Кристалина – възход и падение    

През последните десет години Кристалина Георгиева направи забележителна международна кариера, като се добра до някои от най-престижните постове в ключови наднационални институции. Последователно беше еврокомисар, вицепрезидент на ЕК, главен изпълнителен директор на Световната банка, председател на Международния валутен фонд. По време на неудържимия възход на амбициозната Кристалина у нас се вихреше една групичка хора, които постоянно ни внушаваха, че сме длъжни да се гордеем с нейните успехи. Това не били постижения само на г-жа Георгиева, повтаряше до припадък въпросната групичка, това били успехи на цяла България. И съответно след всеки важен пост, който госпожата завладявала, ние трябвало да полудяваме от възторг. Тезата беше крайно несъстоятелна основно поради следния факт. Самата Кристалина Георгиева отдавна е престанала да свързва себе си с България. Тя е част от един наднационален политико-финансов елит, чиито членове се отличават с всичко друго освен с привързаност към родните си държави. Вярно е, че пременена в народна носия, Кристалина тропкаше хорце в Брюксел, само че това не е родолюбие, а добре калкулирана „различност“, каквато не просто се допуска, а дори се насърчава от политкоректния международен истаблишмент. Тоест, позволяват ти да демонстрираш някаква фалшива съпричастност към държавата, в която си роден, стига важните решения, които вземаш, винаги да са в интерес на глобалните, а не на националните сили.

Самата Кристалина Георгиева се интересуваше от България единствено дотолкова, доколкото родината можеше да осигури тласък на международната ѝ кариера. През 2016 г. тя се оказа главно действащо лице в една крайно непочтена афера. Тогава страната ни вече имаше официален кандидат за шеф на ООН в лицето на Ирина Бокова. Георгиева обаче също се впусна в надпреварата, сътворявайки световен прецедент. Никога дотогава една държава не беше сменяла официалния си кандидат и не се беше явявала с две кандидатура за този пост. По този начин страната ни загуби дори и малкото шансове неин представител да оглави ООН. Това нагледно демонстрира, че на Кристалина Георгиева не ѝ пука за България, че единственото, което я интересува, е собствената ѝ кариера.

Интересното е, че тази отвратителна интрига, в която Кристалина изигра централна роля, изобщо не попречи на кариерния ѝ възход. Тя не просто се върна в Световната банка, а зае специално измислен за нея висок началнически пост. После пък, за да стане шеф на МВФ, тази организация промени правилата си, според които човек, навършил 65 години, няма право да я оглави. Кристалина беше на 66, но това изобщо не се оказа пречка пред амбицията ѝ. Явно правилото, че когато имаш стабилни връзки, никакви правила нямат значение, важи не само за България.

От средата на септември Кристалина Георгиева се оказа замесена в центъра на скандал, несравнимо по-мощен от онзи с интригата срещу Ирина Бокова. Световната банка оповести доклад, който показва нередности при изработването на класациите Doing business за 2018 и за 2020 г. В него се казва, че Кристалина Георгиева, бидейки шеф в СБ, е повлияла върху данните в доклада в полза на Китай. Кристалина, разбира се, отрече тези обвинения и не измисли нищо по-умно от това да каже, че виновен за всичко бил тогавашният шеф на банката Джим Йонг Ким. В този скандал беше замесено и името на още един българин – Симеон Дянков, който в описания период е бил съветник на Георгиева. Дянков беше финансов министър в първото правителство на ГЕРБ и у нас не са много хората, които го споменават с добро. Главно заради неистовото усърдие, с което прокарваше най-мракобесните политики на Вашингтонския либерален консенсус, които в крайна сметка водеха до наливане на все повече пари в джобовете на все по-малко хора от елита и до все по-голямо задълбочаване на неравенствата. През 2012 г. Симеон Дянков дори се опита да прехвърли парите на Сребърния фонд, тогава на стойност 1,8 милиарда лева, към ръководеното от него финансово министерство. Казано политически некоректно, опита се да гепи парите на пенсионерите. И вероятно щеше да успее, ако не се беше намесила Европейската централна банка. Цялата тази нечестива операция беше извършвана под благосклонните погледи на политико-икономическите родители на Симеон Дянков, а именно кръгът „Капитал“ и Кристалина Георгиева. Познавачи на задкулисните договорки в българската политика още спорят кой от двамата родители е допринесъл повече за позиционирането на Дянков на ключовата позиция вицепремиер и финансов министър в първото правителство на ГЕРБ. Факт е обаче, че премиерът Борисов се отнасяше към него като към свой фаворит. Днес този фаворит е обвиняван в неправомерни действия. Разбира се, ние не можем в момента да кажем дали Симеон Дянков наистина е извършил морално или правно укорими деяния. Но имайки предвид дейността му като финансов министър в България, някак си е трудно да отхвърлим с лека ръка обвиненията срещу него.

Тук трябва да бъде казано и още нещо много важно. Повече от ясно е, че ако Георгиева и Дянков действително са оказвали неправомерен натиск върху служители на Световната банка да подправят данни, това няма да е нещо нечувано и невиждано в дейността на подобни международни институции. Обществена тайна е, че толкова хвалените и цитирани техни доклади и становища много рядко се базират на обективните данни. Подобни документи нямат за цел да опишат безпристрастно дадено състояние на нещата. Те се изготвят, за да направят услуга на една или друга велика държава, на един или друг могъщ наднационален център на влияние. Затова винаги имайте едно наум, когато ви хвалят доклади като въпросния Doing Business или нещо от този сорт. Това са хартийки за наивници. Листчета, които трябва да ви накарат да цъкате с език и да възклицавате – „Леле, колко хубаво се развива тази държава!“ или обратното – „Леле, колко са зле нещата в другата държава!“. Висшите началници в структури като МВФ и СБ не са някакви суперпрофесионалисти с ангелски морал, а лица, които са сложени там, за да изпълняват съответните задачи. Вярно, понякога и тези шефчета, които са си въобразили, че са вечни и всесилни, изгарят. Просто не са забелязали, че международната конюктура се е променила. И че това, което до вчера се е смятало за нормално, днес е осъдително. И че има нужда от „жертвени агнета“. А колкото по-висок пост заема въпросното „агне“, толкова по-ефектно ще бъде „заколването“ му.