на ГЕРБ и на техните медии, които виждат своя шанс за разклащане на властта в появата на огромни пукнатини между президента и правителството. Всяка тема ще бъде използвана, всеки проблем ще бъде употребяван докрай в името на тази задача. Всъщност това ще е огромното предизвикателство пред президентската институция – тя трябва да продължи да бъде разглеждана като фактор на промяна, като източник на надежда, а не да се превръща във властово статукво. Това е труден за постигане баланс, особено когато много хора смятат, че настоящото управление се случи с активната намеса на Румен Радев. Дали това е така, е обект на по-обстоен и тежък анализ. Дори и Радев да има участие, то по никакъв начен не може да се съизмерва с инженерните усилия на Георги Първанов по съставянето на кабинета на тройната коалиция. Просто за президента днес не би било добре да е активен участник в правителството, защото силата му като политик произлиза от това, че стои встрани от процесите, винаги на принципни позиции, винаги на страната на хората, които не искат да се примирят с безвремието и застоя.

Другото голямо предизвикателство ще бъде дали Радев ще се поддаде на изкушението да прави собствен политически проект. Това е капан, от който Първанов не успя да се спаси навремето. Подозирам, че има безкрайно много желаещи и натискащи такъв проект да се случи. Властта винаги действа като магнит на много политически пеперуди, които отдавна са забравили какво точно са политическите идеи. Подозирам, че проект на Радев би имал политически успех, но той би конфронтирал президента с настоящите политически формации, много от които наистина го подкрепят искрено. Слабостта на БСП на последните избори накара доста социолози да се размечтаят, че вляво има свободно пространство, където да се разпростре нова политическа формация, но това е танц върху много тънък лед, защото, както показват социологическите анализи, избирателите на БСП не преляха в друга партия, а просто не отидоха да гласуват. Това не е покана за среща с друга партия, това е обичайното наказание на левите хора, за да размахат пръст на своята политическа формация. Смятам, че опитът за президентска партия ще разсее Румен Радев от неговото основно задължение – да продължи да бъде лидерът на морала, лидерът на ценностите, лидерът, който кара много български граждани да изпитват надежда, че животът може да стане по-добър. Това е силата на президента. И мисля, че той го знае.