Иван Гешев и НЕкоалицията  

Едва ли някой е останал с впечатлението, че новосформираното правителство и подкрепящите го парламентарни сили са коалиция, обединена от общи идеи и ценности, в която надпартийното е водещо и хората са приели довчерашния конкурент като днешен съюзник, с когото рамо до рамо ще водят битката за добруването на народ и родина.

Като за начало – да, това не е коалиция. Това е конструкция на изпълнителната власт, договорена около парламентарната подкрепа. И нищо повече. Няма нито коалиционно споразумение и ясно разпределение на властови баланси, ресори, кадрови баланси, нито пък има обща управленска програма и ясен консенсус по бюджет – рестриктивен или с висок дефицит, по фискална политика – консервативна или с продължаващо увеличение на социални плащания и дефицити, и по много, много още.
ГЕРБ са партия на строителството, ППДБ казват, че ще режат капиталовите разходи и инвестициите в публична среда и инфраструктура. ГЕРБ са партия на консервативните бюджети и излишъците в края на годината, ППДБ казват, че ще увеличават още пенсиите и доходите на държавните служители.

Официално няма квоти във властта и Мария Габриел е единственият представител на ГЕРБ в правителството. Неофициално се говори за непрекъснати предложения и взаимно блокиране на номинираните личности, както и за неофициален квотен принцип на разпределението на властта във втория ешелон на министерствата.
Търсенето на удобната (за пред избирателите на ППДБ) непартийна експертност е на път до доведе до назначаването на ешелон от анонимни и политически неангажирани хора, които по никакъв начин няма да са ангажирани с политическите програми, идеи и цели на предложилите ги партии. За които програми, идеи и цели всъщност гласуват избирателите.

А всичко трябваше да е прозрачно и пред камерите, както Кирил Петков продължава да повтаря при всяка удала му се възможност да говори пред избрани от него медии.
Причините да се случва горепосоченият (пореден) организиран хаос са много, но има няколко основни, на които ще обърна внимание с по няколко реда.
Неизчезналите взаимни непоносимост и доверие. Нали никой не живее с идеята, че всичко направено, изговорено и изписано в последните три години изведнъж е забравено, простено и превъзмогнато в името на някакви възвишени национални идеали? Напротив. И изобщо не е сигурно, че тази единствено възможна политическа конструкция няма да доведе до задълбочаване на конфликтите и разделителните линии вместо до забравянето им.

Тепърва ще се случат неизбежните конфликти около законодателните инициативи и различните виждания, законопроекти и гласувания, които тепърва ще се подпечатват с изненадващи ситуационни плаващи мнозинства. Първи знак беше даден с ваденето на следствието от прокуратурата. Следващите са въпрос само на време. И то не много.
Тепърва ще се случат неизбежните конфликти около назначенията по върховете на служби, регулатори и контролни органи и институции. Дори оставяйки настрана необяснимия избор на министър на туризма, който министър, Зарица Динкова, е сама по себе си изключително забележителна с факта, че няма абсолютно, ама абсолютно нищо общо с туризма. Подобни необясними или лесно атакуеми назначения, добавяйки и връщането на г-н Румен Спецов начело на НАП например, тепърва ще дават повод и на обществото, и на партиите в тази НЕкоалиция да атакуват, и то съвсем основателно, предложилите въпросните хора партии и политици.

Тепърва ще се случват неизбежните конфликти и около политиката, за която всъщност трябва да е големият разговор. Ще наваксваме двегодишния вакуум на Шишковите ядки, или ще режем капиталови разходи и ще продължим да пътуваме към Европа през драгоманските разкопки? Ще развиваме тол системата и ще увеличим парите за пътна поддръжка и ново строителство, или ще продължим с огъването пред превозвачите и кротко ще наблюдаваме как колоните от претоварени тирове (почти безплатно) рушат магистралите ни? Ще въвеждаме с усилени темпове електронно управление и ще съкращаваме лелките от гишетата, или ще продължим да живеем в „социалната“ реалност на раздута администрация и в същото време страдащ от недостиг на работна ръка частен сектор, който всъщност трябва да изкара парите за заплати на раздутата администрация?

Всъщност, уважаеми читатели, кога за последно гледахте и слушахте сериозен политически дебат? Кога за последно видяхте и чухте от политическите лидери ясна визия за това каква държава ще строим и развиваме, как и благодарение на кои сектори ще настигнем водещите икономики в Европа, в кои сектори ще се стараем да сме лидери на европейската и световната сцена и как ще осигурим на България силна и работеща икономика, а оттам – пълен бюджет и добре финансирани публични системи, в дългосрочен план?

Нека ви кажа. През 2009 г., когато в такъв дебат се срещнаха Станишев и Борисов.

Оттогава насам рециталът е един и същ, досадил докрай с ниско ниво, жълтеещи простащини и липса на съдържание. Ти крадеш, ти си грозен, ти си лъжец, ти си платен, ти си корумпиран, ти пък си дискредитиран, а ти пък си и дебел. Това е нивото, дами и господа.

И ако нещо въобще успя да обедини сегашните отскоро управляващи, това изведнъж някак си се оказа личността (не фигурата и длъжността, там консенсус все още няма) на главния прокурор. Тема, която, изхождайки от принципа на разделение на властите, не би следвало да има каквото и да било отношение към сформирането на изпълнителна власт или към работата на законодателната такава.

„Е, то няма връзка, да, ама в нормалните държави“, ще каже някой.

Е, тук за пореден път доказваме, сякаш сами на себе си, че все още не сме нормална държава. И нищо в 30-часовите прения на ВСС не може да ме убеди в обратното. Нищо не може да ме убеди и във факта, че само със смяната на конкретен човек се решава системен проблем, който Галина Захарова описа чудесно по време на въпросните прения.

Е, Иван Гешев беше детрониран от ВСС. ОК.

Сега да видим как това ще реши проблемите на некоалицията. Които тепърва започват и съвсем скоро няма да са просто проблеми, а истинска битка. И не, г-н Кирил Петков, нищо от нея няма да е прозрачно и пред камерите. Отново.