Черната меса пред къщата на Борисов в Банкя

През 1978 г. в джунглите на далечна Гвиана става събитие, което и до днес потриса със своята сюрреалистична жестокост и патология. Лидерът на сектата „Народен храм“, американецът Джим Джоунс, организира едно от най-големите масови самоубийства в историята – неговите жертви са близо 900, 200 от които бебета и деца. И до днес този случай се разказва като черна легенда за това на какво е способен един отделен, манипулативен, харизматичен водач, който напълно е загубил връзка със здравия разум, реалността и човешкия смисъл.

За тази история се сетих, като наблюдавах сценките на сектантско благоговеене пред къщата на Бойко Борисов миналия четвъртък в студената мартенска нощ. Не, съвсем не искам да правя пряка аналогия между Джоунс и Борисов. Както всяка аналогия, и тази би била неуместна, пресилена, а и глупава. Но механизмът на поведение на масите (разбирай парламентарната група на ГЕРБ) е един и същ. Те подобно на някаква политическа секта се събраха на черна меса в Банкя, за да бранят с телесата си своя лидер, който, честно казано, няма никаква нужда от закрила. Именно активистите на ГЕРБ превърнаха ареста на Бойко Борисов в цирк, защото телевизионните камери обикаляха от човек на човек да ги питат за какво са се събрали. И видяхме как изявленията ставаха едно след друго по-радикални, обидни и дори нямащи нищо общо с политиката. Именно в онези нощни мигове ГЕРБ доказаха, че са нещо по-близо до сектата, отколкото до нормална политическа формация. Но не ме разбирайте неправилно – убеден съм, че нито един от събралите се там не би си посегнал на живота в името на Бойко Борисов (добре де, за Маноил Манев не съм сигурен), но само за една вечер ГЕРБ сами се отписаха от възможността някога в далечното бъдеще пак да претендират за власт и промяна в България. Те буквално се самоотсякоха и от интригата, която сами бяха посяли в конспиративния мозък на публиката, че е възможно преформатиране на правителството в рамките на този парламент. Обяснена накратко, тази версия звучеше така – БСП и ИТН ще бъдат изритани от правителството, а ГЕРБ в своя софт-вариант (начело с Даниел Митов) стават част от кабинета и евроатлантическото бъдеще на нацията е гарантирано един път завинаги като договор за магистрала „Хемус“. Уви, в онези култови телевизионни мигове партията на Борисов доказа, че е точно това – формация на своя лидер. ГЕРБ не могат и няма как да имат бъдеще без Борисов. Той е началото и краят на партията. Единственият и незаменимият. Той е тотемът и божеството. И заради това в мигове на криза единственото, което дойде наум на неговите политически протежета, беше да се съберат като на литургия пред неговата къща и с крясъци да доказват своята вярност, религиозен екстаз и отдаденост.

И преди да кажем няколко думи по същество за драмата, разрешете ми едно по-общо съждение. В България май сме обречени да живеем в обсадата на лидерски партии. Те възникват от пукнатините на демокрацията и по същество са нейно реално отрицание. Винаги съм се чудил как може да защитава демокрацията една партия, която представа си няма от това какво е вътрешнопартийна свобода. Такава партия беше филипдимитровското СДС, след това Костовото, след това НДСВ, които в името си вписаха името на своя лидер, ГЕРБ и кой ли още не. Такава партия е ДСБ, „Да, България“. А ако питате вътрешната опозиция в БСП, Корнелия Нинова е направила и левицата. Аз не съм съгласен с последното твърдение, но сме длъжни да го отбележим в името на обективността. В БСП винаги е имало повече свобода, отколкото може да предположи човек и все още е единствената партия, в която можеш да направиш забележителна телевизионна кариера, като критикуваш ръководството под път и над път. Но ако се върнем към другата тема – според мен лидерските партии възникват, защото политическите партии у нас нямат реални народни корени. Те са само чертежи на хипотетични настроения. Повечето партии у нас приличат на митичните чертежи на американските самолети, които вече не е ясно дали някога ще получим. А там, където няма корени, няма реални идеи. Там, където няма идеи, вакуумът се запълва с лидерски телеса, мощни, мащабни, харазматични, незаобиколими, почти небесни. Цената за това лидерство обаче е, че винаги се стига до някоя мразовита нощ, в която цялостното съществуване на една такава партия може да е заплашено, защото чисто буквално и смразяващо метафорично нейният лидер ще бъде отведен с полицейска кола за разпит. Заради това се сетих за Джим Джоунс – лидерските партии са полусекти и са обречени именно на такова есхатологично битие.

Арестът на Бойко Борисов се оказа повратна точка в политическия живот на страната. С това изречение искам да противореча на всички, които след това ходеха с намръщени физиономии и проклинаха властта, че си е оставила ръцете в най-важната си задача. Нека да бъдем честни – част от критиките имаха своето основание, но не смятам, че цялата акция е драматичен провал. Не се чувствам подготвен да говоря за юридическите последствия от нея. Там танцът тепърва започва и съм убеден, че най-големите моменти от тази епична драма ни предстоят – сблъсък с прокуратурата, размяна на обвинения, покана за дебати, яростни и злобни декларации от трибуната на парламента, нови арести и какво ли още не. Политическите последствия обаче вече са налице. Искам само да подчертая основния извод от всичко, което се случи. Стана пределно ясно дори и на онези, които пускат само котенца във фейсбук, че основната опозиция на правителството е Иван Гешев. ГЕРБ са просто негово политическо крило. Той е тяхната върховна мина, оставена така, че да е незаобиколима, а нейното обезвреждане да отнеме много политическо време. Въпреки това ГЕРБ бяха извадени от политическите уравнения в рамките на сегашния парламент. Те заради това обявиха курс към предсрочни избори. На тях не им беше оставен никакъв друг избор, защото всичките им медийни интриги не проработиха. Знам, ефектно е да твърдиш, че ГЕРБ са излезли информационни победители от цялото това шоу, но дори и да приемем подобно твърдение за истина, то победата е доста пирова. Борисов наистина е на свобода. МВР тепърва трябва да поправя грешките си, но това не означава, че аферата около Васил Божков няма да получи своите отговори. За мен е повече от знаково това, че в пика на медийните пируети арестуваният и пуснат Владислав Горанов запази пълно мълчание. Той има по-силен инстикт за оцеляване от Борисов, а вероятно и знае, че всяка патетична декларация днес, всяка политическа димка, хвърлена в лицата на публиката, ще има много тежка цена по-нататък.

Само няколко дни след пускането на Борисов например от Европейската прокуратура обявиха, че все пак те наистина работят по няколко сигнала, свързани с висши държавни служители у нас. Те не обявиха имена, защото не могат, но това е ясен знак, че посещението на Лаура Кьовеши все пак не е било случайно. Мнозина сметнаха, че арестът на Борисов бил свързан с опита да се прикрие евентуална доставка на оръжие за Украйна, но след като и този балон се пукна, остана очевидното – над ГЕРБ са се струпали и черни европейски облаци. Ако искат, медийните шамани могат да обикалят по пет телевизии дневно, за да стават информационни талибани в името на Борисов, но това няма как да отмени очевидното – управлява ни правителство, което е твърдо решено да постигне някаква справедливост по отношение на изминалите 12 години. И тук вече ГЕРБ направиха своята най-истинска грешка – опитвайки се да атакуват властта по тази тема, те всъщност припомнят на коалицията в името на какво беше създадена. Управлява ни една политическа конструкция, която има различия по много от големите теми на деня, но по една всички са железни – това, че управлението на ГЕРБ трябва да бъде разследвано. Именно това стана голямата спойка на правителството и атакувайки там Борисов и компания, всъщност припомниха на всички свръхзадачата. Заради това не смятам, че виждаме дискредитация на управлението. Напротив – виждаме неговото събуждане, защото в каскадата от всякакви кризи правителството като че ли беше забравило за своята основна задача. Литургията пред къщата на Борисов я припомни моментално. Както и припомни това, че съпротивата ще е голяма, ще е много истерична и удивително ще напомня на нещо, което сме виждали само в холивудските психарски филми. Но пък поне ще е интересно.