Корнелия Нинова предадена от свои

През почивните дни Националният съвет на БСП реши да свика извънреден конгрес в края на годината, по време на който да разкритикува предложения от министъра на финансите бюджет и да приеме алтернативен такъв. Бюджетът все още не е предложен, но социалистите са изчислили, че до конгреса им това ще бъде направено. Сам по себе си най-висшият форум на социалистите ще играе ролята на масовка, пред която лидерът Корнелия Нинова ще държи поредната си реч и ще обясни колко обича народа си и как го ограбват днешните управляващи. На пръв поглед свикването на този конгрес не е нищо по-различно от случващото се в БСП до момента, а именно – свикване на заседания в различни формати, дълги обсъждания, патетични речи на председателя, аплодисменти и после пак същото.

Само че този път има нещо различно – начинът, по който беше свикан извънредният конгрес. Вместо смълчана и приемаща предложенията на лидера с убедително мнозинство зала имаше напрежение и подвиквания срещу председателя, остри неодобрителни речи на членове на ръководството и в крайна сметка предложението на Нинова мина на косъм с 54 срещу 50 гласа. Практически лидерският авторитет на Нинова се разклати силно, и то заради конгрес, който си е поставил за цел да атакува управляващото мнозинство – нещо съвсем нормално за една опозиционна политическа сила. След конгреса на амбразурата застана дясната ръка на Нинова Кирил Добрев, който обяви, че ако някой иска да даде битка, може да го направи и на конгреса.

Проблемът на БСП не е нито бюджетът за 2018 г., нито начинът, по който партията ще го атакува на конгреса или извън него. По време на заседанието на Националния съвет на социалистите се случи първата сериозна битка между Корнелия Нинова и вътрешната опозиция в партията. И от тази битка стана ясно, че силите са изравнени, което предполага интересни времена за столетницата. За пръв път хора, които иначе са били в тежък конфликт през годините като Георги Гергов и Михаил Миков, Красимир Янков и Атанас Мерджанов, гласуваха като един срещу Нинова и реално поставиха лидерството й под въпрос. През подкрепата и неподкрепата на свикването на конгрес всъщност се мереше доверието в председателя на партията. Резултатът е, че то не е толкова високо, колкото преди година, когато кандидатът на БСП Румен Радев спечели президентските избори и в следствие на това второто правителство на Бойко Борисов подаде оставка. Тогава подкрепата за Нинова беше безусловна от страна на цялата партия, което й позволи да прокара безпроблемно промени в устава, с които да изхвърли от парламента всички, които са били депутати повече от 12 години. Тези предложения на Нинова оставиха зад борда знакови фигури като Михаил Миков, Янаки Стоилов, Георги Божинов, Димитър Дъбов и Атанас Мерджанов. Въпреки напрежението тогава предложенията на Нинова минаха далеч по-спокойно и убедително, отколкото предложението й да бъде свикан конгрес, на който да се обсъжда бюджетът за 2018 г. По същия начин, убедително и почти безусловно, конгресът на БСП подкрепи предложението на Нинова лидерът на партията да се избира пряко от членовете ѝ. Това е реална централизация на една партия, в която съвместно съществуват различни идеологически, корпоративни и дори династични крила.
През последната една година Корнелия Нинова наложи агресивен опозиционен тон по отношение на управляващите, който не се променяше, независимо от това дали партията печелеше, или губеше избори. След победата на президентските изори председателят на БСП засили атаките си към ГЕРБ и поведе в тази посока почти цялата партия. Това беше грешка, защото по принцип от победителя се очаква да излъчва благородство, а не агресия. По този начин Нинова пропусна възможността да излезе от ролята на остър опозиционен лидер и да влезе в ролята на победител. Това беше и една от причините БСП да загуби предсрочните парламентарни избори. Агресивността на БСП отблъсна част от потенциалния периферен електорат на партията и в същото време консолидира около ГЕРБ почти всички десни избиратели, като формацията на Борисов получи най-добрия си резултат след 2009 г. Нинова и екипът й не направиха точен анализ на президентските избори и стигнаха до грешния извод, че Румен Радев е спечелил, защото БСП се е държала агресивно. Истината е, че той спечели въпреки това и най-вече заради умерения си тон по време на кампанията. Нинова и БСП мислеха, че победата е за тях и се разочароваха силно, когато на предсрочните парламентарни избори се оказаха доста далеч от онези 2 милиона гласа, подадени за Радев на втори тур.

Грешка на Нинова беше и създаването на предварителни свръхочаквания за резултата от парламентарните избори и за връщането на БСП на власт. Чертаеха се евентуални коалиции, разпределяха се министерски постове и се правеха планове за управлението на страната още преди да са минали изборите. Това направи загубата на БСП по-горчива, отколкото беше. След изборите Нинова отново отказа да промени поведението си и от ден първи на новия парламент продължи линията на агресивна опозиционност до дупка.
Въпреки силните атаки на Корнелия Нинова и БСП управляващото мнозинство на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ се стабилизира, а социалистите останаха в положение на самоизолация, като вече общуват трудно дори с останалите партии от опозиционния спектър. Последното прави участието на БСП в управлението на страната по-скоро мечта за левия електорат, отколкото реалистичен план. От носител на победата, само за една година, Корнелия Нинова се превърна в пречка пред участието на БСП във властта, което е и най-големият й проблем. Именно това обединява срещу нея и иначе враждуващи помежду си хора като Гергов и Миков.

Скритата причина за напрежението на последния пленум е и категоричната загуба на социалистите по време на частичните местни избори, които се проведоха седмица по-рано. Там ГЕРБ спечели от първи тур в пет населени места и отиде на балотаж в две, а БСП не успя да спечели нищо. Естествено, тази загуба не дава реална картина за нагласите в българското общество, но показва, че БСП са изчезнали от малките населени места, където преди време бяха традиционно първа политическа сила. Показва и това, че победата на президентските избори е била по-скоро плод на щастливо стечение на обстоятелствата, отколкото ново начало за партията. Всички тези фактори са в основата на отпора срещу Нинова в БСП, като този отпор ще продължи и занапред и ще върне партията в естественото й състояние на сблъсък или баланс между различни лобита. Засега се очертава по-скоро сблъсък, отколкото баланс, и този сблъсък ще навлезе в най-съществената си фаза след изборите за Европейски парламент през 2019 г. Ако те бъдат загубени от БСП, най-вероятно вътрешната опозиция ще излъчи и своята реална алтернатива за лидер. А дотогава Нинова ще продължи да ръководи инфарктни заседания като последния пленум на Националния съвет на БСП. Освен това тя вече няма да може да си позволи да прави каквито и да било по-сериозни промени в столетницата, защото всеки път, когато прави това, ще рискува да бъде бламирана от съпартийците си.