Пиши Локо-София и бегай...
Това е поредната конюнктурка из фейса.
Както обикновено, придружена с мазохистично аутодафе - какви сме изверги, какви сме тъпаци, срам е тая България за света, уууу, бре, позор...
Малка подробност е, че всъщност истинският мемориал в Хирошима не е осквернен. Става дума за една помощна ограда, временно съоръжение, което скоро ще бъде демонтирано. По въпросната ограда и с невъоръжено око се забелязват и други подобни графити, само че изписани с йероглифи.
Откъде да знаем какво пише - може да е нещо от типа на "Тиготика Тигокаха" или "Ко ши ям", божа работа, изгубени сме в превода.
Номерът обаче е да раздуем инцидента до невероятна хипербола, да обругаем страната, народа, нацията, манталитета, нравите си, да се себеунижим пред света за пореден път.
Да оплюваш България, е национален спорт. Да пишеш доноси, постоянно да жалбоподателстваш до западните посолства, Брюксел, либералните медии...И да ти плащат за това, да се издържаш с отцеругателство.
Агентурният апарат на комунистическата Държавна сигурност може само да си гризе ноктите от завист.
Грозната история с убитата Виктория, представена като разследващ журналист, погубен заради работата си, е най-пресният пример.
Що толкова мразим България? Нали калта, с която я обливаме, пръска и по нас? Няма ли да е по-честно да решаваме проблемите си у дома, а не да се резилим пред комшиите или цялата махала?
"Господа, в България не бият", казва насиненият Петко Каравелов на европейски журналисти, докато лежи в Черната джамия, заточен от Стамболов.
В България не бият...
Представяте ли си някой съвременен политик да прояви подобна доблест - да постави държавата пред егото си? Или репортер, или граждански активист - от ония, вечно "битите", "арестуваните" и "мачканите" от властта? Първата им задача е да позвънят в "Репортери без граници", после чак се сещат да се обадят на близките си...
Измет е това, не са хора.
И всички сме длъжни да изкупуваме греха, че са заченати в тази клета територия, която някога наричахме "родина".
О, неразумний юроде!
