Слави Трифонов – демонът на прехода

Достатъчно е човек да види резултатите от гласуването в чужбина, за да разбере едно безпощадно нещо – вотът на сънародниците ни зад граница в никакъв случай не е панацея на българските проблеми, а точно обратното – вкарването им в лабиринт от екзотика, хаос и първични емоции. Партията на Слави Трифонов се оказа безапелационен победител в надпреварата с близо 30 процента. Далеч назад остава „Демократична България“, следвана от ДПС. Както и да го погледнете, това не е вот на здравия разум и хладната логика. С което не искам да кажа, че трябва да забраняваме на нашите емигрирали сънародници да гласуват, а просто да се отнасяме към техния вот рационално и смислено, без да търсим следи в него от божествен промисъл и космическа мъдрост. И, да, ще кажа нещо еретично. Не ме притеснява толкова гласуването за градското дясно. В България, ако като млад не си „градски десен“, значи си човек без социална среда, фейсбук и много приятели. И ако, след като минеш 40, оставаш такъв, значи трябва да провериш дали нямаш психически отклонения. Притеснителен е вотът за Слави Трифонов, чиято партия блесна като Тунгуския метеорит на тези избори и вероятно завинаги промени мисленето ни за политическите процеси.

Защото, дайте да не се лъжем, вотът в България също не е по-различен. Въпреки пандемичната ситуация българите излязоха да гласуват и много мощно наказаха партия ГЕРБ. Със своя глас те създадоха един парламент, който е пъстър като видение под ЛСД. ГЕРБ се оказаха в тотална политическа изолация и за втори път в своята кариера трябва да преживяват най-трудното – да са първа политическа сила, но мускулите им да не стигат да съставят собствено правителство. Това роди най-впечатляващата картина на изборната нощ – Бойко Борисов под капещия сняг на фона на джипа, който се моли да бъде премиер отново и да предлага мир на своите политически противници. Убеден съм, че много хора са гласували така, че да го видят точно в това състояние. Точно в тази поза. Точно с този умолителен тон. 11 години във властта прави електората безмилостен. Оттегчен и безмилостен.

Големият победител от изборите обаче се оказа партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Тя не само че зае второто място, но и се радваше на най-голям медиен интерес. Изведнъж маргиналният шоумен се настани в центъра на политическите процеси и получи шанс за поемане на отговорности, които едва ли някога е предполагал, че ще бъдат в ръцете му. Това е прелестта на демокрацията. Тя може да награждава едни и да наказва други. В случая наказани бяха партиите от досегашния парламент – ГЕРБ и БСП, а други от същото място бяха буквално торпилирани и пратени в забвение – ВМРО, Воля, НФСБ и „Атака“. И така изгря звездата на Слави Трифонов. Не само в чужбина, но и у нас.

Дайте да бъдем честни – всички социолози масово сгрешиха. Никой не очакваше толкова силен резултат за телевизионния водещ от Учиндол. Видях как пред урните, за да гласуват за него, излизат представителите на поколение, което досега не е гласувало нито един път. Млада България избра Слави Трифонов. Това е тъжната истина. На нас днес ни остава да се чудим защо се случи така, какво се обърка и къде сгрешихме колективно всички.

Най-ироничното в цялата ситуация е, че едно от най-разпознаваемите лица на прехода, човекът, който съпътстваше всички големи бури, драми и мутренски изпълнения, днес се появява на хоризонта като отрицател на всичко това. Като отрицател на самия себе си. Но това очевидно е основна характеристика на чалга-блатото, в което сме потопени. Памет няма. Спомени няма. Биографии няма. Има единствено огромното желание да накажеш всички, но през инструментите на политиката, а с технологията на риалити шоуто. Това вероятно е симптом, че политиката у нас е абсолютно мъртва. Днес ние живеем в постапокалиптичен свят и в него е съвсем нормално Слави Трифонов да е символ на млада България, колективното несъзнателно през 2021 г. Защото „Има такъв народ“ е уникално явление в българския политически хаос. Това е партия, която комбинира в себе си леви и десни фигури. Експерти и телевизионни шамани. В крайна сметка едва ли някой от гласувалите за Трифонов разбра какво точно предлага неговата партия. Но това не промени вълната и не обърна тенденцията. Бюлетините за чалга-певеца полетяха в урните като патрони от картечница.

Слави Трифонов се оказа по-готов за избори от всички останали партии, включително и от ГЕРБ. Защото, нека да не се лъжем – вотът за ГЕРБ вече е изключително административен, дори и дежурен. Те са партия, която е пресушена от идеи и разчита единствено на властта, за да стои на краката си. Това е иронията. Навремето точно ГЕРБ беше в положението на „Има такъв народ“ – те дойдоха като бича за прехода, като отряд от отмъстители, които да въздадат справедливост за миналото и да накажат досегашните политически елити. Партия, която трябваше да брани статуквото, но която не издържа на най-елементарното изкушение на земята – да стане самото статукво. И така се сдобихме с шоу-водещ в образа на политик. С бащата на чалгата като вестител на морала. С шлагериста, който трябва да зададе нови хоризонти. Това е толкова плашещо, защото нито един от инструментите на логиката не може да го схване като процес. Което означава само едно – проказата е стигнала много по-дълбоко, отколкото сме подозирали.

Вижте само какво се получи. Българите у нас и в чужбина избраха партия, която не се появи на нито един дебат, която избяга от обществените дискусии, която избра сянката пред светлината. И това е тенденция, която продължава все по-упорито. Защото в нощта на изборите, когато стана ясно, че „Има такъв народ“ ще е сензацията на вота, нейният лидер не излезе да направи изявление, за да ни ориентира какво мисли за станалото. Под предлога, че има симптоми на коронавирус и се е самоизолирал, Слави Трифонов отново избра мълчанието. В друга държава това щеше да е повод за скандал. Само у нас това стана повод „Дневник“ да напише статия какъв майстор на комуникацията с народа е Слави Трифонов.

Всъщност една от основните причини вотът у нас да не донесе никакви отговори е точно странният характер на ИТН. Те са партия „Чака-рака“ с неравноделен ритъм и пълна липса на вътрешна логика.

Видях много хора да си задават въпроса как стигнахме дотук, как успяхме да спрем точно в това пристанище, но оттоворите са твърде комплексни, за да бъдат лесни за преглъщане. ГЕРБ разруши политическата среда и така буквално станаха родител на Слави Трифонов и партията му. Те са възможни там, където политика няма, а има само гняв, отчаяние, омерзение и тъга. Това е римейк на стар сериал, който сме гледали поне 2 пъти – през 2001 г. с НДСВ и през 2009 г. с Бойко Борисов. България е единствената страна в Източна Европа, която на два пъти е давала мнозинство на извънпарламентарна партия. Днес в ролята гледаме чалга-звездата Слави Трифонов.
Чалга-поколението избра своя кумир. Построи му политически паметник. Буквално институционализира „Радка-пиратка“. Защото, ако се замислите, от партията на Трифонов не сме чували друго освен конско, заканително поклащане на глави и няколко абсурдни идеи за референдум. Но в раздрана и раздробена обществена среда това се оказа достатъчно. Това се оказа достатъчно и за българите в чужбина, които също видяха в Трифонов своя спасител. Което е гадно, най-вече са самите тях. Защото не е трудно да познаем какво ще се случи – само след година всички ще се отнасят към своя вот като към някакъв особено гаден махмурлук, но вече ще бъде късно. Чалгата триумфира. Тя получи политическа плът и отнесе всички със себе си. И ГЕРБ всъщност трябва да бъдат държани отговорни за това. Те ни причиниха Трифонов. Те разчистиха терена за него. Те дадоха сила и власт на този демон на прехода. Днес ще си го бият в главата и ще се чудят как да го купят. Но с какво всички останали са заслужили да бъдат зрители на този злощастен карнавал. На този край на политическата история, който не е ясно какво ще роди като резултат. Може би стриптийзьорка за премиер? Вече всичко е възможно. Има такъв народ...