Прокопиевци, баневци, ветковци нагло ни грабят

Вероятно мнозина от читателите на в. „Ретро“ помнят онези огромни скринове с множество шкафове, шкафчета и чекмеджета, в които нашите баби събираха почти цялата покъщнина – от чаршафи през покривки до чинии и чаши и разни други неща, дето будеха детското ни любопитство. И които винаги ухаеха на чисто и свежо.

Уви, 29 години след избухването на демокрацията все повече започвам да имам усещането, че „скринът България“ вече не мирише на чисто и свежо, а по-скоро вони. Който и негов шкаф или чекмедже да отвориш...

Шкаф „приватизация“? Ами веднага от него изскачат разни баневци, прокопиевци, ветковци и още стотици „-вци“, които нагло разграбиха сътвореното от нашите предци.

Аз, също като последния ахмак, бях акционер в „АКБ Форес“. Но за 21 години не получих дори и бурмичка от майбаха на Банев. Или поне болтче от „Полимери“, че да го продам за старо желязо като своеобразен дивидент.

Подгонили (уж де) Прокопиев за „Каолин“. А знаете ли колко готова продукция получи той при приватизацията на Винпром „Дамяница“? Ами съдете сами – еди-колко си резервоара (казват, 40) по еди-колко си тона (местните твърдят за 30) първокласно вино прави еди-колко си тона. Сиреч, ако се вярва на служители от винпрома, около 2 милиона бутилки. По пет лева да е едната, ето ти ги чисти 10 милиона лева...

За Ветко и Маринелка пък направо не ми се говори. Но щом „дариха“ на Данчо Ментата само за една сделка 2 млн. лева, направете си сметката за що иде реч.

Апропо, тук май е моментът да отворя и чекмеджето „съдебна система“. Спрямо гореупоменатите три лица тя май прилага три различни аршина.

Едното е арестуване начаса, и то на летището на път за България. Другото не спира да обикаля т.нар. „национални телевизии“ и да убеждава обществото колко то е във фекалии, докато лицето е цялото в бяло. А третото все още си живурка необезпокоявано във Франция.

Е, няма що, Темида наистина е с вързани очи. Но май – и с не чак толкова плътно завързани джобове...

Без да ги карам поред, някак си естествено ми идва да отворя и чекмеджето с „обществените поръчки“. Може би и поради това, че досега не съм видял осъден за некачествено свършена такава.

В замяна на това обаче неизменно се оказва, че тлъстите парчета от баницата отиват все при едни и същи фирми. Мой познат – подизпълнител на една от тях, ми го обясни просто.

„Бе, босът да ми даде 10 километра магистрала, пък аз после си знам. Искаш да е с 10 сантиметра асфалт – договарям се със строителния надзор и става 10, въпреки че може да е и три. После връщам нагоре към шефа и готово – и той доволен, и аз. Пък какво прави той нагоре – негова си работа“.

Вярно, негова. Ама в Германия аутобаните, строени по времето на Хитлер (не го възхвалявам ни най-малко), още не са мръднали. А ние през-година-две сме свидетели на „ремонт след ремонта“...

Ох, май така стигам и до другото „шкафче“ – на неспирните поправки на т.нар. „инфраструктура“. От тях и здравото става сакато, а сакатото просто си доокуцява, опитвайки се да преодолее тротоарните ями между небрежно положените плочки. Да не говорим за прословутия ремонт на „Графа“ в любимата ни столица.

Вярно, че тя „расте, но не старее“, ама докато той приключи, със сигурност София ще навлезе в третата си възраст. И никой от общинарите не го е еня, че през това време (а иде и зима) гражданите се придвижват като партизани в обкръжение, магазините затварят, а някои и направо фалират и т.н.

Чудя се към какво по-немиризливо да мина, ама май хич няма да ми е лесно.

Образованието? Имам 42 години професионален стаж в него. И знам прекрасно всичко, което се случва, за да бъде то ликвидирано, а децата ни – превърнати в безмозъчни роботчета.

Един мой колега – професор, измисли като министър формулата, че „парите следват учениците“. Резултатът беше, че за да си осигурят пари от държавния бюджет, директорите на училищата се превърнаха в лъжци.

Да, те записват „мъртви души“, предимно циганета, като уж ученици. Че после те излизат от школото не само уж, а директно неграмотни, няма никакво значение.

После идват така и във висшето образование. Срещу измислени оценки от измислени матури.

Първо, защото „парите следват и студента“ и ние също трябва да си запълваме бройката. И второ, защото вече не е важно къде си завършил „вишо“ – в престижните университети или в някоя от десетките нароили се печатници за дипломи срещу пари.
Честна дума, понякога се кръстя, че произвеждам историци, а не доктори или инженери. Но от една страна, четох, че вече се продават и дипломи за медици. От друга, добре, аз ще „избутам“ т.нар. студенти до края на следването им. Но нали произвеждам главно даскали за доуниверситетското образование?

После пък те произвеждат невежи и неграмотни среднисти. И кръгът и на чекмеджето „образование“ се затваря...
Дръпвам друго едно – на здравеопазването. Аз също се възмутих от нетактичното изказване на Валери Симеонов по адрес на майките на децата с увреждания.

Но когато видях „Порше Кайен“ с инвалиден стикер, яхнато при това от млад и здрав левент, взех да си мисля, че Валери пък е прав да се възмущава от далаверата с ТЕЛК-овете. Особено след като прочетох и че според джипито им цял катун цигани внезапно се оказали оглушали, защото за това „заболяване“ им се полагали инвалидни пенсии...

Останаха ми май още много шкафчета. Като например това на МВР.

Май вече и децата знаят, че зад проституцията, имигрантската престъпност и дрогата около Лъвов мост в София седи една желязна четворка от хотелиери, сводници (или дилъри), „бакшиши“ и... полицаи. Май не го знаят само шефовете на последните. Или пък може би го знаят, но тогава нещата отиват в съвсем друго измерение.

Останаха ми и чекмеджетата с корупцията сред държавните служители, политиците, министрите (май на пръсти се броят тези, срещу които няма заведени досъдебни производства), кметовете и общинските съветници.

Останаха ми и още много други, особено това с циганите. Но за тях ще пиша друг път, че и без това стана май доста.
Знам обаче, че едно време, когато скринът се препълнеше и остарееше, моите баба и дядо просто го изгаряха и си купуваха нов.

Е, вероятно ние сме силно търпелив народ, след като още понасяме вонята на сегашния „скрин България“.

Че и не спираме да си гласуваме за тези, които го вмирисват...