Дипломацията не е битка между Радев и Борисов  

„Не приемам български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за поканата на чужд държавен глава в България, а българският президент да научава от медиите.” Това заяви президентът Румен Радев по време на отчета си, посветен на първата година от мандата си. Повод за думите на президента беше изявлението на германския канцлер Ангела Меркел след срещата ѝ с българския премиер Бойко Борисов в София, според което в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще бъде проведена среща с президента на Турция Реджеб Тайип Ердоган.

Според Меркел срещата може да бъде проведена в България. По-късно стана ясно, че предложението на германския канцлер е съгласувано с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, като последните трима също ще присъстват на нея.

Едва ли в тази информация може да се открие лоша новина за България. Затова реакцията на президента беше озадачаваща и объркваща. Наред с тази критика Радев съобщи колко международни срещи е провел през първата година от мандата си, като явно искаше да внуши на публиката успешна международна дейност. В това, естествено, няма нищо лошо, но и няма нищо значимо.
Изказването на Румен Радев е добър повод да се анализира външнополитическата линия на България през последните години. Мигрантската криза и сътресенията в ЕС превърнаха външната политика отново в приоритетна за България. След приемането ни в Европейския съюз сякаш нямаше голямо значение каква външна политика ще води страната. Беше ясно, че сме част от ЕС и НАТО и от това следваше цялостната ни външнополитическа линия.

От 2015 г. външната политика се оказа решаваща за преодоляването на мигрантската криза. Още в първите месеци на кризата България заяви, че Европа трябва да изгради и да осигури своите външни граници и да се противопостави на мигрантския натиск, като се договори с Турция. В същото време в Германия и Франция все още дебатираха дали не е добре да се пуснат няколко милиона мигранти от Близкия изток на територията на Съюза. Този дебат беше прекъснат от серия от атентати в двете държави. Докато се водеше този дебат, България проектира и изгради ограда по границата, като в същото време беше постигнато едностранно споразумение с Турция за връщане на незаконни мигранти. Благодарение на това България се превърна в една от малкото държави в Европа, която не беше засегната значително от мигрантската криза. В този период преживяхме тежка конфронтация и внезапно стопляне на отношенията между Русия и Турция, криза в отношенията между Турция и ЕС, криза в отношенията между Русия и Запада, кръвопролитна война в Сирия, в която се преплетоха интересите на Турция, Русия и САЩ, както и решение за излизане на Великобритания от ЕС. Въпреки тези сътресения България и външната ѝ политика останаха устойчиви и страната не потъна в геополитическия водовъртеж. И това не беше малко постижение, а огромно усилие, което съхрани спокойствието и сигурността на българското общество.

Затова след тези кризи, част от които все още не са приключили, България излезе по-силна и от тази си позиция навлезе в периода на своето председателство на Съвета на ЕС. От тази силна позиция беше заявено желанието за даване на европейска перспектива на Западните Балкани, като още в първите месеци на третия мандат на Бойко Борисов се постигна историческо затопляне на отношенията с Македония, които бяха замръзнали в продължение на няколко години. В същото време беше признато българско малцинство в Албания, а във Варна беше сложено началото на Балканската четворка в лицето на България, Сърбия, Гърция и Румъния.

Интеграцията на Западните Балкани в ЕС е директна защита на българския национален интерес, защото през нея страната ни ще бъде заобиколена от приятели и съюзници, което ще ни позволи както да защитаваме много по-ефективно интереса си в ЕС, така и да получаваме подкрепа, когато в близост до нас се завихри поредният геополитически водовъртеж.
Припомням всички тези факти, защото те показват каква е причината Меркел да се срещне с Борисов в София и след срещата да обяви, че българският премиер ще бъде домакин на среща между лидерите на ЕС и президента на Турция. Очевидно е, че българският премиер генерира доверие както в лидерите на ЕС, така и в президента на Турция. И тук въпросът не е само в българското председателство, а в сложните външнополитически игри между Турция и ЕС, от които Борисов е част от няколко години. Ако Румен Радев е стигнал до извода, че всички тези геополитически фактори се срещат и общуват интензивно с Борисов само защото той е премиер на България, означава, че не е разбрал нищо за политиката по време на първата година от президентския си мандат. За сведение ще припомня, че за една година като премиер Пламен Орешарски имаше една визита във Виетнам и няколко служебни посещения в Брюксел.

В годините, в които Борисов управлява България, той натрупа личен политически капитал, който в момента се опитва да инвестира в стратегическо позициониране на страната като фактор на Балканите. Това не е даденост, а плод на дългогодишно изграждане на доверие в международен план. Затова изявата на Румен Радев, чиято политическа кариера започна преди година и половина, е доста неловка.

И тук не става въпрос за това кой е по-голям дипломат – Радев или Борисов. Външната политика на България не бива да се превръща в писта за състезание между премиер и президент. Защото само през тази година има две значими външнополитически събития, които могат да донесат огромни позитиви за България. Първото, разбира се, е течащото вече председателство на Съвета на ЕС, а второто, не по-малко значимо, е срещата на формàта „16 плюс 1”, който ще се проведе в София през есента.

Този формат включва лидерите на шестнадесетте източноевропейски държави, членки на ЕС, и лидера на Китай. На тези форуми се говори основно за икономика и инвестиции и се договарят огромни пазарни възможности за необятния пазар на Китай. Изборът София да бъде домакин на тази среща е огромна възможност за България и тя трябва да се използва по най-добрия начин.

В същото време през изминалата седмица говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че отношенията между България и Русия стават все по-добри и изрази надежда, че по време на българското председателство Русия ще затопли отношенията си с ЕС.
Всичко това показва, че българското правителство води активна външна политика и се опитва да изпреварва събитията, както и да икономизира външнополитическите позиции на страната. Тази тенденция е много по-важна от дребните притеснения на президента, че не е бил информиран за една или друга среща на премиера. Затова е и учудващо, че в отчета на Румен Радев присъстваше заядливата реплика за посещението на Ердоган, но отсъстваше външнополитическият анализ и стратегическата визия на президента за позиционирането на България в геополитическите отношения. От тази липса загубихме всички.