Фандъкова срещу Сестра Галева и дяланите камъни  

Така ги нарича народът. „Дялани камъни“. Сещате се – хората, които „стават“ за всичко и са готови да заемат всякакъв пост, да се борят за всяка длъжност, да се намърдат във всеки кабинет. Винаги на разположение, винаги близко до силните на деня, винаги удобно активни и комфортно лоялни. Лоялни не към идеи и ценностна система, разбира се, а към рейтингите и дебненето на още власт.

Довчера от НДСВ или яростни патриоти – днес в листите на БСП за местни или евроизбори. Довчера депутати, яростни поддръжници на властта и нейните барикади, бели автобуси и полицейски палки, днес – свирепи защитници на гражданите и първи в битката с политическата класа. Дялани камъни. Само че различните роли не са за всеки. И историята в последните години го доказа по болезнен начин.

Цецка Цачева беше прекрасен шеф на парламента, но се оказа слаб кандидат за президент и още по-слаб правосъден министър. Мирослав Найденов беше чудесен земеделски министър, но се оказа слаб партиен лидер и още по-слаб работодателски такъв. Елена Йончева беше нелош телевизионен документалист, но се оказа слаб депутат и още по-слабо партийно „острие“, предизвикало върволица от обратни ефекти с действията си срещу властта.

И когато наесен Йорданка Фандъкова се изправи срещу дяланите камъни, реална конкуренция няма да има. Защото тя е най-добра точно в тази си длъжност: на кмет на София. Безспорно работохолик, безспорно некорумпирана, безспорно харесвана от мнозинството столичани. Без претенции да е идеална, без претенции да е безгрешна, без претенции да води съвършена администрация, която „не си дава хората на вълците“ (по Станишев) в случаи на нередности и съмнения за корупция. И колкото и проблеми да има, паралелите с епохата на синьо-червената мъгла са ясни и всички те, до един, са в полза на Фандъкова.

И няма никакво значение дали кандидатът на БСП ще се казва Георги Свиленски – самият той част от синьо-червената мъгла по времето на вакханалиите в „Софийски имоти“. Човек с качества, добър оратор със силен политически нюх, но евентуален кандидат на тежко компрометирана и прясно загубила поредни избори партия, намираща се в серия от нокдауни - причинени от вътрешни борби и непрестанните битки за разчистване на неудобните, водени от Корнелия Нинова. Разединена организация, парцелирана на много враждуващи лобита, основна част от които е и софийската ѝ организация, водена от Калоян Паргов – човек, все по-явно работещ за кандидатура на силно недолюбваната от висшето ръководство на БСП Мая Манолова.

А няма никакво значение дали самата Мая Манолова ще е кандидат за кмет. Точно защото да си дялан камък, не е универсално решение и точно защото спомените за Сестра Галева, Костинброд, секси потничетата „Шанс за Орешарски“ и крещенето с мегафон в очите на недоволните граждани, осигурено от настръхналите агитки на партия „Атака“ през 2013-2014 г., са спомени, които са твърде ярки и твърде пресни, за да може госпожа Манолова да се появи в кампания цялата в бяло и да се опита да излъже хората, че тепърва влиза в политиката. Да, да се примолиш на ГЕРБ да те изберат за омбудсман, за да се отърват от парламентарните ти истерии, е хитър ход. Да, да се нахвърляш върху политическата система по всеки повод, използвайки длъжността и заставайки в подкрепа на гражданите, е хитра позиция. Но само с хитрост не става. Трябват и действия. А действията на г-жа Манолова помним всички. Че и новите ѝ действия помним, като например законодателния хаос с бележките за изплатени заплати от страна на фирмите при продажба на дялове, които така и не стана ясно кой трябва да издава. Юрист та дрънка. Дялан камък.

И не, няма никакво значение дали нейната кандидатура ще бъде подкрепена от Слави Трифонов. Защото и той е потвърждение на горното – перфектен телевизионер и страхотен шоумен, който обаче е тежко безпомощен на политическия терен. Изпуснал два цикъла избори след прословутия референдум и препълнените концерти на Орлов мост. Изпуснал подкрепата и енергията на стотиците, които работеха за онзи прословут референдум. Изпуснал подкрепата и енергията на ентусиастите, явили се на онези странни политически кастинги в предаването му. Та да се представя г-н Трифонов, особено останал без национален ефир наесен, като някаква вездесъща заплаха и човек, който еднолично може да избере кмет на София, вече дори не е смешно. Тъпо е.

И не, няма шанс Мая Манолова да е кандидат на БСП. Най-малкото защото омразата между нея и Корнелия Нинова със сигурност превъзхожда тази по оста Нинова-Станишев. И защото Мая Манолова е припознавана като част от вътрешната опозиция, основна фигура в която е съпругът ѝ Ангел Найденов. И защото Мая Манолова имаше и най-много номинации за президент, но Нинова еднолично сложи друг кандидат, че и спечели. И защото шансовете точно в този момент Корнелия Нинова да постави начело човек от вражеския лагер в БСП са под нулата. И то точно Мая Манолова – огледален образ и пряк съперник за лидерството в партията, търсеща реванш за провалената ѝ президентска кандидатура и човек, който със същата твърда ръка би разчистил БСП от всички хора на сегашната лидерка. Забравете.

И не, безалтернативността на Йорданка Фандъкова далеч не означава, че в София всичко е перфектно. В СОС има маса некадърни анонимници, попаднали там само защото са част от листата на ГЕРБ. В администрацията има маса некадърни анонимници, попаднали там само защото разчитат да си осигурят допълнителни доходи чрез схемаджийство и нагласени поръчки.
Но хубавото и на Йорданка Фандъкова, и на активните граждански организации, непрестанно търсещи и посочващи нередностите, е, че за подобни хора няма бъдеще и няма милост. И избирателите наесен отново ще го оценят.

Останалото си зависи от нас, гражданите. Защото кмет и СОС винаги ще има и те никога няма да са идеални. Но избори губят не тези, които грешат, а тези, които отказват да поправят грешките си и да се учат от тях.

Та в този ред на мисли: вие например, уважаеми читатели, колко сигнали за нередности подадохте?