Радев, защо мълчиш за скандала с Кирил  

Нищо не предвещаваше, че посещението на руския патриарх Кирил у нас ще завърши със скандал, последващи медийни престрелки в България, яростни нападки между Волен Сидеров и Валери Симеонов, телевизионен обстрел от далечна Москва, интриги за липсващи стенограми, парламентарно стъргане със зъби, много заглавия, напрежения, коментари и трус в управляващата коалиция. Човек може да е подготвен за всичко, но не и за такава лавина от събития, която започна така идилично, че днес изглежда като началото на утопично фентъзи, което описва въображаем свят. Описвана като "второто външно министерство на Русия", Руската православна църква е мощна институция с добра дипломация, заради това всички чакаха да чуят какво ще каже патриарх Кирил у нас. А той всъщност направи историческо заявление - каза, че руското православие щеше да бъде невъзможно без българското. По същество това е признание на България като духовен център на християнството, твърдение, което заличава неприятния спомен на онези думи на Владимир Путин за кирилицата и нейното тръгване от македонските земи. Изобщо посещението на Кирил беше замислено като поклон на една велика сила пред България, но за съжаление, осъществяването на тази мисия не се увенча с голям успех.

Както всяка година медийният фон у нас около честването на 3 март надмина всички изблици на психиатрично безумие. От екрана на националната телевизия един водещ се раздаде в политически оценки и квалификации, а и дефилето от гости можеше да накара всеки здрав разум да поиска да емигрира. За капак, пак по БНТ, бяха решили, че точно 3 март е идеалният ден да си спомнят и за просъществувалия едва 8 месеца Брест-Литовски мирен договор. Нагнетяването на русофобски телевизионни страсти, както винаги, бе в уникален контраст с множеството на връх Шипка, където хората вееха български и руски знамена не като преклонение пред чужда държава, а като знак за историческа памет. Тази обществена шизофрения става все по-силна от година на година и подозирам, че всеки гост, пък дошъл и за кратко, може да я усети, ако за миг си пусне телевизор. Капката преля по време на тържествената заря проверка, където в изброяването на воините, които са паднали за свободата ни, не се споменаваха националности (поляци, украинци, финландци...), а се говореше за държави (Полша, Украйна, Финландия...).

Този почин е отровното наследство на Росен Плевнелиев, настоящото гадже на Деси Банова, който чрез тази подмяна се опитваше да превие гръбнак пред евроатлантическите съюзници. Заради това по време на срещата си с президента Румен Радев патриарх Кирил възнегодува срещу това. "Искам ясно още веднъж да ви кажа, че България е била освободена от Русия. Нито Полша, нито Литва, нито други страни. От Русия. Искам откровено да ви кажа, че ми беше трудно да чуя тези неща. Нито полският сейм, нито литовският са взимали решение за освобождаването на България", бяха думите на руския духовник, разпространени чрез видеозапис само ден след посещението. На специална пресконференция на летището преди отпътуването си Кирил повтори това, че си заминава огорчен от посещението у нас. И това отприщи мощната лавина от интерпретации, коментари, лъжи и анализи, която вероятно няма да затихне още много време. Появиха се хора, които казаха, че патриархът е прав, че има основание за недоволство, и други, които видяха в думите му имперско мислене, тропане по масата, поставяне на ултиматуми. В такава ситуация опитът за обективност е от ключово значение и заради това ще поемем дълбоко дъх и ще се опитаме да огледаме проблема от всички страни, за да видим дали ситуацията е безнадеждна или има различни варианти за изход.

Нека първо да видим как стои проблемът от руска гледна точка. Ние често забравяме един ключов факт. 3 март е наш национален празник, но е ключова дата и от руската история, защото бележи върха в тяхната победна война срещу Османската империя. И да, това е война на Русия. В нея не участват Полша, Украйна, Финландия поради една проста причина - те не съществуват като самостоятелни държави. Това са части от Руската империя. В този смисъл, както България воюва за своята историческа истина, Русия има същото право да действа съобразно този инстинкт. Това в никакъв случай не означава, че ние автоматично трябва да приемаме тяхната гледна точка, но като минимум показва, че в недоволството на Кирил няма имперско мислене, а е търсене на историческата истина. Между двете има голяма разлика. Той негодува, защото брани историята на своята страна. Всеки от нас има правото да не приема неговия тон, поведение, речник или действия, но е важно да си изясним какво предизвиква неговите думи. Точно тук влизането във великото клише за имперското съзнание е толкова плоско и изтъркано, че автоматично престава да е вярно. Великоимперският интерес не се брани с тиради. А и е възможен, ако има кой да му позволи да се развихри. Заради това редовните тиради на тема имперска Русия са по-скоро симптом за изначална слабост, отколкото реален инструмент за анализ. Видяхме как един руснак брани историческата истина за своята държава по начина, по който я вижда тя. Което е съвсем нормално. Нима искаме руският патриарх да се появи у нас и да повтори едно към едно тирадата срещу Русия на някой психодесен?

От българска гледна точка според мен големият проблем не е в поведението на руския патриарх. Той не е нито първият, нито последният чужденец, който ще наглее. Проблемът е в това, че в Русия в момента има мощни антибългарски гласове и в медийното отразяване на събитието те веднага си проличаха. И под канонадата попадна президентът Румен Радев. В интерес на истината между първоначалното отразяване на срещата и серията от телевизионни предавания имаше два дни. Достатъчно време президентството да реагира, да прати до руските медии уточнение, да поеме медийната инициатива. Но не стана нищо. И заради това светкавиците затрещяха дори още по-гръмовито.

Скандалът за пореден път доказа старото правило, че основният мотор на местните ни събития са международните фактори. Последва светкавична активизация на ГЕРБ, които се опитаха да ударят по два фронта - първо, да искат стенограма от разговора, за да си види как е отговорил Румен Радев, и второ - от Министерския съвет обявиха, че Бойко Борисов е говорил по телефона с Владимир Путин. Това е многоцелеви изстрел. От една страна, бой по обичайната мишена - президента, от друга страна, опит за демонстрация, че руската страна търси именно Бойко Борисов за работа и разговори. Това е продължение на линията на балансьор, която напоследък си е избрал премиерът, и тя можеше да сработи много по-добре, ако изведнъж не се появи непредвиденият фактор в лицето на Валери Симеонов. Симеонов не успя да дооцени какво се опитва да постигне Борисов, не разбра ситуацията докрай и избълва такива змии и гущери срещу патриарх Кирил, че напълно унищожи опитите за пиар на ГЕРБ по темата. След Симеонов управляващата партия сви бойните знамена, разпореди на депутатите си да мълчат и да не истерясват и предпочете да замете скандала по-бързо, защото международният мащаб на драмата няма да бъде забравен много лесно. Обаче подобен политически земетръс удари по-малкия партньор в коалицията – „Обединените патриоти“. Изведнъж старият разлом между Симеонов и Волен Сидеров лъсна с нова сила, зейна нова политическа пропаст. "Волен се върна", написа един приятел зевзек след една изява на лидера на "Атака" при Цветанка Ризова, когато видяхме, че Сидеров наново се изпълва с политическа ярост и показва добре познатото си лице. Вероятно някъде на черно вече се приемат залози дали Симеонов ще бъде сменен като вицепремиер, ще оцелее ли коалицията, ще се задържи ли на власт кабинетът, но ние няма да врачуваме по темата.

Скандалът просто показва, че противоречията в политическата сфера имат и геополитически измерения, което ние често подценяваме, когато разсъждаваме за света.

Скандалът всъщност е показателен за това, че между България и Русия са се натрупали проблеми, които никой с години не искаше да решава. Темата Русия прекалено дълго съществуваше в българската политика чрез общи фрази, абстрактни пожелания, патетични уверения, че всичко е наред, съпроводени от тиха медийна истерия и токсична русофобия. Така не само не се градят смислени търговски отношения, така понякога може да се провали вековна дружба. Визитата на Кирил показва още, че в Русия искат България ясно да заяви своето отношение към нея и да следва последователна линия на развитие. И аз лично не смятам, че това е покана за съучастие в нейната сфера на влияние. Русия иска от нас не да им бъдем първи приятел, а да не им бъдем враг. А при такова желание няма как да се измъкнеш по терлици или да се снишиш, както е обичайна практика. Дошло е време за решения. Което все пак е някакво развитие след години на упорито безвремие и безкрайни подмени на историята.