Слави Трифонов, чалгарят Русанов и червената чума  

Знаете клишето – „Мозъците на България изтекоха в чужбина“. И доколкото това е вярно за всички инженери, лекари и учени, потърсили своето препитание зад граница, все повече наши сънародници дават всичко от себе си, за да превърнат това изречение в иронична смешка. И докато редовно се забавляваме с публикации от фейсбук групите на българите в чужбина, като например култовото „нов съм тук, в кой парк може да ида да си отсека дърва?“, ние до последно не искаме да повярваме, че тези публикации са истински. „Не може да има чак толкова тъпи хора“, казваме си в опит да запазим някакво българско самочувствие, „сигурно е шега“.
Да де, ама може. И ако не вярвате на такива публикации, които може и да са шега, вижте последните видеа на общонационалните простестиращи от Лондон. Там шега няма.

Парламент без партии. Управление без политици. Всичко това – надраскано в квадратчета на диаграмка и размахвано като нещо средно между съвършената панацея и най-голямото страшилище за съвременната политическа класа.

Лайв видеа, изпълнени с мекане и бекане, заснети от Емил Русанов – идеолог и главен организатор на протестите. Купчина от думи на силен диалект, обменени с хорица, включващи се на живо в излъчването на организатора. Усещане за бедност, натрапено от притъмнени евтини интериори, необразовани хора и неразбираеми бръщолевения „на меко“.

„Ко напраиха тьез от 89-а, бье?!“ се редува с „Къдье са ни данъцити от 1998-а насам, ве??“.

Сега. Проблемът не е в това, че някакъв неуспял чалга промоутър на име Емил Русанов се е лепнал за Слави Трифонов и си търси ново поприще, защото някой го е излъгал, че би се превърнал в успешен политик. Проблемът не е и в това, че очевидно необразовани емоционални примитиви споделят ентусиазма му и толкова силно милеят за България, че не са си направили труда да научат добре български. Проблемът не е дори в това, че на 16 септември (непленарен ден, в който никой депутат няма да чуе претенциите им) някакви хора ще се превърнат в поредната минорна групичка от маргинали, която ще се изока пред парламента.

Проблемът е, че подобни групи от шумни примитиви създават ново, немито, небръснато, необразовано, мекащо и говорещо някакъв трудно разбираем квазибългарски език, лице на доскоро романтичното „българи в чужбина“.

И не, няма как това нещо да е алтернатива на каквото и да било.

Обзалагам се, че всички, изгледали видеата на господина Русанов и така наречените му фенове, изпитват неподправен ужас от възможността подобни хора да имат участие и роля в обществения живот у нас. Обзалагам се също така, че белградските политинженерни напъни на един издирван и обвиняем банкер за пореден път ще претърпят своя тъжен провал. Обзалагам се, че ще излязат криви сметките и на родната шепа протестъри и огризки от десните партии на прехода, които с удоволствие се лепят към всеки протест в жалък опит да напомнят за себе си.

„Вижте какво става в Румъния!“, ще каже някой. Ами да, нека видим какво всъщност става. Последното дясно управление беше свалено след протести на социалисти и румънската политическа система си избра на власт своето червено правителство ала Орешарски, което не може да бъде свалено вече втора година, което разполага със законно избрано мнозинство, което спира и бламира борбата с корупцията и което е напът тежко да реформира съдебната система на тази държава изцяло в интерес на себе си и на осъдените си лидери. Всичко това – в условията на вече няколкогодишен политически миш-маш от нестабилност, оставки и избори.
Това ли ще е светлият пример, извинете?

И когато виждаме многохилядните протести по улиците и площадите на Букурещ, забравяме ли, че тези хора протестират срещу социалисти? И че тук, в България, именно социалистите, а не чалгаджиите или огризките от десницата, са втора политическа сила и единствени имат някакъв шанс да влязат във властта? Забравяме ли, че БСП с ехидна усмивка се наслаждават на всеки подобен „протест“, който налива вода в мелницата на желаещите това правителство да падне?

Нека отново си кажем: никое управление не е идеално. Това също. Но е много важно във всеки един момент да сме наясно каква е алтернативата му. Защото мачът „само и само да не е ГЕРБ“ вече го играхме през 2013-а и всички помним и как протече, и как завърши този тъжен експеримент.

Който сега би бил още по-тъжен. Защото сега начело на алтернативата не е умерен ляв лидер с международен авторитет, какъвто е Сергей Станишев. Сега начело на алтернативата е мистериозно забогатяла бивша седесарка, която беше изгонена от правителството на Станишев поради съмнения в корупция. За което Сергей Станишев получи специални похвали от говорителя на Европейската комисия Марк Грей. Сега начело на алтернативата е жена, уговаряла специални услуги и специални подаръчета с енергийните аферисти от кръга „Фронтиер“ – информация, публично достъпна в разсекретените от парламента СРС-та по въпросното разследване. Сега начело на алтернативата е жена, която с подписа си е участвала в наливането на милиони от Пловдивския панаир, в чийто борд е назначена по това време, в джоба на вече осъдения австрийски лобист Хохегер. Сега начело на алтернативата е жена, чиято партия се финансира по модела „Митьо Очите – Бенчо Бенчев“ и която партия с чиста съвест праща такива пари в черната си каса, иначе борейки се за правата на бедните и онеправданите.

Та оставете го Русанов и необразованите му сподвижници. Оставете ги и протестърите и огризките от десните партии със стотината им дежурни сподвижници. Темата не са те.

Темата е какво би станало, ако мечтите им това управление да падне се сбъднат.

На власт няма да дойдат група тъмносини потомствени аристократи с гениална политическа стратегия, обкръжени от няколко хиляди богати и неподкупни възпитаници на Бръшляновата лига. Нито пък прекрасен отбор от неполитизирани граждани с великолепна секторна експертиза, заобиколени от тръпнещи да се върнат в България успели на Запад специалисти.

Не. На власт би дошла онази жена от по-горе, придружена от неколкократно фалиралата в България червена чума. Поради което не подкрепям и този протест. Не подкрепям и тези чалгари, не подкрепям и тези маргинали.

Точно защото обичам България.