Рекетът на „Зеления октопод”  

В началото на прехода, когато сапунените опери долетяха като политическо бедствие до неподозиращата публика, имаше един сериал "Докато свят светува". Много скоро се разбра, че това не е традиционна поредица, а е от тези, които се точат с години, сменят герои, всеки един от актьорите в определен момент е женен за всяка една от актрисите, изобщо нещо като постоянен телевизионен кръвосмесителен кошмар. Дори се появи бърз виц, че тази сапунка наистина ще трае, докато свят светува, а не е ясно дали няма да продължи и след това.

Сещам се за тази сапунка всеки път, щом чуя за сагата, която наричаме "втори лифт на Банско". Тя също се точи от много години, натрупа доста история, събра огнени страсти, беше натоварена с морални проклятия, с взаимни обвинения, с протести от едната и другата страна, с подкрепа на правителства, на отделни министри и какво ли още не. И двете страни легнаха в окопите и започнаха да се обстрелват с обвинения в корупция, с обслужване на корпоративни интереси, с опит природата да бъде унищожена или обратното - в пълен саботаж на развитието на туризма и историята с лифта застина в безвремието, като кораб в безветрено море. Изведнъж това се превърна в проблем, който не може да получи каквото и да е разрешение, защото двете страни напълно отказаха диалог, обявиха, че излизат на бойната пътека, и темата се превърна в нещо като овеществена метафора на прехода - много приказки, много страсти, но никакъв резултат.

Преди да коментираме темата малко по-задълбочено, в името на историческата обективност и истина е добре да посочим малко факти за безкрайната екосага, която вече откровено заплашва трето поколение млади журналисти да се потят над нея. Вероятно искането за втори лифт датира поне от началото на века, но стана особено силно в последните десетина година, след като зимният туризъм у нас получи сериозна популярност и развитие. Според общината в Банско сегашният лифт няма достатъчен капацитет и това е причина в активния сезон да стават сериозни опашки, които само изнервят туристите. Поредният епизод в драмата стана, когато кметът на туристическия град Георги Икономов внесе искане до Министерството на околната среда да се задвижи процедурата по частично изменение на сега действащия план за управление на национален парк "Пирин". Тази процедура бе приета от правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. от тогавашния екоминистър Нона Караджова. Идеята беше промяната да засегне само ски зоната в Пирин, което ще позволи и строителство на втори лифт. Тази процедура обаче не беше реализирана, а междувременно започна изработката на изцяло нов план за управление на Пирин, тъй като старият е с действие до 2014 г. Новият план обаче все още не е приет, тъй като има жалби в съдилищата срещу него. Искането на Икономов предизвика протести на хората от Банско, които отдавна негодуват срещу рекета на "екомафията" и срещу невъзможността да има втори лифт. Предложението влезе и на заседание на правителството, но Бойко Борисов лично отложи точката заради отсъствието на ресорния министър Нено Димов. Той призова всички ангажирани с казуса да започнат дискусия, за да не остават никакви подозрения за връзки с олигарси и като последен опит да се постигне реален консенсус по темата.

Обратната страна, еколозите, също са неотстъпчиви - според тях проблемът с лифта е изкуствен и той може да бъде решен през увеличаването на капацитета на стария лифт, както и с удължаване на работното му време.

Ясно е, че ситуацията е патова, а подозирам, че дори и правителството "Борисов 3" ще си счупи зъбите в казуса, независимо от огнената патетика на Валери Симеонов. Всъщност екологията е изключително важна тема и ще бъде грешка аргументацията на еколозите да бъде натиквана встрани или заглушавана със страст. Обаче истината е, че туризмът няма как да бъде развиван качествено без инфраструктура. Ние постоянно говорим за това, че тази сфера не се развива правилно у нас, а същевременно важни проекти висят в нищото от години, при това без никакво придвижване. Природата трябва да бъде достъпна за хората, а един от начините да стане това е да се направят лифтове и други съоръжения. Съвсем очевидно е, че дивата природа е прекрасна, но просто не разчитай на активен туризъм, ако я оставиш в това състояние. Умишлено принизяват разсъжденията, но понякога именно това е начинът проблемът да бъде оголен докрай. И така няма как да се стигне до някаква форма на диалог, която да разчисти и разреши проблема.
Направих си труда да проверя как стоят нещата в често даваната за пример Швейцария, която се възприема като модел за туризъм и за зелено отношение към този бранш. Там няма нито един природен парк, чисто законово уреден, и има влакчета и лифтове до всеки връх, който е по-близък до град. Нещо повече - има маса хотели по върховете и всеки един от стотиците зимни курорти има поне 200 километра писти а доста ски зони стигат до 500 километра. Резултатът от тази политика е, че Швейцария е модел за зимен туризъм, а там, бъдете убедени, туристите не се скупчват на опашки пред лифтовете и не губят безкрайни часове от почивката си в чакане. В казуса има и отделен проблем, който си струва да бъде разнищен.

Защо хората подозират еколозите в корпоративни интереси? Ами просто е - голяма част от лицата на екодвижението у нас, тези, които са станали публични и бродят като пеперудки от блок на блок, всъщност са компрометирани сериозно покрай проекти, от които са захлебили и до степен, до която получиха названието "Зеления октопод". Част от статиите за тях може да са написани доста ядосано и гневно, но фактите трудно могат да бъдат оспорени. Екомрежата у нас и нейните лица (Тома Белев, Андрей Ковачев, Любомир Костадинов, Константин Иванов и други) са навързани в различни проекти и само през 2016 г. например разделиха едни 100 милиона по оперативна програма "Околна среда". А какво да говорим за самия Белев, станал скандално известен, че негово дружество спечели през 2013 г. поръчка за броене на делфини в Черно море, и то без конкурс. Гневът на хората в Банско е разбираем, защото когато срещу теб с морални претенции застават такива хора и се обявяват за рицари на екологията, наистина ти идва да виеш и да псуваш.
Всъщност заради подобни хора всяка смислена кауза много бързо може да бъде опорочена. Защото автентичните екологични притеснения трябва да бъдат адресирани. Черноморието сериозно пострада от липсата на качествени регулации и презастрояването, което превърна красивия бряг в бетонна джунгла.
Тоест последното нещо, което трябва да иска Банско, е да постигне същата съдба и ако вторият лифт се използва за изливането на още бетон, това просто ще докаже, че и двете страни в един спор могат да бъдат еднакво лоши. Но развитието на туризма изисква инвестиции, изисква и лифтове, колкото и порочно да звучи това. Наскоро ми попадна статията на един млад германец, който е избрал да живее в Банско. Освежаващо е човек да чете такива неща, особено след като ние тук постоянно сме потънали в токсичен негативизъм. Но дори и той подчертаваше, че зимата стават огромни опашки и това разваля картината на приятния град.
Може би качественото развитие на зимния туризъм трябва да стане национална кауза, защото България има какво да предложи на света. Но е добре от този спор да бъдат извадени псевдоеколозите, които обикновено дебнат да видят каква далавера могат да имат от някой такъв обществен застой. Много маски трябва да паднат, докато този казус бъде решен, за да не превръщаме една от възможностите за развитие в сапунена сага, която се точи, докато свят светува.