Кавгата при Патриотите не застрашава властта

Съперничествата между партиите от „Обединени патриоти“ не застрашават стабилността на управляващото мнозинство. Тя е гарантирана от гъвкавия характер на коалиционното споразумение около програмата за управление на правителството. По отношение на приоритетите и мерките в програмата коалиционните партньори са поели категоричен ангажимент, но по отношение на всички други теми отделните партии имат възможността да отстояват самостоятелна позиция, без да очакват или изискват подкрепата на останалите.

Изострянето на тона между НФСБ, „Атака“ и ВМРО отразява навлизането им в предизборна кампания. По всичко изглежда, че в зависимост от собствените си приоритети трите партии се подготвят за предстоящите европейски или местни, но не и за предсрочни парламентарни избори. Те са изправени пред общ проблем, свързан с участието им в това коалиционно управление. Рискът от загуба на различимост пред собствените им избиратели е реален. Ако през следващата една година не успеят да се позиционират правилно, някои от тях могат и да не успеят да излъчат свои представители в Европейския парламент и местната власт.
Всеки конкретен повод ще бъде използван за увеличаване на собствената разпознаваемост. Размяната на реплики по повод на изказването на руския патриарх бе само една подходяща възможност. Критиката на Валери Симеонов бе по отношение на личността на патриарха и неговото поведение като предстоятел на Руската православна църква. Лидерът на НФСБ не коментира външната политика на Кремъл, но отговорът на Волен Сидеров, макар и формално насочен към вярата и Църквата, се вписа напълно в ненужно агресивната предизборна пропаганда на президента Путин. Телевизията на „Атака“ транслира най-разпознаваемите образци на тази пропаганда и в това отношение няма съмнение, че партията ще продължи да разчита на проруския си профил.

Макар и в по-малка степен, ВМРО също търси място в това пространство, но предпочита да доказва позициите си на дело, а не само на думи. Съперничеството по отношение на избирателите, които са чувствителни по отношение на темата Русия, ще продължи и дори ще се задълбочава през следващите месеци, без това да води до политически трусове в управляващата коалиция. НФСБ се опитва да запази своя профил встрани от проруската пропаганда и това концентрира все повече директни атаки срещу партията и нейния лидер. И трите политически формации си дават сметка, че избирателите, които биха искали да представляват, разбират патриотизма, макар и парадоксално, като пряко свързан с руската тема.

Всичко това нямаше да има толкова съществено значение, ако БСП не беше направила своя избор в същата посока. „Майската линия“ на Корнелия Нинова, за разлика от „априлската“ на предшествениците ѝ, форсира едновременно носталгията по тоталитарния режим, гръмогласно противопоставяне срещу ГЕРБ и плътно следване на съвременната кремълска, антиевропейска пропаганда. Първият резултат от това бе по-ниският електорален резултат, който получи предизборната коалиция „Обединени патриоти“ на парламентарните избори. Тяхната подкрепа за независимия кандидат Радев на президентските избори създаде впечатление за сътрудничество със социалистите сред избирателите им, които предпочетоха да се върнат към БСП, отколкото да подкрепят тях.
Към съперничествата между Патриотите все по-често ще се добавя и конкуренцията на БСП. Разрушителният ефект на този резонанс се усети по отношение на противопоставянето срещу ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа. Въпреки че ВМРО първа се обяви против, социалистите успяха да изненадат дори и европейските си партньори, превръщайки се в по-гръмогласни и непримирими говорители на тази теза. Патриотите не успяха да си върнат нито авторството, нито лидерската роля по отношение на отхвърлянето на ратификацията, а това само задълбочи тревогата за загубата на собствения им образ.

Партньорството с ГЕРБ изисква много активна и последователна политическа работа от всяка партия. „Обединени патриоти“ беше и остана само предизборна коалиционна формула. Преди парламентарните избори зад тази коалиция застанаха още поне петнадесетина политически партии и движения. Но след изборите не последва никакво усилие тази предизборна формула да бъде развита нито в организационен, нито в политически план. Натрапваното сравнение с Реформаторския блок от предишното коалиционно управление, доминирано от ГЕРБ, не е достоверно. Партиите в РБ направиха опит да изградят единен политически субект, но се провалиха, първо, в това, а след това и в управлението. Тук подобно усилие напълно липсва – ВМРО, „Атака“ и НФСБ остават самостоятелни политически субекти, които все по-трудно намират общи позиции помежду си.

Скандализирането на темата за продажбата на акции от „ЧЕЗ – България“ откри нови пространства, в които предимно „Атака“, но и останалите Патриоти трябваше да се борят за собственото си политическо наследство. БСП все по-агресивно навлиза в полето на националистите и това задълбочава разногласията помежду им. Освен като електорална конкуренция БСП се опитва да дестабилизира управляващата коалиция, подчертавайки сходните си позиции с Патриотите. Очертаващото се съревнование между ОП и БСП по отношение на това кой в по-голяма степен настоява за национализация, патриотизъм и отпадането на санкциите срещу руската олигархия работи повече в полза на социалистите, отколкото на участниците в управляващата коалиция.

ГЕРБ ще продължат да търсят всяка възможност за постигане на съгласие по собствените си приоритети и ако Патриотите не успеят да излязат навреме от безсмислената конкуренция с БСП и съревнованието помежду си, могат да се окажат в деликатна ситуация. Още повече че други политически субекти в това пространство отново се опитват да оспорят автентичното им представителство по отношение на съществени за тях групи от избиратели. Примерът с протестите в Пловдив бе само поредно доказателство, че конкуренцията в националистическото пространство не е останала в миналото.