Пази Боже от Корнелия Нинова. В БСП е тотален батак    

Не е лесно да си Корнелия Нинова тези дни, уважаеми читатели. Дори и аз, бидейки по християнски благ към ближния и смирен към хорските грехове, но пък все така алергичен към политическата тъпотия (другата е дребнотемие), отчитам това неприятно обстоятелство, охарактеризиращо битността на председателката на БСП напоследък.

Не е лесно да си Корнелия Нинова тези дни. Вече 25 години партията ѝ не може да намери нито един човек, грамотен по икономически и финансови теми. Другарят Румен Гечев, веднъж вече успешно затрил икономиката и банковата ни система, продължава безочливо да шества из публичното пространство, успешно отблъсквайки от БСП всеки човек с повече от една мозъчна гънка и продължавайки да втрещява зрителите с манипулации, абсурдни тези и откровени щуротии. Особено в моменти на криза и изключителна важност на вземаните решения относно икономиката, като този, в който се намираме сега. В най-голямата опозиционна сила, претендираща да управлява, продължава да няма нито един друг икономист. Нито Един.
Не е лесно да си Корнелия Нинова тези дни. Усетила, че не участва в разговорите и решенията около глобалната епидемия с коронавируса, партията ѝ реши все пак да се намеси в последния момент. Ама как се намеси само! Юристът от Видин, депутатът Филип Попов, внесе абсурдното предложение за фиксиране (а не таван) на всички цени с допустима разлика до 5% за срока на извънредното положение. С което за пръв път след Виденовите времена щяхме да осъмнем с рафтове на магазините, опразнени от поскъпналите на международните пазари стоки и с бензиностанции, намираще се в невъзможност да понижат цените на горивата поради непрестанно поевтиняващия петрол. Ако се сетите за възпитана дума, която да описва тази парламентарна лудост, използвайте я. Аз не се сещам.

Не е лесно да си Корнелия Нинова тези дни. Единственото нещо, предложено от БСП при гласуването на извънредното положение и силово натресено на другите партии чрез врътки с изнудване за кворума, беше безславно плеснато с вето от избрания от БСП Румен Радев, върнато в парламента и още по-безславно отхвърлено. Като в двата дни преди ветото на Румен Радев беше разкостено от всички медии, всички икономисти и всички хора от реалния бизнес. Всички. С което приносът на най-голямата опозиционна партия към основните политически решения, заложени в този закон, се закова на нула. Ну-ла. Голяма партия, голям екип, голяма експертиза...

Не е лесно да си Корнелия Нинова тези дни. Популярността на правителството е 75%, на Бойко Борисов – 74%. Съюзника ѝ Румен Радев се отказаха да го мерят дори и близките до сърцето ѝ социолози от „Галъп Интернешънъл“. А това е изключително, ама изключително лоша новина година преди изборите за партия, раздирана от вътрешни противоречия. Партия, изправена пред вътрешни избори, в която вече се бият не два, а няколко лагера – на Корнелия, на партийния апарат в лицето на Кирил Добрев и на лобитата във вътрешната опозиция, лидирани от хора като Сергей Станишев и Красимир Янков. И за да е пълна кашата – БСП е с (за кой ли път) изпразнена партийна каса, в невъзможност да върне надвзетите субсидии, с фалиращи партийни медии на гърба и с пореден ипотечен кредит, взет за запълване на най-належащите дупки. Тотален кошмар, достоен за сюжет на една бъдеща книгата „Как да забатачим всичко около себе си“.

Не е лесно да си Корнелия Нинова тези дни.

Най-голямата опозиционна партия, натискаща се да управлява, няма нито един знаков политик с медицинска експертиза, който да е водещ говорител в условията на глобална пандемия и да критикува слабостите в работата на кризисния щаб, предлагайки авторитетни експертни решения.

Най-голямата опозиционна партия, натискаща се да управлява, няма нито един знаков политик с икономическа експертиза, различен от царя на фалита Румен Гечев, който да предлага решения за икономиката и да използва прекрасния за всички левичари момент, предполагащ мощната намеса на държавата в икономиката, раздаването на пари и правенето на политика с публичен ресурс, за да заяви ясната политическа позиция на българската левица като алтернатива на консервативните десни фискални мерки, предложени от Бойко Борисов и Владислав Горанов.

Най-голямата опозиционна партия, натискаща се да управлява, няма силни политици и знакови лица с експертиза в нито един от най-проблемните и нуждаещи се от спешни политически решения сектори – образование, транспорт, туризъм...

Много пъти съм казвал, че за мен лидерите са такива, каквито са отборите им. Слабите лидери не търпят силни личности около себе си, заключени в параноята си и своите лични комплекси от знаещите, можещите и харесваните. За слабите лидери всеки политик със самочувствие е проблем, заплаха и мишена. Най-добрите имат най-добрите отбори и екипи до себе си и това е елементарна логика, ежедневно намираща своето потвърждение в бизнеса, науката, културата, медиите и спорта. И в политиката, уважаеми читатели. И в политиката.

А изхождайки оттук, можем лесно да си отговорим на въпроса какъв лидер е човек, който от самото начало си е поставил за цел да унищожи всеки политик с авторитет, който е част от елита на БСП. През регионалните авторитети като Гергов, Янков, Гуцанов, Мерджанов, Дъбов, Божинов и още много, през секторните експерти като Златева, Найденов, Миков, Гечев (Явор, не Румен), през гонещата я по рейтинг и събрала най-много номинации за президент Мая Манолова и абсолютната черешка на червената торта – скандалът с лидера на ПЕС – европейското политическо семейство на БСП, Сергей Станишев.

Какъв батак само, уважаеми читатели! Великолепна история.

Но вижте, нищо в този живот не е чак толкова черно и безнадеждно. След всяка буря идва слънце, след всяка нощ – ден, след всяка криза – растеж и благоденствие. А хубавото при Корнелия Нинова е, че добрата новина, така зарадвала всички ни, дойде още през 2017 година. Когато българите, Господ здраве да им дава, отказаха да я изберат за Премиер. А това продължава да е все така прекрасно, особено на фона на времената, в които живеем от месец насам. Пази Боже.

А още по-хубаво е, че Корнелия Нинова продължава да е безалтернативен председател на БСП.
С което мечтата ми тази партия да се превърне в едно маргинално, съсухрено политическо джудже продължава да се доближава до сбъдване. А това е просто прекрасно.