ГЕРБ възкръснаха, защото ПП и ДБ се провалиха      

Остават по-малко от два месеца до парламентарните избори, а социологическите проучвания вече разкриват, че битката, която предстои, ще бъде кална, кървава, потна и най-вероятно с предизвестен край. Това е коварството на социологията. Тя е единственият начин да предскажем какво ще се случи на 2 април и въз основа на това предсказание да се опитаме да разберем дали нещо в България ще се промени, или ще останем пленници на кървавата въртележка, която от три години насам ни мята от избори в избори с безпощадна ирония и кръвожадна страст. Дълбоко не твърдя, че проучванията отразяват действителното бъдеще. В последните години се нагледахме на шумни социологически провали и на титаничното нарастване на недоворието към всяка форма на проучване, която диверсионно се появи в медиите. Но в цифрите поне можем да открием някаква тенденция, нещо, което да ни покаже поне посоката, в която се върви, а това в свят, обхванат от такива сътресения, не е чак толкова малко.

Започваме с едно проучване на „Екзакта“. В него ГЕРБ получават 26,6 процента доверие. ПП изостава доста назад с 16,4, ДПС – 12,8, БСП – 12, „Възраждане“ – 10, ДБ – 7,3%. Видях, че част от либералните агенции задъхано са коментирали резултатите със заглавия, че само обединени ПП и ДБ имат шанс срещу ГЕРБ. Истината е доста далеч от това. Вижда се, че дори и обединени, ПП и ДБ не могат да стигнат ГЕРБ, а голямата идея на митичното събиране на „добрите“ беше те да получат първия мандат и да наложат управление спрямо собствените си правила. Боже мой, дори графоманите на десницата като Даниел Смилов (подозирам, че в някое мазе този има литературни негри, които на потосмукачен конвейер бичат статиите му под калъп) започнаха да пишат футуристични визии за това как „добрите“ и „лошите“ все пак могат да управляват заедно. За целта „лошите“ трябвало да се разкаят за корупцията, да започнат да отговарят на въпроси и да осъзнаят какъв отбор от ангели и супергерои стои срещу тях. И това не било реабилитация на ГЕРБ или хвърлянето на индулгенция на Бойко Борисов. Съвсем не. Това било демократично, либерално, европейско. „Добрите“ гледат как „лошите“ се самобичуват, после ги опрощават и след това се прегръщат заедно в коалиционно управление.

Едва ли има поводи да се тържествува от това, че ГЕРБ са дръпнали напред в резултата. Но болезнената истина трябва да се каже докрай. Истината е, че ГЕРБ възкръснаха, защото „добрите“ ПП и ДБ се провалиха в своята битка. Особено ПП. Те дойдоха с една-единствена историческа задача – да прекратят политическото време на Бойко Борисов, да променят държавата и наистина да свършат онези неща, които хората по площадите искаха. Вместо това видяхме едно безкрайно оплитане и оливане, особено по геополитическите теми, а в последните няколко месеца, неясно защо, ПП си въобрази, че хората искат от тях да бъдат нещо като малко по-голяма версия на ДБ. По същество обединението между двете партии може и да носи някой друг допълнителен глас, но отрязва много периферни гласове. Особено на по-умерените избиратели, които щом видят нещо да носи знака ДБ, отиват да повърнат в някой храст. Сектата носи след себе си точно такова стомашно вълнение.
Всъщност Кирил Петков и Асен Василев постигнаха невъзможното. Почнах да дочувам гласове на хора, които си спомнят с меланхолия за Бойко Борисов, а това само по себе си е все едно да си спомняш с умиление времената, в които зъбът зловещо те е болял от прогнил кариес. Това е оценка за Василев/Петков, а не за Борисов, но при разпарчетосания политически пейзаж на България, точно този процес изстрелва ГЕРБ във висините. Техният електорат е мобилизиран и ядосан. На всичкото отгоре ГЕРБ още отсега започнаха да работят за местните избори, както виждаме от неочакваните прояви на Борисов и свалянето на доверието от кмета на Пловдив Здравко Димитров. Тоест пред нас стои партия, която още отсега си прави сметката как да запази своите основни крепости и корени в местната власт.

Срещу ГЕРБ към момента обаче стои само фантазия. Един колос на глинени крака. Защото митологичното обединение на ПП и ДБ не просто няма да има силите да пребори ГЕРБ, а може задълго да погребе идеята за реална промяна у нас. Защото усещането за божествена изключителност, с която живеят представителите на тези две формации и която техните фенове разнасят като екзотичен аромат из социалните мрежи, е най-голямата политическа отрова в нашето общество. Именно тази „изключителност“ с години държи българското общество разделено и една малка паразитна жълтопаветна прослойка си въобразява, че държи ключовете към модернизацията на страната, а по същество винаги я води към политическа катастрофа. Нека киноклишето за „добрите“ да не ни слага превръзка на очите – те са толкова добри, че след само седем месеца на власт позволиха ГЕРБ да се върнат като първа политическа сила. И между другото и до днес нямаше да има с какво да се похвалят като резултати от управлението, ако не бяха изпиратствали социалните политики на БСП и не ги бяха представили за свои. Всъщност точно заради това медийно бълбукане ще бъде интересно да се наблюдават изборите, но се опасявам, че крайният резултат ще хвърли в тежка безглутенова депресия градското дясно.

Проучването на „Екзакта“ дава сравнително добри резултати на БСП, но дайте да бъдем честни. Очевидно БСП не е в най-добрата си кондиция и това няма как да бъде скрито. Въпреки това аз лично намерих в себе си повод за оптимизъм за левицата. Даде ми го още едно проучване – този път на „Сова Харис“. И срещаме фундаментален извод. Почти половината избиратели намеквали, че при определени обстоятелства можели да гласуват не за БСП, а за коалиция „Левицата“ – похотлива смес от стари муцуни от БСП, Мая Манолова, Татяна Дончева и кой ли още не. Ето тук вече си казах, че щом някой е решил толкова да изкривява действителността и да извърта истината, значи БСП още тревожи някого, който е инвестирал в тази лъжа. Къде ли го видяха този интерес към „Левицата“? Аз лично в левите избиратели, дори и в критично настроените към сегашното ръководство, виждам само ирония, смях и откровени псувни към новата коалиция. Боже мой, достатъчно е човек да види снимки на лидерите, за да се сети за най-мрачните години на прехода и за вините към България на всеки един от тях. Значи все още има сили, които се опитват да спънат БСП и да я подменят. Тоест да я направят удобна и прилежна. Това издава, че в БСП е останал потенциал за действие. А и трябва ли да напомням, че левицата обикновено се справя най-добре, когато всички я отпишат. Не се е случвало само веднъж, че да нямаме опит.

Интересно е и останалото разположение на силите, защото то показва, че политическото пространство към момента остава напълно непроменено. Турбуленциите си върлуват, но в крайна сметка май пак ще гледаме безкрайно разделен парламент. И тук идва голямото изпитание, което можем да видим в числата. Искат или не, партиите трябва да се научат да си говорят. Защото само през диалог може да се излезе от тресавището, в което се намира в момента България. Тресавище без изход, в което блещукат светлини на безкрайно служебно управление. И всъщност може би това ще е голямата тема на предизборната кампания, която предстои. Вече никой няма да се пита кой е в състояние да унищожи останалите, а кой може да предложи път за изход от безвремието. Точно по този параграф „добрите“ яко се дънят, защото освен моралистични заклинания не съм ги чул да предложат реална идея. Те дори една съдебна реформа не успяха да избутат както трябва, пък ще си говорим как ще спасяват страната от кризата. Ето това четем в социологията на този етап и май заради това много хора не харесват какво виждат в нея. Защото пак е време за промяна. Знам, писва бързо. Ама, ако човек не следи какво изисква времето, рано или късно засяда в тресавището и се дави там. Целият преход може да ви служи за пример.