Сега ще става министър-председател, ще поведе България, ще налага нов морал, хората му възлагат надежди, но обсесията му е жива.
Във всеки трети пост на Трифонов, стъкмен от дежурния по фейсбук сценарист, се споменава моето име.
Няма други политически опоненти – Недялко, та Недялко.
Няма ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриоти, няма Бойко, Корнелия, Радев…
Добре де, но аз даже не съм си направил партия, що за висока чест?
Какво ще стане, ако си направя – не ми се мисли.
Утре Трифонов ще влезе в Министерски съвет и все за Недялко ли ще говори?
Насила ме дърпа в политиката.
Рано или късно, ще се сборим и на този терен, обещавам.
Сега пак писал за мен в един невнятен, объркан текст за някаква пицария, очевидно издиктуван под влияние на особени вещества.
Дори не разбрах за какво точно говори. По-важното е, че ме е нарекъл „моята любима Недялко Недялков“.
Преди години същият чалга певец опаса София с билбордове "Скъпа моя Недялко".
Преди това ми прати в офиса „Интимохелп“ и заплаши с изнасилване.
Всъщност на Слави не мога да помогна. Ясно, че е най-обикновен татуиран гей, но аз все пак – за разлика от него, имам жена и деца.
Добре е да признае пред феновете, за да му олекне. Да каже: „ Хора, това е положението! Нямам семейство и потомство, майка ми ще остане без внучета, защото съм обратен и си падам по мъже“...
Отвъд тъпата шега, простакът си остава простак, дори да е лидер на партия, претендираща за първо място на вота. Това е нивото на този човек – „Интимохелп за Недялко“, „Ще ти скъсам гъза“, „Шат на патката главата“…Така смята да управлява, така ще се разправя с опонентите си, такива са лексиката и мисленето на неговите наместници – сценаристите. И най-вече на Тошко Африкански, който псува журналистки в ефир и иска да реже на части репортер от Нова телевизия.
Сигурно избирателите на Слави Трифонов се кефят на всичко това, защото са хронифицирани простаци като него. Превъзпитаването на тези хора е абсолютно невъзможно, както е невъзможно да убедиш слушателите на чалгата в ползата от четенето на книги.
Старият тъп виц от 90-те се сбъдва: България става Чалгария.
Къде го „сърби“ новият народен месия, каква му е драмата с мен? Че ПИК не му мълчи и никога не му е мълчал. Че го заснехме с кортеж от три джипа и шестима охранители. Че го заснехме в ресторанта на Домусчиев „Есте“. Че извадихме наяве оперативното дело на ДАНС за пране на пари „Емири“. Че разкриваме схемите му с Доган и неговите олигарси. Че единствени в медийния пейзаж бием камбаната какво се задава, ако популистите от „Има такъв народ“ вземат властта.
Така ще е. Моята борба със Слави Трифонов и мутрочалгата е от 20 години. В този период сме се съдили, псували, ругали по телевизията, минавали сме през всякакви превратности и перипетии, за да стигнем сега дотук – той почти премиер, аз – почти дисидент. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Няма да се откажа, каквито и трудности и унижения да ми струва.
Въпреки че съм наясно в обречеността на каузата. Както казва героят на Куросава в „Седемте самураи“ – „накрая побеждават винаги селяните“.
