Мутри, безделници и един страхливец

Веднага изпълзяха. Усетиха моментна слабост заради репликите за майките на хора с увреждания, видяха един местен протест заради спекулативни цени на горивата във Велико Търново и веднага изпълзяха. Изпълзяха с колони от скъпи коли, с анцузи, с ланци и с татуировки. И с километрични досиета, данъчни задължения и текущи обвинения.

България е малка страна. Не на територия и не чак толкова на население, колкото по отношение на до болка познатия факт, че всички се познаваме. И че всякакви борци, джудисти и боксьори, наметнали се с национален флаг, не могат да избягат от криминалното си минало и няма как да са носители на нищо ново, нищо чисто и нищо по-добро.

И да, много от тях ненавиждат сегашното управление. Заради изчезналите босове на мафията, останали част от историята на прехода. Някои буквално, по-умните – преносно и зад граница. Заради изчезналите кордони от 4-5 коли с еднакви номера, които запушваха централните улици на големите градове, за да пие „босът“ кафе с поредната манекенка. Заради разбитите схеми за отвличания, наркотрафик, източване на кредитни карти, автокражби и още много „далавери“, останали и те в историята на прехода.

Да, тази глава – „организирана престъпност“, беше затворена. От тези, които сега са на власт. На моменти показно, на моменти с грешки, на моменти с превъзбуда, но темата „организирана престъпност“ спря да е част от българската действителност и неслучайно това бе и отразено от Европейската комисия, която извади тази тема от мониторинга върху правосъдието у нас.

А това създава врагове, уважаеми читатели. Много врагове.

И тези врагове само чакат повод, за да изпълзят от дупките си и да ви блокират в колите ви, докато се опитват да навредят на управлението, което им спря „далаверите“, което им арестува босовете и им конфискува имуществото.

И докато викате за повече пари – ето ги. Там са. В дворците и лимузините, в обраните заводи, в продадените на децата ви наркотици, в откраднатите от вас данъци и в измамите с акцизи и мита.

И да, живеем във време, в което тези пари ще останат у вас. У хората. Тази година ще са с пет милиарда повече. Догодина – повече. Живеем във времена на растящи икономики и добра международна перспектива, държавата ни има нисък дълг и добър кредитен рейтинг, прогнозите са оптимистични и растежът – над средния за ЕС. Заетостта е рекордно висока, доходите нарастват с над 10% на годишна база и инвестициите в образование, здравеопазване и сигурност ще продължат да водят до все по-добра и конкурентна среда за живот.
Има много проблеми, разбира се, и гражданската активност е чудесен начин да бъдат притискани различните власти да ги решават.
До момента обаче, в който започне да бъде рязан клонът, на който седим всички. До момента, в който иначе справедливи каузи бъдат обсебени от провалени политици, обеднели мутри, несбъднати граждански лидери и национални предатели под чужди знамена. До момента, в който борбата за придобивки на малки групи от българи заплашва предвидимото бъдеще на всички 7 милиона, мнозинството от които искрено не разпознават тези каузи за свои. Доказателството е в малобройните протести, тормозещи многобройните нежелаещи да се присъединят към тях.

В този смисъл не се изненадвам, че излишната за мен оставка на Валери Симеонов не доведе до край на шествията и затварянето на кръстовища. Не се изненадвам и че част от приятелите на Алексей Петров организират протести и блокади, докато друга част получават от президента Радев назначения за сладки постове. Не се изненадвам и че ДПС доволно потриват ръчички, очаквайки да придобият даром златната акция в сегашния парламент.

Не се изненадвам и че президентът Радев се страхува от среща очи в очи с Бойко Борисов, особено пък публична. Нито пък че праща началник-кабинета си да отклонява приетото от Борисов предизвикателство, нито пък че не го е страх да обсъжда безсмислицата „Визия за България“, вместо да се съсредоточи върху сегашните, важни, реални и изпълними политики. Човекът толкова си може.

Изненадан съм единствено от Бойко Борисов.

Излишно дипломатичен към провокациите на опозицията, ненужно консенсусен с незаслужили пишман политици и прекалено отстъпчив пред вряскането на всякакви маргинали. Да, светът се променя с бързи темпове. България - също. Само че нищо от балансите в родната политика не се е променило. Нито пък в лидерството и в предпочитанията на избирателите.

61% от българите не желаят това правителство да слиза от власт. Хора, които виждат безалтернативно лидерство и екип без конкуренция на политическата сцена. Хора, които не искат експерименти, трусове, сривове и нови кандидат-месии и телевизионни измамници. Хора, които не искат нови фалити на банки, ново задлъжняване на държавата, нови години на хиперинфлация и оскъдица и нов период на международна изолация на България, спрени еврофондове и окрадени публични финанси. А всичко това е запазената марка на тези, които подкокоросват блокадите.

И 61% от българите го знаят прекрасно. И не желаят повече такива експерименти.

Какво желаят? Според мен - няколко простички неща. Силно лидерство. Съкратена администрация. Електронно управление. Лесни и прозрачни процедури. Облекчения за бизнеса. Бърз и евтин транспорт на хора и стоки. Ниски данъци. Повече пари у хората. Достъп до участие в ненагласени обществени поръчки по електронен път, за да се засили малкият и среден бизнес, който няма политически протекции. Сигурност и правосъдие.

Нещата, уважаеми читатели, които ще доведат до рязко нарастване на доходите. Не по заповед на държавата, защото такава е невъзможна – никой чиновник не може да ми нареди какви заплати да давам в собствената си фирма. А защото ще мога да печеля повече и ще трябва да плащам повече, за да задържа хората си да не отидат при конкуренцията за повече пари. А конкуренцията също ще печели повече. И ще може да си позволи да плаща повече. И това ще е хубаво. Защото само така се създава богато общество. С честна конкуренция и силен частен бизнес.

Не с блокади. Не с глупости за „смяна на системата“ и не със страхливи пишман политици, които са силни в приказките и кръгла нула в делата.

Та ако тези протести могат да доведат до нещо полезно, то е само едно: Сегашното управление и сегашният лидер да запретнат ръкави и да свършат работа. Че могат - знаем, вижда се навсякъде около нас.