Публикуваме позиция на Недялко Йорданов по актуалния скандал със записа на културния министър Боил Банов, тиражиран от депутатката Елена Йончева. Текстът е от личния фейсбук на поета.
Бях се зарекъл да не ме занимават повече политическите проблеми на съвременния ден. Знам, че не ми остава много време и не си струва да го пилея в излишни и временни явления, които минават и заминават...
Предпочитам да се отдам на творчество и това правя, доколкото мога и до колкото ми стигат все още силите...
Но ето, че не мога да не реагирам на една изумителна несправедливост.
Безкрайно съм разочарован от една жена, която беше за мене „мъжкото момиче“ на нашето време.
Не мога да си обясня защо не си остана такова, а се поддаде на дребнави политически заяждания.
Опитвам се да разбера, че това, което извърши преди няколко дена, е отговор на сериозните обвинения (не знам справедливи или не) към нея самата.
Не мога да оправдая обаче нейната дребнава постъпка – да обвини един достоен човек в опит за корупция, и то чрез такъв жалък и подъл начин – запис, направен преди 3 години от един страхливец, който би трябвало лично отдавна да го извади на яве.
Съчувствам на Боил Банов!
Оставям настрана министъра, към когото изпитвам уважение за неговото внимателно отношение към хората на културата. Оставям настрана и името на личността, опитът да бъде опетнено това име, което е опазил като човек от съсловието – театрален директор и режисьор.
Съчувствам на човека Боил Банов... Виждам как стои пред телевизионния екран възмутен и разгневен, но той си знае какво му е, когато се прибере при своите близки.
За какво става дума всъщност?
Една почтена фирма среща сериозно затруднение при изпълнение на отговорната задача да покрие така нареченото „ларго“ в центъра на София. Трябва да се смени материалът за целият покрив – нещо, което трябва да остане за вечни времена. Това забавя договорираните срокове. Случва се често, нали?
Добрият човек Боил Банов - изпълняващ временно длъжността на министър - се опитва да помогне на фирмата, като търси начин как да опрости въпросните 700 000 лева неустойка за закъснението на заплашените от фалит съвестни иначе строители. Това той не върши нелегално, насаме, тайно - напротив той го обсъжда съвсем явно в кабинета си пред свои съветници, включително пред записващия - неизвестно с каква цел тогава – страхливец.
От този разговор не следва нито някаква облага за Банов, нито прошка за закъснелите. Делото е заведено въпреки доброто желание да се помогне.
Това е голямото престъпление на Боил Банов!
Извършено преди три години.
Боже Гоподи, нима в тази държава още съществува подлостта и доносничеството, както едно време, което наричахме знаете как...
Нима още трябва да съществува страхът да внимаваш пред кого и какво да говориш?
И това го предизвиква едно бивше „мъжко момиче“, на което не мисля злото и на което желая да докаже своята невинност пред съда и прокуратурата.
