Нинова, Радев, Манолова и безидейната некадърност

Кризата с глобалната пандемия от коронавирус е криза на дясното. Малките и средните бизнеси, изкарващите сами прехраната си, предприемачите и работещите в частния сектор са хората, които плащат реалната цена на забраните. Частната собственост, индивидуалните свободи и собственият бизнес са поставени под поредица от забрани и ограничения, които удрят в сърцето на дясната политическа философия – философия на свободния човек, на самостоятелния индивид, на този, който не желае да зависи от държавната заплата и от държавните пари.

Всички кризисни мерки, предприети от правителствата по света, са принципно леви в своята същност. Мерки на колективизма, на забраните, ограниченията и засилените регулации, на ограничаването на свободата и предприемчивостта, на намесата на държавата в икономиката и на раздаването на иззетите от хората пари по осмотрение на политици.

Да, ситуацията на форсмажор поставя под въпрос навлизането в политически категории етикирането на очевидно правилни кризисни решения като „леви“ или „десни“, но това не променя същността и не подменя изконните ценностни маркери, по които гражданите, политиците и партиите определят своята политическа принадлежност.

Противно на каквато и да било логика обаче в България левите идеи, левите политици и левите партии не само не са на гребена на вълната, а напротив – потънали са на дъното, удавени в безидейност, липса на конкретни политически идеи и потресаващ дефицит на управленска визия. И макар сама по себе си това да е една прекрасна новина, тя за пореден път илюстрира безсмислените напъни на БСП, Румен Радев и Мая Манолова за повече влияние и повече власт.

Липсата на каквито и да било конкретни работещи предложения се компенсира от лавина от нищо незначещи клишета, констатиращо критикарство в ролята на странични наблюдатели и сериозна нова порция откровени лъжи. И доколкото за десните избиратели това нито е изненада, нито има каквото и да било значение, интересно как ли се чувстват левите такива?

Повярвалите, че Румен Радев е модерен натовски генерал, който има ясна идея как да се бори за нещата, които щедро обещаваше по време на предизборната си кампания? Или пък повярвалите за пореден път на БСП, които забравиха за цялата си предизборна програма и се втурнаха в харчене на партийната субсидия за безсмислени медийни начинания и сервилно обслужване на нестихващите политически амбиции на Госпожа Лъжа? Или пък тези, гласували наскоро за серийния политически провал Мая Манолова – напъдената от социалистите шумна майсторка на безсмислената истерия, която щеше да е новият импулс, който да доведе до слизане на ГЕРБ от първото място в българската политика?

Да ги бяхте изхвърлили в канавката тези бюлетини, щеше да е нещо далеч по-смислено, драги гласоподаватели.

Защото вместо триумф на левите политики сме свидетели на жалко снишаване, на което и късният Тодор Живков би завидял.

Снишаването на Румен Радев, нарекъл пандемията и мерките „манипулация“ и оревал орталъка, че е неинформиран и държан в неведение. След като е върховен главнокомандващ и пряко отговорен за редица служби. След като преди поредното му шантаво изявление в продължение на дни беше лично удостояван с визити от правителство и кризисен щаб, за да бъде уведомен за всички предприети действия. След като информацията за развитието на кризата денонощно извира от всички медии. Триумф на неадекватното безсилие.

Снишаването на Корнелия Нинова, която затвърди своята безалтернативност начело на БСП поради отложените незнайно за кога напред във времето вътрешна кампания, партийни форуми и първи в историята пряк избор за председател на БСП. И доколкото опонентът ѝ Кирил Добрев изчезна тотално от информационния поток, то госпожа Нинова умело се сниши под радарите, продължавайки да дава само типичните си критикарски интервюта в старанието си да прикрие тоталната липса на политическа конкретика. Портрет на безидейния страх.

Снишаването на Мая Манолова, която, както слуховете твърдят, внезапно е останала без огромна част от мистериозното си финансиране. Отложеното незнайно за кога развитие на нейното „гражданско движение“, което да се развие в сериозен политически проект до парламентарните избори догодина, удобно се скри за забраните и изолацията, без които рязко щеше да стане ясна промяната във финансовата мощ на партийната ѝ касичка. Умело стоейки встрани от мащабните си политически планове, Мая прави единственото, което може – безполезни истерии за поскъпващо парно и скъпи тестове за коронавирус, които водещите телевизии незнайно защо продължават да ни натрапват от ефира си. Перфектната илюстрация на политическото нищонеправене.

Да, изходът от тази криза продължава да бъде загадка и евентуален икономически срив поради прекаленото удължаване на забраните и изолацията е един съвсем реален сценарий.

Но никой не желае да бъде управляван от политици, чиято единствена стратегия е да се крият по ъглите в очакване на чуждия провал. Политици без идеи и качества да управляват, които всъщност желаят на обществото ни да му се случи всичко най-неприятно в идните месеци, само и само това да доведе до срив на доверието в конкурентите им. Политици, които залагат единствено на празното критикарство и безсмисления хейт, прикривайки зад него тоталната своя и на екипите им некадърност.

Това представляват в момента родните червени ешелони. Това са и политическите им гени.

И тъй като поредица от злощастни събития в последните месеци и дни ни дадоха твърде много поводи за разделение и омраза, нека кажа нещо на избирателите им: Скъпи съграждани, ние, десните хора, хората, които сме наясно с това колко важни са свободата, личната собственост и икономическата предприемчивост на данъкоплатците – тези, които плащат сметката за всичко в тази държава, не ви мразим. Съжаляваме ви. Защото за пореден път стана ясно колко грозно сте излъгани. И колко грозно продължават да ви лъжат. Те. Червените безидейни страхливци, за които дадохте гласа си.