Ще повтори ли Борисов рекорда на Тато

Само две малки групи люде бяха изненадани от резултатите от евровота – социолозите и ръководството на БСП. Но и двете не измениха на ролите си на тотални пердета в тълкуванията на резултатите от изборите.

Първите не слязоха от екраните на т.нар. „национални телевизии“. Даже направо се чудя как едни и същи лица успяваха да се телепортират от една в другата буквално за минути. За да се надпреварват да доказват от екраните им колко са били прави в грешните си прогнози.


Колкото до втората групичка, нейната лидерка др. Нинова сръчно прегърна стария принцип, че „на калпава ракета космосът ѝ пречи“. Виновни за резултата на партията ѝ, видите ли, се оказали тъпите българи, защото масово не отишли да гласуват.

Е, тука не виждам логика. Как, от една страна, се хвалиш, че в сравнение с 2014 г. си привлякла близо 30 000 гласа повече за партията си, а от друга се цупиш, че ти били малко?

Оказа се освен това, че на „калпавата ракета“ ѝ пречел и целият „социалистически космос“ – от общинските през областните партийни ръководства, та чак до Националния съвет на БСП. Поради което предстояла и свирепа чистка.

От най-долу до най-горе. Естествено, с едно изключение – на самата другарка Нинова. Тя сега ще тупа топката до последно – нали щели били да избират председателя си „всичкото партийци“. Ами аз вече видях един - циганинът, дето ми поправяше улуците, гордо ми показа току-що издадената му членска карта...

В нормалните държави принципът е обратен. Както се казва, стълбата се мете от горе надолу.

Ама не и у нас. Тук сега ще се нагледаме на сценария „излязохме като аслани, върнахме се като посрани“. В парламента де. И все едно, че нищо те е било.
Да, ама нещо е било. И то е, че за пореден път БСП на Нинова и Добрев показват как се губят избори. И обратно – ГЕРБ на Борисов и Цецо – как се печелят.
Премиерът предприе три мъдри хода.

Първо, светкавично посече всички, замесени в „Апартаментгейт“ и къщи за гости. А българинът си умира от кеф, когато отрежат главата на някой „началник“. И си вика – е, така му се пада и евала на този, който му я отнесе.

Второ, много хитро прибра Цветанов от медиите. Не се заблуждавайте обаче, че му е отнел и функциите на организатор (и мобилизатор) на партийните структури.
Не, Цецо продължи с тази си работа. И както показаха и резултатите от изборите, я свърши добре.

Трето, Борисов се включи директно в предизборната кампания. При това – без да афишира участието си в нея. Просто изведнъж се качи на джипа и тръгна по магистрали, пътища, села и градове да открива заводи.

А българинът, след близо 30 години на разруха,  обича и това – някой нещо да сътвори. Дали е лично негово, или само да пререже лентичката, ама все пак си е нещо.

Ами така се печелят избори, а не с истерични крясъци и неспирни скандали. Защото вероятно малцина се замислят, но една от причините за ниската избирателна активност е и умората на обществото от ежедневните „гейтове“. И ежедневните злъч и омраза, която сипеха двете дами от левицата върху своя опонент, когото провъзгласиха направо за враг.

Впрочем донякъде бих ги разбрал, ако и двете бяха „света вода ненапита“. Ама хич не са. И така излезе, че битката им не е „за справедливост“, какъвто лицемерен лозунг размахваха, а просто ламтеж да се докопат отново до кокала на властта. Но не стана.

Както, между другото, не стана и с агресивната кампания на Сидеров спрямо неговите партньори от „малката коалиция“. Въобще аз така и не разбрах къде е логиката на разправията между тях.

Нали уж се бяха обединили, за да спрат ДПС? Е, чисто механично погледнато, ако бяха се явили заедно на изборите, с техните около 10 процента със сигурност биха отнели поне един мандат от „турците“. Ама не се получи.

И сега ще гледаме и друга серия от „аслани и посрани“ – как в парламента ще се държат, все едно че нищо не са си казвали по време на кампанията. Само и само да не изпаднат от трена на властта...

Така или иначе, тези избори, макар и за европарламент, се оказаха с важно значение за вътрешнополитическия ни живот.

От една страна, показаха, че българинът хич и не ще да мисли за предсрочен парламентарен вот. Сиреч тия, дето неспирно крещят за такъв, ще трябва радикално да сменят стратегията си.

От друга страна, Борисов стабилизира управленските си позиции. Даже до степен да си помисля, че вървим към република с авторитарно управление. И че е напът да повтори рекорда по дълговластие на Тато.

Ама какво пък, явно е имало какво много да научи от него, докато го пазеше от общонародната любов...