НСО – държава в държавата?

Проф. Драгомир Драганов
 
Взимам само повод от „рокления инцидент“ с г-жа Радева. Още повече че двете служби – МВР и НСО, бързо се наговориха да влязат в „режим на радиомълчание“. С очевидното намерение за пореден път да потулят поредната „случка“ на злоупотреба с власт или поне влияние.

А иначе нещата май са ясни. Служителят на НСО грубо е надвишил правомощията си. Сиреч вината си е най-вече негова.

Въпросът следователно е на какво се основава самочувствието му, че винаги може да е над закона? И отговорът според мен не е сложен – просто в последните години, и особено след приемането на закона за НСО, службата взе да се смята за нещо като „държава в държавата“. На която всичко ѝ е позволено.

Извън съмнение е, че това не може да стане без съответния политически чадър. Или чадъри, защото те са много и отвсякъде.

А какви времена бяха!

Когато избухна демокрацията, сините започнаха неистово да реват срещу „червената мафия“ и нейните привилегии, сред които беше и тогавашното УБО – предшественика на НСО. Притеснен, Луканов се качи в лада, а едно от първите постановления на правителството му беше, че в държавата право да се возят в мерцедес имат само трима души – президентът, председателят на Народното събрание и... патриархът!

А след като стана държавен глава, д-р Желев се качи не в бронирания мерцедес на предшественика си Младенов, а във волга. И дълго време отказваше да се настани в резиденцията в прословутата „Вила „Калина“.

Но лека-полека от НСО го убедиха, че това било „от съображения за собствената му безопасност“, като скромно си спестяваха истината, че и за тях е по-уютно да дежурят във въпросната вила, а не в някаква будка на ул. „Чавдар войвода“.

После дойде „изборният триумф“ на „новите демократи“. Вероятно някои от читателите на „Ретро“ си спомнят, че беше „с малко, но завинаги“.

Е, „демократите“, доскорошни „борци срещу привилегиите“, внезапно откриха, че в Евксиноград, стопанисван от НСО, е много хубаво. И се втурнаха масово към този доскоро омразен им обект. Че даже, по признанията на вече бивш служител, било много трудно да ги разкачат от бутилките марково вино, както и от луксозните стаи на двореца...

Ами от това НСО само печелеше – възстановяване на позициите и все повече пари в бюджета ѝ.

Дойде ред и на „Беровото безвремие“. И когато всяка една от мутрите възседна мерцедес, постановлението на Луканов просто отиде в небитието. Не и без помощта на НСО – как те „да“, а ние „не“. И стана „и ние „да“.

При Виденов работата беше още по-лесна. По-възрастните служители на НСО доволно потриваха ръце – „върнаха се нашите“. И освен всичко друго даже възстановиха и прословутия „пропуск Балкан“. На който скромно пишеше „Не подлежи на проверка“.

Представяте ли си – простият българин „подлежи“ (от органите на КАТ), пък едни „богоизбрани“ – не. Сред тях случайно се оказаха не само служители на НСО, но и „верни наши другари“. И така кръгът на „богоизбраните“ при демокрацията се разшири още повече...

Но върхът беше при „светата троица“ Костов – Стоянов – Соколов. Бившите „пламенни борци“ срещу привилегиите на властта тутакси се нанесоха в държавните вили в Бояна, строени за уж омразните им предшественици. И се започна.

НСО услужливо регистрира чисто новите им автомобили като „001“, „002“ и „003“. За да не стане грешка де, ако някой несъзнателен (или непросветен) полицай опита да ги спре.

НСО възстанови и официално т.нар. „мероприятие „Мизия“, сиреч осигуряване на „зелена вълна“ от местоживеенето до местоработата на „новите богоизбрани“. Все пак те, като много заети хора, трябва да бъдат подвозени от Бояна до центъра на София за 15 минути. А това, че се организираха задръствания, в които „по-незаетите“ висяха по час, беше без значение. Все пак, както е казал Оруел, всички животни са равни, но някои животни са по-равни от другите...

И така, та до днес. С няколко изключения де. Които предизвикват у мен и няколко въпроса.

Единият е защо НСО охранява не само председателя на Народното събрание, което е правилно, но вози в мерцедесите си и неговите заместници? А по едно време те бяха седем. Сиреч седем коли с по двама шофьори май е равно на 14 щата и бензин.

Моят църковен кръстник беше и зам.-председател на парламента. И видях с очите си какво е – да бъде докарано скъпоценното му тяло до вилата му (по „неотложни парламентарни дела“), да нареди „Иване, закарай булката“ до еди-къде си и т.н.

Защо, след като Народното събрание разполага с автопарк от десетки автомобили? Ами да може НСО непрестанно да реве, че „парите са малко“...

Другият е защо НСО обслужва и министрите? Мигар те си нямат ведомствени автомобили, които да им разнасят телесата? Ама не, едва ли не е въпрос на престиж...
В България, казват, съответните институции имали около 500 служебни коли (в Германия били 10 пъти по-малко). Е, как не се намериха сред тях 16, които да возят за сметка на министерството неговия титуляр?

Третият е още по-прост – защо и в парламента министър-председателят се явява с внушителна охрана? Вярно, там има и хора с доста съмнителна репутация, ама едва ли биха накърнили здравето или живота му. Още повече че това е все едно да посегнат да захапят ръката, която им дава хлебеца насущний...

И така – до края на света, както се пееше в една песен. Краят дойде с новия закон за НСО. В резултат на което служителите му се превърнаха наистина в НЛО (неидентифицирани летящи обекти). Карат си с преценената само от тях скорост, минават си на червено, когато им скимне, а ако някой прост водач на МСП не ги послуша, или му крещят „отбий вдясно и спри незабавно“, или просто си го опраскват странично.

Някой да е виждал броя на автомобилите от автопарка на службата? Няма и да го види – класифицирана информация е. Както и тази за охраната на бившия лидер на ДПС.

Е, щом и по закон службата е превърната вече в държава в държавата, значи служителите ѝ имат право да спират не само в насрещното движение, ами дори и напреко.
А на нас ни остава само да врещиме. Или направо да изтрещиме...

П.С. Гледах миналия петък в Шоуто на Слави, че омбудсманът г-жа Манолова пак орева орталъка, щото ѝ взели колата на НСО. И че вместо с мерцедес останала само с две „баничарки“.

Тука, първо, ако тя е с „баничарки“, то аз направо съм с „мекичарка“. Но по-важно е второто.

По едно стечение на обстоятелствата съм близък приятел с колегата ѝ от Мадрид. Даже съм му гостувал и съм виждал как всяка заран, когато Маноло тръгваше на работа, си го взимаше автомобил от неговата му служба. Без охрани, сирени, отцепване на движението и т.н.

Естествено, го будалках, че не е никакъв баровец, макар и на висок пост. А той кротко ми отговаряше – аз според Конституцията не съм онова, дето на север му викат „омбудсман“, а просто, както е по южняшки, съм избран за „защитник на народа“.

И ме е водил със собствения си автомобил и в родното си село, с което се гордееше. А после и в съседното при тъста си – „прост говедар“, но майстор на телешките пържоли.

И хорицата навсякъде му викаха Маноло. Защото наистина си го приемаха като един от тях. Не „омбудсман“ с охрана от „испанското“ НСО, защото и той успял да се „интегрира“ във властта, а просто действителен и реален „защитник на народа“...