Смешният плач на Елена и Слави за свободата на словото

Свободата на словото. Една от най-важните ценности и едно от най-големите постижения на съвременната демокрация, чието съществуване самò по себе си е един от основните индикатори за това е ли едно общество свободно и демократично. И една от свободите, заради които лично аз считам разговора за „края на либералния консенсус“ за безпредметен.

Оттук следва и изводът, че липсата на свобода на словото прави едно общество несвободно, недемократично, неразвито и  авторитарно. Тоест свободата на словото и внушаването на нейната липса или ограниченост е изключително удобен сюжет за атакуване на управлението на една държава чрез обвинения в еднолично управление, диктатура и олигархия.

Което я превръща, свободата на словото, в дежурната дъвка на де що има опозиционер, протестър и писач.

България започва да се превръща в своеобразен феномен по броя на медиите и хората, които по цял ден тръбят, че няма свобода на словото, ръсейки в същото време всичко, което им дойде наум – без значение дали дори се доближава до истината и фактите, или не. „Няма свободни и независими медии, с изключение на нашата“, е мотото на няколко медийни групи и електронни издания, а „няма свободни и независими журналисти, с изключение на мен“, е мотото на маса писачи, инфлуенсъри и треторазредни хейтъри, получили трибуна в някоя електронна платформа с деветима читатели.

Ами пребройте се, всички тези с претенциите. Вижте се колко сте, вижте колко хора ви четат, кажете пречи ли ви някой да разпространявате тезите си, кажете вдига ли ви някой телефона да ви цензурира и притиска и дайте пак да видим има ли проблем със свободата на словото и наличието на свободни и независими медии у нас, или няма.
Защото гостуването на Елена Йончева при Слави Трифонов за кой ли път реши да развее този сюжет и да го натресе на невинните зрители, опитвайки се да ни убеди, че живеем в нещо средно между Северна Корея и Саудитска Арабия.

Което гостуване самò по себе си е тежко опровержение на тази смешна теза, особено ако се съсредоточим върху фактите.

А фактите са, че народен представител от опозицията получава 35 минути праймтайм в ефира на най-гледаната частна телевизия, която е собственост на огромен американски медиен конгломерат и чийто главен изпълнителен директор е австриец. И тези факти сами по себе си са достатъчно показателни за развитието на българската медийна среда и за това колко смешен и жалък е плачът на г-жа Йончева и колко нелепи са политическите атаки точно по тази линия.
Свободата на словото е лична. Всеки е свободен да говори и пише каквото реши и това е видно от един дори бегъл поглед из българското онлайн пространство и предаванията по най-гледаните родни телевизии.

Та когато говорим за личната свобода на словото, бих искал аз на свой ред да попитам г-жа Елена Йончева дали самата тя е свободна в словото си и дали е била такава по времето на управлението на нейния тогавашен спътник в живота – Сергей Станишев?

Бяхте ли свободна в годините 2005-2009, г-жо Йончева? Свободно ли беше словото Ви?

Бяхте ли свободна да попитате публично къде са парите за магистрала „Люлин“ и какви са тези смешни и свършващи в нищото неасфалтирани 5 километра, които Сергей Станишев и Меглена Плугчиева бяха нашарили с осеви линии и ходиха да откриват, лисвайки менчето върху едни безформени купчини чакъл и дзифт?

Бяхте ли свободна да попитате публично за аферата „Батко и Братко“, за това как шефът на станишевото АПИ подписа договори за 300 милиона лева с брат си, за сливенските съдружия на тогавашния регионален министър Асен Гагаузов, за това чии са кариерите за чакъл и строителни материали за пътищата в този край и защо (и) заради този скандал бяха спрени еврофондовете (и) за инфраструктура?

Бяхте ли свободна тогава, г-жо Йончева, да попитате Вашия спътник Сергей Станишев защо уволни от правителството сегашната Ви лидерка, г-жа Корнелия Нинова, какви бяха тези съмнения и какво в крайна сметка предизвика това уволнение, за което България беше похвалена дори от говорителя на Европейската комисия?
Имахте ли свобода на словото в тези години, г-жо Йончева, за да попитате и да ни кажете какво правеше Корнелия Нинова в СРС-тата по корупционната разработка „Фронтиер“? Какви са тези подаръци, за които се уговорят с г-н Фронтиера да бъдат предадени на следователката Шарланджиева, която е трябвало да разследва тази афера?

Имате ли свобода на словото сега, г-жо Йончева, та да попитате най-накрая Корнелия Нинова, белким поне на Вас отговори, защо е звъняла над 200 пъти на следователката Шарланджиева, която е трябвало да разследва въпросната афера „Фронтиер“?

Какво стана с Хасковогейт, г-жо Йончева? Къде са обществените поръчки и аферата за 100-150 милиона лева в Община Хасково, която щяхте да разкривате?
Какво стана с оградата по границата, г-жо Йончева? Къде са многомилионните злоупотреби и защо България продължава да е сочена за пример в опазването на външните граници на ЕС?

Какво стана с магистрала „Хемус“, г-жо Йончева? Къде са договорите на АПИ с 10 привилегировани частни фирми, за които лъжи дадохте и специална пресконференция?

Ясно е как Вие разбирате свободата на словото, г-жо Йончева. Като покорно мълчание и осребряване на стотици хиляди левове от БНТ във времена, в които сте близка до властта, и като лъжи и манипулации с цел трупане на евтина популярност тогава, когато сте в опозиция.

Плюя на тази Ваша трактовка, г-жо Йончева.

И считам, че Вие сте емблематичен пример за човек, който няма моралното право да прави разбор на медиите и хората, работещи в тях, по отношение на свободата и независимостта им.

Защото Вашите свобода и независимост ги видяхме и ги виждаме всеки ден.

И да, г-н Слави Трифонов е напълно свободен да Ви предостави комфортна платформа и да Ви приглася колкото си иска. Предаването си е негово, решението – също.

Само че и ние сме свободни - да не вярваме на нито една Ваша дума и да презираме цялата Ви престорена загриженост за хората, обществото, правата и свободите.