БСП - сговорна дружина слепи ги ражда

Някога, като ученици, се бъзикахме с българските пословици, като размествахме части от тях. Така например стана, че „сговорна дружина слепи ги ражда“, а пък „бързата кучка планини повдига“.

Малей, хич даже не сме били подозирали колко верни ще се окажат тези ни ученически шегички за настоящото дередже на БСП.
Преди около две години една набързо сглобена „сговорна дружина“ (или по-скоро група по интереси със силен мирис на пари) в БСП осъществи вътрешнопартиен преврат. Злите езици мълвят, че в нощта преди избора на председател по хотелите на „електората“ (пардон, делегатите на конгреса) се раздавали „на ръка“ и суми, далеч надвишаващи тези за циганите при местни избори.

Фаворитката им – настоящият председател на партията, им обещаваше последователно да повдигне поне три планини – победа на президентските избори, разгром на ГЕРБ на парламентарните и – ура! – пак ние на власт.

Да, ама стана само първото. И „сговорната дружина“ нещо май взе да се разсъхва.

Първо, защото част от членовете ѝ осъзнаха, че две трети от обещанията на „повдигащата планини“ се оказаха просто „слепи мечти“. С които силно отлетя и мирисът на парите.

И второ, защото като се видя бетонирана от избора си, другарката, „повдигаща планини“, организира яка вътрешнопартийна сеч. Действаше по ленинско-сталинския принцип „който не е с мен, е против мен“ и главите на маса стари партийни „кокали“, включително и на някои от „превратаджиите“, които я подкрепиха, се затъркаляха около дръвника.

Да поясня. Последният пленум, на който първият партиен ръководител е бил свален, е на 10 ноември 1989 г. След това хитреците – председатели, наложиха в устава на БСП, че смяната им може да става само на конгрес. Явно не са забравили урока от октомври 1964 г., когато именно пленум на ЦК на КПСС свали Хрушчов...

И така от Лилов, през Виденов и Станишев, та чак до Миков и Нинова всеки шеф на партията можеше да прави с нея в политиката каквото си поиска. А и вътре в нея.

Та то не беше „Сполука за България“, не беше „Бъдеще за България“ и какво ли не още. Но върхът безспорно принадлежи на сегашния председател – „най-бързата повдигачка на планини“.

И най-добрият конструктор на кьорфишеци – от вотове на недоверие до яхане на протести, независимо дали са справедливи като на майките пред парламента, или безумни (и наистина опасни за националната сигурност) като този в Шарково.
И стигам сега до последното ѝ национално съвещание, посветено на „визия за България“.

Извън съмнение е, че то трябваше да отвлече вниманието от натрупващото се напрежение вътре в БСП. Поради което не стана и пленум, а просто „съвещание“.

Логично е обаче човек да се запита, щом има „визия за“, значи преди това е нямало такава? Сиреч от 1990 г. до Нинова БСП ама изобщо не е разполагала с „визия“?

Бе, имаше си. И тя беше „да си вземем от сините всичко, което сме построили“. То, че го построиха не те, а отруденият българин, е ясно. Важното обаче е, че „те“ си го взеха.

Че даже и бутнаха малко на сините, за да си траят. Май тогава понамаза и другарката Нинова, ако не ме лъже паметта, за „Техноимпекс“...

А иначе наша скромност, като човек от по-възрастното поколение, помнеше, че при социализма имаше предимно не „визии“, а „ревизии“. Но в светлината на съботните документи на БСП вече всичко ми е ясно.

Значи тогава един човек имаше „визия“ да открадне нещо. Ако е бакалин – от купувача. Ако е началник – от държавата.
И властта му пращаше „ревизия“. Ако добре си плати, оцелява. Ако е скръндза – в панделата. Но все пак имаше ред.
Сега според БСП ред няма. Има само „визия“. При това доста чудновата. Чудновата най-малко в два аспекта.

От една страна, социалистите искат спиране не само на приватизациите (то какво ли годно вече остана), но дори и на концесиите. С други думи, май повтарят онзи велик лаф на селската проститутка „Кой таковал - таковал, кака Мара вече не е лека жена“.
От друга страна, две години „визията“ на другарката, „бързо повдигаща планини“, се състоеше от четири букви: БбББ. Което ще рече „България без Бойко Борисов“.

Миналата събота обаче се оказа, че БСП на другарката изобщо не била алтернатива на ГЕРБ.

Значи или е осъзнала, че засега наистина не може да предложи реална алтернатива на управлението, или пък просто пак „плеснали с ръце, па се прегърнали“.

На мен ми мирише по-скоро на второто.

И въобще всичката плява, която се изсипа на т.нар. „национално съвещание“ в края на миналата седмица, целеше само и единствено „другарката, повдигаща планини“, да оцелее на поста си, а „сговорната дружина“ пак да се укроти.

И да не спре да ги ражда слепи.