Румен Радев бута Борисов

Скандалите около президента Румен Радев не стихват. След като стана ясно, че арестуваният с Митьо Очите в Истанбул общински съветник от БСП Бенчо Бенчев е помагал в предизборната му кампанията, за да стигне до "Дондуков" 2, както и че договорите, сключени с фирмата на Бенчев "Аркус" за охрана на обекти на бургаските митници, са от времето на служебния кабинет на президента, на Радев му трябваха цели 10 дни да реагира. 

Вместо обаче да си посипе главата с пепел, той сее заплахи как следващия път, ако прави служебен кабинет, ще сменя чиновници. 
И това не е нещо ново като поведение. Това означава, да го кажем директно, че президентът иска да въвлече страната в политическа криза без ясна представа как тази политическа криза ще бъде решена след това.

Това е опасно, защото една политическа криза означава практически да спре икономическият растеж, да свали приходите в бюджета – така както се случи по време на последното служебно правителство. Само за три месеца приходите спаднаха и контрабандата се увеличи.

И това не бива да звучи като обвинение към служебното правителство дори. Това се случва при почти всяка политическа криза. В този смисъл, ако алтернативата на сегашното управление е политическата криза – смятам, че това е единствената алтернатива, защото не виждам алтернатива в лицето на БСП и на ДПС, но хората в крайна сметка трябва да направят своя избор.

Нека обаче не забравяме, че техният избор беше направен само преди година и три месеца. След президентските избори – това го подчертавам. След като господин Радев спечели президентските избори, ГЕРБ спечели парламентарните избори. И направи легитимно управление заедно с „Обединени патриоти“. Единствената алтернатива на това управление е хаосът. И аз смятам, че господин Радев работи за хаос. Но това вече е въпрос на негово решение и той носи своята политическа отговорност. 

Що се отнася до „тоталната чистка на кадрите на ГЕРБ“, която щял да прави Радев, не знам какъв е критерият да кажеш за някого, че е "кадър на ГЕРБ". В държавната администрация работят държавни служители, хора на трудов договор и хора, които в крайна сметка вършат някаква работа. Ако за него цялата държавна администрация са "хора на ГЕРБ" и тези държавни служители трябва да бъдат сринати, идеята е опасна, защото това означава да се върнем във времената на 90-те години, когато с всяко ново правителство държавната администрация беше прочиствана – имаше синя метла, червена метла.

А в един момент преди управлението на ГЕРБ – 2003-2004 г., имаме все пак някаква традиция, включително и през Закона за държавния служител, с който се гарантира приемственост на опита в държавната администрация. Разбира се, че в държавната администрация има много кусури, но едно от постиженията на последните 15 години е, че тя не е била подлагана на сини, червени и на всякакъв вид метли.

Ако президентът иска да върне времената на "метлите" в администрацията, мисля, че това е крайно безотговорно и ще унищожи позитива, който е натрупан през последните години. Това не са хора на ГЕРБ. Както се видя в конкретните случаи, за които той говори, става въпрос за хора, които работят в държавната администрация през последните 20 години, преди изобщо ГЕРБ да бъде създаден. Важното е, че в държавната администрация работят хора с всякаква политическа принадлежност и това е нормално. И така и трябва да бъде.

Ако президентът иска в държавната администрация да работят само хора, които не харесват ГЕРБ или са против ГЕРБ, то това ми прилича на някакъв вид комунизъм! Само партийни членове на БСП вероятно трябва да работят там?!

ГЕРБ са 1 милион и 100 хиляди души избиратели. И президентът това трябва да го знае.

Може би една част от тях дори са гласували за него. Ако той е срещу тези хора, ще усети много лесно и тяхното отношение върху себе си. Защото ГЕРБ не е само Бойко Борисов или само министрите, или само депутатите от ГЕРБ. Това са тези хора, които той по конституция е длъжен да представлява и да обединява.

Към хората на ГЕРБ трябва да добавим и онези 400 000 души, които са гласували за „Обединени патриоти“. Те също са част от българския народ. Ако той си представя българския народ само като членската маса на БСП, значи сме в ситуация, в която имаме президент с нереалистична представа за политическия живот.

Скандалите около Бенчев и Митьо Очите поставят поредица от въпроси. Първо, и двата казуса възникнаха от средите на БСП. Не знам защо Радев изля гнева си върху ГЕРБ, при положение че ГЕРБ нямат нищо общо с първия казус, свързан с евентуалната подкрепа на Бенчо Бенчев за президентската му кампания. Това беше казано и аз държа да го подчертая – това, че е имало такава подкрепа, беше казано от члена на ИБ на БСП, на централното ръководство на социалистите, един Атанас Зафиров. Това нито аз съм го казал, нито някой от ГЕРБ.

Така че, ако Радев има нужда от обяснение, смятам, че не би трябвало да се обръща към Сметната палата, а към централното ръководство на БСП на "Позитано" 20. Защото оттам твърдят, че Бенчо Бенчев е участвал в президентската кампания. Това, че в Сметната палата не е регистрирана подкрепа от Бенчо Бенчев, е по-притеснителното. Защото ако е имало подкрепа, БСП трябва да обясни в какво се е изразявала. Може би е разнасял флаери по улиците. И е лепил плакати вероятно. Но те да кажат каква е била подкрепата, защото действително в регистъра на Сметната палата няма регистрирано дарение от него. Ако той е помагал с пари, означава, че подозренията, че са съществували черни каси, се потвърждават. 

Социалистите са получавали очевидно пари и за местните избори. Член на ръководството на БСП–Бургас и общински съветник каза, че Бенчев е давал по 20-30-50 хиляди лева, след което централното ръководство на БСП каза: "Няма регистрирани такива дарения по закон." Което ги прави незаконни! А Бенчев каза, че не е вярно, че е дал 50 хиляди лева, а е дал много повече.

Нали разбирате, че този разговор е в рамките на БСП, а ние, всички останали, само стоим отстрани и изразяваме подозрение, че ако всичко, което БСП казва, е вярно – означава, че те имат черни каси, които употребяват по време на избори или в извънизборни ситуации. А когато има черни каси, има поемане на неясни ангажименти към неясни среди. Защото в крайна сметка Бенчев беше арестуван заедно с човек, осъждан за наркотрафик.

А в тази ситуация връзките стават сложни! И когато член на централното ръководство на БСП казва, че същият Бенчев е участвал в кампанията на президента, президентът би трябва да се обърне към партията, която го е издигнала, и да я пита вярно ли е това и в какво се изразява тази помощ.

Не изключвам президентът да не е знаел. Но не виждам защо той се обръща към Сметната палата и към ГЕРБ.
Вторият казус – с договорите. Този договор, който предизвика президента да каже, че ще има тотална чистка, ако има ново служебно правителство, беше развят по време на пресконференция на БСП, а не на ГЕРБ. Откъде го извадиха този договор?! След което се оказа, че договорът, тази обществена поръчка, е бил приключен по време на служебния кабинет. Аз не виждам пак участие на ГЕРБ в тази драма. Ако президентът и БСП имат някакви неизяснени отношения – финансови, политически и комуникационни, те имат достатъчно канали за комуникация помежду си, за да излязат с някаква консолидирана позиция.

Не виждам каква е вината на ГЕРБ нито за единия, нито за другия казус. Истината е, че ударите срещу президента – и по двата казуса, дойдоха от БСП.