В ранните дни на демокрацията Васко Кръпката твърдеше в една своя песен, че „комунизмът си отива“. И поради това децата да спят спокойно.
Под естрадата възторжената демократична тълпа махаше със сини кърпички за сбогом. Не на Кръпката, а на онази система, дето уж си била „отивала“.
Без да възхвалявам „комунизма“, моите деца си спяха значително по-спокойно при него. Но това ще да е много по-различен разговор.
Както и това, че като уж бил тръгнал да си „отива“, ама дали наистина си е отишъл. Или още само си „тръгва“?
Но сега към по-днешно време. Миналата седмица и председателката на парламента обяви, че той си отива. Но наскърби клетия народ, че това е само временно.
Този път нямаше възторжена тълпа, която да го изпраща с кърпички. Имаше само скръбни майки на деца с увреждания, които бяха наредили пред входа му плажни атрибути.
Защото депутатите отиваха „да ваканцуват“. Не че не са го правили и докато работят, ама сега вече и официално...
Срамно ми стана, когато ги видях как гузно бягат от „армаганите“ на майките. Сякаш не са народни представители, а наистина някакви си джендър депутатки.
Но „спете спокойно, деца“! На 4 септември те пак се връщат!
Първо, за да ни развалят най-светлия празник в историята на новата ни държава – Деня на съединението. Второ, за да продължат да си „ваканцуват“ не само на пясъка, но и на парламентарните скамейки. И трето, за да ни докажат, че са единни и сплотени като една група по интереси от 240 души.
С това третото искам да кажа, че противно на разни прелетни (или добре подплатени) политически анализаторчета, смея да твърдя, че този парламент ще изкара мандата си. По ред причини, коя от коя по-основателни.
Основната е, че мнозина от т.нар. депутати осъзнават, че след този си мандат ще гледат сградата на „Съединението прави силата“ само и единствено откъм опашката на коня на Цар Освободител. Поради което хич и не бързат да престанат да го гледат и отпред.
Другата е, че май и цели „парламентарно представени“ групи след следващите избори ще се окажат само групи. Българите и това сме го гледали и ако някой се изненада, това ще бъдат само бъдещите бивши „групи“.
Но най-важното е, че едва ли част от сегашните избраници някога ще постигнат такива властови върхове.
В интерес на истината, лично на мен т.нар. „малка коалиция“ ми е симпатична.
Валери Симеонов например не само почти успя да се пребори с безобразията по Слънчев бряг, но и убедително доказа, че всички държавни служби просто не работят. В смисъл, че и полиция, и туристическо министерство, и правосъдни органи са така обвързани с местния алкохолен (и нарко) бизнес, че трябва да се намеси вицепремиер, за да ги развърже.
Или поне да се опита. Защото, като отпраши за София, те пак си я карат, както са свикнали...
Краси Каракачанов също си го харесвам. Като мой бивш студент явно добре е усвоил един от основните уроци на историята.
Всъщност тя има много общо с анестезиологията – успиването. А още по-хубавото е, че обикновено при историята „пациентите“ се събуждат. Е, засега Краси е добър в първата фаза.
Пък ако се събудим и с нова донаборна армия, нови самолети (за какво са ни, не знам) и нови кораби, които да громят руснаците в Черно море, ще го призная и като наистина добър мой студент.
Ама иначе желая и аз, и г-н военният министър да останем само на първата си фаза. Демек - успиването.
Защото, ако при анестезиолозите втората фаза е „не-събуждане“, то в бедна България си е просто икономисване на пари.
Ами Волен? Май той чак сега научи, че не сме „парламентарна република“, а „република с парламентарно управление“.
Разликата е малка, но иначе съществена. Мигар от 1878-а до 1946-а не сме били „парламентарна монархия“? Или после до 1989-а – „парламентарна република“? Ами май сме били.
И какво от това? Ами пак – май нищо. Единия път ни е управлявал монархът, другия път – Тато с каскет вместо корона и – все тая. Сиреч парламентаристите все са си кютали, че да не им се измъкне „благото“.
Надявам се, разбрахте тезата ми, че и този парламент ще изкара пълния си мандат...
Някога великият Дядо Славейков беше изказал една не по-малко велика мисъл – „Ти му го въвираш доброто у гъзо, оно го пърда“.
В сегашния парламент депутатите са само на първия етап...
Комунизмът си отива, парламентът остава
Групата по интереси от 240 души ще изкара пълния си мандат
0 коментара
Все още няма коментари