БСП, феноменът „Гергов“ и килърите на властта    

Изключването на Георги Гергов от БСП отново върна партията във фокуса на медийното внимание. Политическите снайперисти и наемни килъри на властта отново започнаха да повтарят втръсналата до ужас опорна точка, че в левицата текат яростни процеси на разпад и че тя не е в кондиция да се яви на избори. Този път обаче има и елемент на изненада. Въпреки дългата престрелка между Корнелия Нинова и Георги Гергов никой не вярваше, че БСП ще намери сили да отстрани един едър бизнесмен, пуснал корени в историята на целия преход. Което подсказва само едно – медиите трудно ви информират за достоверните процеси в БСП. Много е яко да обявиш тази битка за епизод от сапунена драма, но мнозинството от българите виждат в нея нейния автентичен заряд – борбата с всички онези сили, които вчерниха нашия живот и направиха от страната ни най-бедното място за живеене в целия Европейски съюз. Всъщност в това, че медиите не предвидиха и проспаха този сюжет, всъщност се крие и друга истина за политиката у нас – те не следят автентичните процеси, а просто се опитват да играят по свирката на властта. Защото, ако човек се вгледа в заявките и действията на Корнелия Нинова от началото на нейното председателстване на БСП, ще видят, че тя трайно и последователно отстоява своята линия и заради това лично на мен ми е смешно, като говорят за разпад на левицата. Не, БСП се променя, БСП търси друго лице и оттам идва целият политически заряд на всичко, което се случва.

Заради това, преди да кажем няколко думи за това дали БСП се разпада, разнищва, пука по шевовете, сгромолясва или раздира от неспирни войни, е добре поне за малко да насочим фенера към Георги Гергов. Един ден в учебниците по история няма да има нужда да се обяснява на младите поколения какво е „преход“ – достатъчно е срещу думата да бъде сложена снимка на мастития пловдивски бизнесмен. Гергов е метафората на прехода. Той е бизнес и политически сърфист, който изплува във времената на промени, а биографията му показва удивителна способност да се прикрепя като хищен паразит към всички силни на деня, за да поддържа бизнеса си жив и проспериращ. И само забележете как се материализира този обществен път. Началото на промените заварва Гергов като изключен член на БКП, но партиен кадър, откъдето и да го погледнеш. След това започва неговият материален възход. 11 години след началото на прехода Гергов вече е достатъчно популярен, за да даде през 2000 г. едно култово днес интервю, в което казва: „Загубих 17 милиона, но съм СДС“. Този разговор е като откровение, ако се чете днес, буквално от бъдещето. Там Гергов тръби, че СДС е неговата партия, защото работи за неговите интереси, а БСП е нещо, което е приключило. Не знам как се е отразила такава подкрепа на СДС, но знам, че година след интервюто СДС падна от власт, влезе в състояние на политическа кома, а днес е обект с микроскопични стойности, който оцеля, защото се сви под мускула на Бойко Борисов и заскимтя коалиционно предано. Това обаче не спира космическите хоризонти на Гергов. Няколко години по-късно той вече е в орбитата на НДСВ, близък е с царя, ръкостиска се с най-висшите кадри на жълтата формация и дори прави совалки да бъде кандидат за кмет от тяхно име за Пловдив. НДСВ обаче се оказа като нетраен радиоактивен елемент и се разпадна, преди да може да произведе някакво собствено бъдеще.
Тогава през 2006 г. Гергов реши да се завърне в орбитите на БСП. Това се случва точно по времето на Тройната коалиция, премиерът е социалист, а организацията на БСП в Града под тепетата е в политическа и финансова криза. Вероятно на някой апаратчик му е изглеждала като прекрасна идея да дръпнат едрия бизнесмен в редиците на партията. И Гергов се възползва от шанса вдъхновено. Той буквално превръща местната организация на БСП в свое феодално владение. Концентрира цялата власт в ръцете си и превръща местната БСП в продължение на своите фирми. Така Гергов съвсем официално си става търговец с влияние. Междувременно резултатите на левицата падат все повече, много социалисти, отвратени, си хвърлят партийните билети, но бизнесът на Гергов процъфтява.

Започва епохата на ГЕРБ и мрачното време на Бойко Борисов. Оказва се обаче, че Гергов има път и към тях. Бизнес връзките му с ГЕРБ цъфтят и дават плод на местна почва, а по някое време с одобрението на централната власт маститият капиталист получава от държавата и 43 милиона лева за „дупката“ във Варна. Очевидно точно тогава Гергов вече трябва да плаща цената за благосъстоянието си и добрите си контакти с властта. Междувременно той беше изхвърлен от Изпълнителното бюро на партията и мисията на живота му да осигури коалиция между БСП и ГЕРБ напълно беше провалена. Тогава му се наложи да играе роля, непривична за него – на вътрешен опозиционер. И три години Гергов биеше тъпана и даваше интервюта под път и над път, че левицата се проваля и е на път напълно да изчезне от политическата сцена. Пикът на политическото раздалечаване между Гергов и БСП обаче се случи в ранната пролет на миналата година, по време на първия локдаун на страната. Тогава бизнесменът опозиционер даде едно намахано интервю, в което се накара на БСП, че не подкрепя правителството и мерките. Точно този тон и изявления белязаха началото на края. И въпреки всичко само заради изразяването на различно мнение нямаше да има кой да изключи Гергов от партията. Но системните нарушения на устава, шокиращите посегателства върху правилата разклатиха политическата империя на бизнесмена. В окото на тази буря се видя, че той буквално няма армия зад гърба си. За да „протестират“ в негова защита, излязоха няколко негови храненици, които вдигнаха медиен шум, но, общо взето, това ще бъде единствената следа, която ще оставят. Защото е много трудно да покажеш някакви особени политически успехи на Гергов. През 2015 г., когато той се яви като кандидат за кмет от името на БСП, остана пети. Оттук нататък успех инкасира единствено банковата му сметка.

Днес много хора представят изключването на мастития бизнесмен като някаква рекламна акция, като режисиран спектакъл, който служи да подхранва рейтинга на Корнелия Нинова. Много интересно. Дори само това твърдение е изключително изобличаващо. Ако Нинова може да си направи пиар с изключването на Гергов, това какво точно говори за неговата обществена популярност и значение, а? Но всеки, който си мисли, че този ход е лесен, значи никога не е бил в полето на политиката. Нинова днес си печели един отдаден противник и враг, който има финансови и медийни ресурси да продължава упоритата медийна спецоперация срещу БСП, докато пожелае. Това е действие, за което бяха необходими смелост, кураж, решимост и визия за бъдещия образ на левицата. Защото всъщност изключването на Гергов е инвестиция в посланията на БСП. БСП е единствената партия, която може да каже, че не само е поставила проблема за паралелната държава, а е започнала да го решава и в собствените си редици. Това е един процес по обновление, който води след себе си автентичност на всички антиолигархични послания на БСП.

Някои наричат това разпад. Аз твърдя, че това е изчистване. Като всяко изчистване то е трудно и мъчително, но в неговия край левицата ще бъде партия, която не живее в шизофрения между думи и дела. Това е амбициозната задача на Корнелия Нинова. Това е битката на БСП за следващите избори.

Всъщност БСП можеше да избере различен вариант за себе си. Тя можеше като партия да потъне в безвремието и да се хването на хорото на властта, но изходът щеше да е фатален за нея и най-вече за хората, които искат промяна. Днес БСП е в окото на медийно торнадо, но въпреки това, когато пушилката се слегне и хоризонтът се изчисти, много от избирателите ще могат да видят, че това е била битка за принципи и идеи, които водят към различна България. В този смисъл Гергов получи най-нещастната съдба на Земята. Той се превърна в бележка под линия в историята на БСП, която успешно го остави зад гърба си, за да се обърне към избирателите, които са гневни, които жадуват промяна и които мразят прехода, защото той роди феномени като „Гергов“. Ако това е разпад – пожелавам го на всяка нормална партия.