Напърченото врабче Роска иска да употреби отзад слона Вова

 
Имало едно време - нали така започват приказките.

Та имало едно време едно мноооооого малко, но мнооооооого напърчено врабче на име Роска.

Кацнало веднъж то на гърба на слона Вова и му заявило, че ще го употреби отзад по случай някакъв прайд парад в София (в превод на български ще рече „Горд съм, че съм столичен педераст”).
Вова миролюбиво сказал "ну, попробуй".

Храброто врабче Роска се заело с обещанието си. Но накрая на слона Вова му писнало, че Роска се мота, и се изпуснал върху него с едно внушително изпражнение.

Два дена му трябвали на Роска да се измъкне от говното (русизъм), а на третия ден, макар и все още доста позацапан, дал пресконференция на тема "Вова, я пошутил".

"Я тоже, Роска", отговорил слонът.

А сега сериозно.

Твърденията за „грешка в превода” или „не са ме разбрали правилно” са смехотворни. Аз пък смея да твърдя, че изявленията на президентите на Румъния и България са били предварително договорени (то така е и по протокол де). А още по-вероятно – и предварително поръчани от новия „голям бял брат”.

През далечната вече 1989 година в Малта тогавашният СССР и САЩ постигнаха споразумение. Горбачов „продаде” на безценица Източна Германия на Запада, а Буш обеща, че американците няма да търсят разширяване на военното си присъствие на изток.
Както им е изконен навик, САЩ не спазиха обещанието си. Обратно, 10 години по-късно, след 1999-а, под „прикритието” на НАТО американски военни бази започнаха да никнат като гъби след дъжд в бившите държави членки на Варшавския договор от Прибалтика, през Полша и Унгария, та до Румъния и България.

Е, остана „незаета” само част от Черно море. И ето я и идеята за „флотилията”, чрез която, пак под „прикритието” на НАТО (в случая – на Румъния и България, нали и ние сме натовци), американците да се доближат плътно до Севастопол – основната военноморска база на Русия в него. Още повече че по този начин хем наивно, хем елегантно се заобикалят и условията на договора от Монтрьо...
Та никакви „грешки в превода” или „не са ме разбрали правилно” нямаше в идеята за „флотилията”, а само и единствено поредна стъпка към затягането на военния обръч около Русия. Ние, историците, този филм вече сме го гледали още през 1941 г., с Хитлер в главната роля в него...

Да, ама нещо този път не се получи.

Някак си между другото Путин съобщи за намерението Русия да разположи в Севастопол и още шест подводници. После дойде ред и на извънредната пресконференция на врабчетата Роска и Ненка, и на татко им Бойко.

Защо ли ми се струва обаче, че тя е следствие от някакви не по-малко извънредни разговори между Москва и София? За които май от наша страна е знаел само „таткото”, както пролича и от позицията му...

Разочарованието от нея на отявлените наши отвъдокеански лобисти си пролича в неистовите им плачове, за които щедро им бяха дадени и ефир, и сайтове на определени медии. Един от тях даже си позволи да я определи по-скоро като изказване на „президент на яхтклуб”.

Откровено казано, и аз предпочитам министър-председателят ми да се изявява като такъв, а не като отвъдокеански „ястреб”.
Пък си припомних и една стара нашенска поговорка, според която, когато две магарета си мерят инструментите, не е здравословно да заставаш между тях. Защото може да стане беля. Че даже и направо беда.

А българският народ е доказал, че е мъдър не само като цяло, но и в поговорките си...