Нинова като истерично незадоволена от Борисов жена

Е, на „кораба на Нинова ЕООД“ настана бунт. Време беше. Даже ми се струва доста закъснял.

Интересно е кои го вдигнаха. Ако се замислим върху имената им, те са все на хора, изнесли най-тежките битки за „следвиденовата“ БСП. Сиреч в годините, когато Нинова все още беше млад и перспективен кадър на СДС на Костов.

Каква ирония на съдбата! Бивша синя активистка оглавява „червената“ партия и започва поголовна сеч срещу хора, които никога не са изменяли на своята лява идея!

А иначе поводът за бунта беше по-скоро формален. И ако се прочете внимателно писмото на „бунтарите“, ще се види, че причините за реакцията им са много по-сериозни.

Става дума за методите на управление на БСП от другарката Нинова. Не е нужно въоръжено око, за да се види, че са основно три – едноличен, хаотичен и истеричен. Нещо като на жена в критическа възраст, но въобразила си, че е господарката в старата червена къща.

През 1997 – 2001 г. аз също бях депутат. Даже, с извинение, заместник-председател на парламентарна група, на която уж всичко трябваше да се обсъжда предварително.

Твърде често обаче групата научаваше за „своите решения“ от медиите. Защото председателят ѝ (по-известен като Сашо Апашо) ги съобщаваше първо пред тях.

Ами що ли ми се струва, че и сега в БСП се случва същото? Гледах например падналите ченета на нейните депутати, когато другарката Нинова обяви от парламентарната трибуна, че ги вади от залата, за да „ходели сред народа“. Те май тогава узнаха, че ръководството на парламентарната им група ги сваля от жълтите павета и ги праща „да обясняват на хората“ нещо, което май и те не знаеха какво е.

При това, забележете, ги праща с едно свръхцинично обещание – че загубите от депутатските им заплати ще бъдат компенсирани от партийната субсидия! Т.е. няма да са капо, пак за сметка на нас, данъкоплатците...

Но това е по-белият кахър – в последна сметка за него сме по-виновни ние, българите, които храним партиите. По-сериозният е, че с подобни действия другарката Нинова просто иска да се прави на лявото огледало на десния г-н Борисов.

Нали и той така връхлита в пленарната зала и съобщава на депутатите от ГЕРБ как точно трябва да гласуват или в какво точно да коригират вота си. И така, от републиката с парламентарно управление, както сме по Конституция, не остава нищо освен две еднолични партийни управления. Но с много сериозен принос за това и на другарката Нинова...

Въобще от тази гледна точка тя се оказа и добра ученичка на диктатора Костов. Както той еднолично командореше СДС по негово време, така и тя се опитва да стори същото в БСП.

Има обаче и една съществена разлика – действията на Костов бяха планомерни, докато на Нинова са хаотични. Всъщност тя тича след което и да е събитие, вместо като лидер на опозицията да създава и предлага алтернативи.

Появяват се майките на децата с увреждания – тя там. Ама после, а не преди. Тръгват да убиват козичките на леля Дора – тя пак там. Ама пак после. Става драмата край Своге – ей я пак с абсурдното „уби ги Борисов“. И т.н.

В нормалните демократични държави опозицията е силна с това, че не тича след случките, а предлага алтернативи на управляващите. И ако те са убедителни, шансовете ѝ да дойде на власт нарастват значително.

Но другарката Нинова реши, че е по-лесно да се държи като истерично незадоволена от г-н Борисов жена. И да кряка всеки ден като кокошка, на която ѝ предстои да снесе яйце, ама кога – не се знае.

Защото не го пише даже и в последния кьорфишек – „Визия за България“. Впрочем аз, като я изчетох, видях, че там не пише и нищо, което би определило авторите ѝ като автентична лява партия. Освен това, че „Искаме властта, пък после ще видим“.

Но тъй като това „после“ не се знае докога ще се отлага, другарката Нинова реши да използва и още един метод – да обърка Радев с коня си и да го яхне. Белким той като един МИГ-29 приближи това „после“ до „пò сега“.

Ама като гледам, все по-малка е вероятността да ѝ се отвори и парашутът на МИГ-а. По-скоро обратното...

Ами ей това май се съдържаше между редовете в писмото на 50-те „бунтовници“ от кораба на „Нинова ЕООД“. А като професионален историк ви казвам, че понякога между редовете се съдържат много повече истини, отколкото в явния текст.

Апропо, четох някъде, че гневът на другарката Нинова бил и персонално насочен срещу председателя на втората по големина партийна организация в страната. Поводът бил, че щял да получи от държавата едни 43 милиона лева, което дълбоко я било възмутило.

Честно казано, изобщо не съм в час в тази история – кой дал на държавата някаква „дупка“ във Варна, защо държавата решила да я „дари“ на някого си, как е определена цената на „дарението“ и т.н.

Смутен съм обаче от двойния аршин на Нинова. Значи когато преди 20 години „държавата на Костов“ решава фактически да ѝ дари „Техноимпекс“, това е в реда на нещата и даже много правилно.

Когато обаче 20 години по-късно „държавата на Борисов“ прави същото с частен бизнесмен за „дупката“, това вече е ужасно. Дали пък защото въпросният бизнесмен е сред „бунтарите“ срещу нея? Е, няма що, много обективно и даже справедливо...

Аз не знам как точно ще завърши „бунтът“ на кораба на „Нинова ЕООД“. Знам обаче, че критерият на обществото дали една партийна политика е добра или не, са изборите.

А засега поне „капитан Нинова“ замрази БСП на 20%. И хич не виждам шансове за отлепване от този процент...